На 15 септември Театър 199 „Валентин Стойчев“ ще открие новия игрален сезон със спектакъла „Господин Нощ“ от Яна Борисова. Афишът и историята на пиесата привличат любопитството (и възхищението) ни:

Господин Нощ
от Яна Борисова

постановка
Стилиян Петров

сценография
Никола Тороманов

видео
Стефан Н. Щерев

музика
Милен Кукошаров

в ролите
Веселин Мезеклиев (Едуард)
Йордан Ръсин (Серж)
Дениза Павлова (Актрисата)

Историята на Господин Нощ

Трудно е да се разказва история, която не се е случила. А е имало риск тази история да не се случи. И то поради каква причина! Яна Борисова забравила да остави данни за обратна връзка в документите си за участие във второто издание на конкурса на Театър 199 за съвременна камерна драматургия „Славка Славова“.

За щастие обаче, текстът толкова се харесал, че координатите на автора били издирени. И така историята се случила. Пиесата ѝ „Малка пиеса за детска стая“ спечели конкурса на театъра за българска драматургия през 2007 г. Не закъсняха и отличията – „Икар“ 2008 за драматургичен текст и „Аскеер“ 2008 за съвременна българска драматургия.

Но историята не завършва тук. За щастие тя продължава. През 2009 г. се случи „Приятнострашно“, а Яна Борисова получи „Икар“ 2010 и номинация „Аскеер“ 2010 за съвременна българска драматургия.

След време, ведно с „Хората от Оз“, се оформи триптих, а авторът му получи поредното отличие – „Икар“ 2014 за драматургичен текст и номинация „Аскеер“ 2014 за съвременна българска драматургия.

Архивът ни показва, че нейните текстове са играни около 400 пъти на нашата сцена, в турнета и фестивали у нас и в чужбина. А пиесите ѝ са превеждани и поставяни в Белгия, Франция, Сърбия, Русия, Аржентина, САЩ, Италия и Германия.

Яна Борисова за Господин Нощ

РАЗХВЪРЛЯНИ МИСЛИ ОТ ЕДНА НОЩ

Понякога рефлексът ни към думата „нощ“ е толкова банален, че незаслужено я ограбваме, подценявайки мащаба и възможностите на всичко онова, което можем да преживеем на този велик континент.

Какво ѝ има на тъмнината, че винаги я насищаме с негативни очаквания, които ни плашат?

За разлика от светлото, в тъмното всичко, за което мечтаем или всичко, от което се страхуваме, се случва като на кино лента. В тъмното живеят равно количество демони и красота. Пълно е с живот. И не случайно някъде между тъмното и светлото се е родило киното.

Има дни, в които ми се струва, че всичко е толкова изморително или отчайващо, или обикновено, че единственият ни шанс да оцелеем е да си имаме тайни места, където можем да преживяваме онова, което в реалността е невъзможно. Може да са въображаеми пространства или конкретен човек. Или група хора… Може да е мелодия или творене… А може и да е едно старо кино.

Понякога си мисля, че в този разпадащ се свят единствено любовта остава устойчива величина. Единствено тя ми се струва извор на чисто вдъхновение. А не е ли точно вдъхновението нещото, от което всъщност имаме нужда?

Алфред Хичкок е казал: „Киното – това е животът, от който са изрязани скучните сцени.“ Може би затова филмите, които разказват цял един живот имат продължителност не повече от два часа…

Опитах се да разкажа за необятната фантазия на нощта. Опитах се да разкажа за младостта на старостта. Опитах се да разкажа за смешната страна на тъгата.

„Господин Нощ“ е история за красотата на тъмнината.                                                          

                                                                                                  Яна Борисова