Излезе от печат сборник с „вкусни“ и задушевни истории, озаглавен „Опитай това“. Автор и съставител е Светлозар Желев. Художник на корицата е Живко Петров.

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

„Опитай това“ (ИК „Колибри“) е идейно продължение на предните три книги – „За бавното живеене и насладата от живота“, „България за напреднали“ и „Храната, начин на употреба, или Гурме за напреднали“. Всяка от тях води по видими и невидими пътища към „Опитай това“. Сред авторите в настоящия сборник се нареждат Владина Цекова, Меги Гювенал, Сони Бохосян, Мила Михова, Адриана Попова, Мартин Петрушев, Джун Йошида, Михаил Ганев, Радка Маринова, Джени Къриер, Стефани Друмева, Веселин Савов, Борислав Банев и още много будни, талантливи и колоритни личности, чиито имена се мъдрят на ослепителната корица.

„Тази книга е основно за храната, същевременно е пътешествие по картата на света.

Ще ви поведем към Хаваите, Китай, Япония, Тайланд, Виетнам, Мианмар, ще минем през арабските вкусове, през Армения, Турция, Гърция, Хърватия, Австрия и Швейцария, Италия, Франция и Испания. Разбира се, ще стигнем до Португалия, ще пресечем Атлантика, ще отидем в САЩ, Коста Рика, Мексико и Аржентина, ще стигнем дори до края на света.“

Опитай това

Владина Цекова: ОПИТАЙ СПОНТАННОТО. ТО Е РАДОСТ

Когато става въпрос за опитване, все се сещам за детството ми и за бабините вкусни блюда, и за всичко, което баба ми ми даваше да пробвам, когато бяхме сред природата и у дома.

„Опитай скоруша. Тя е изчезващ вид плод и дърветата в цяла България се броят на пръсти“, казваше тя. Опитах. И ми стана най-любим плод. После опитахме да си направим колиба в гората с подръчни материали, защото заваля. После, като препълвахме кошниците с гъби, си правехме торби от дрехите, които носехме в цедилото на гърба си. Все опитвахме с баба и все бях като в приказка. Опитвах аз. За баба беше рутина, но тя ме учеше в движение. Чрез опитване. Опитвала съм оттогава доста неща, които са провокирали креативността ми и които са ми носили радост. Така станах смела и в смелостта да опитвам всичко и навсякъде, да бъда усмихната на всичко в живота. Също като баба ми. „Опитай да направиш влакно от вълна, но първо сложи хурката ето така.“ И аз го правех, а влакното се получаваше, като плавно излизаше от вретеното в малката ми ръчичка. „Опитай да научиш всяка част от този тъкачен стан.“ И аз вече знаех всичко, някак неусетно, докато вече тъчех. Знаех кросното, бърдото, нищелката, вътъка и как да пусна совалката под опънатите конци. Знаех как да шаря, така че да стане най-красивата и различна черга. „Опитай да седнеш насред реката, ей на онзи плосък камък, и да изпереш дрехите ей с този домашен сапун.“ И аз не само опитвах. Правех го безупречно. После простирахме прането върху храстите до реката и имаше време и за плаж. „Опитай да не мрънкаш, като вървиш сред малинака, докато береш малини, защото малините са вкусни, но стъблата им бодат.“ Спрях да мрънкам и вече берях и къпини, завирайки се в някой къпинов храст, хем да ям на воля, хем да бера за сладкото на баба. „Опитай да си направиш чеиз и се научи да бродираш и плетеш.“ Опитах и създадох не едно и две красиви произведения на детското ми изкуство, научено на село и главно чрез опитване. „Опитай да погалиш биволицата, защото тя не е страшна.“ Опитах, не болеше, а биволиците и до днес са ми любими. „Опитай да вървиш боса, без да мрънкаш, по окосената трева.“ Опитах. Не бодеше. „Опитай да събираш с ръка колорадските бръмбари от картофите и не се страхувай.“ Опитах. Беше забавно. И така десетки стотици спомени от детските ми опитай това, опитай онова. Защо разказвам тези всичките не дотам интересни за градските хора като мен неща. Защото детството е важно. И всичката смелост, която съм събрала оттогава, защото опитването е важно. Опитай това, опитай онова и така, в радост и смели стъпки, човек изживява най-прекрасните моменти, за които дори не е мечтал. Оттогава съм такава. Опитвам, за да си живея в радостите. Това се учи и остава завинаги. А на това да опитам свободата ме научиха мъдрите край мен.

Всъщност в израза „Опитай!“ са втъкани думите „доверие“, „любопитство“ и „радост“. Опитваш, защото имаш доверие на човека, който ти казва: Опитай! Правиш го, защото си любопитен. А радостта идва, когато вече опитването е завършило и защото си доволен от себе си. Това е. Доволството, че си опитал и после вероятността да повториш и потретиш. Стигне ли се до повтаряне, потретване и нататък, вече опитването си е свършило работата. И затова днес опиталата всякакви разни неща моя милост ще се опита да насърчи повече хора да опитат част от това, което ми е донесло радост в годините. За мен радостта е най-важното нещо, заради което живеем. Човек е дошъл на този свят, за да бъде щастлив и да сбъдва мечтите си. Нищо друго не покрива изцяло думата „живот“ като тези три думи – „радост“, „щастие“ и „любов“.

Пропуснах да кажа, че и неволята често ми е казвала: „Опитай!“, и ми се е получавало. Родена съм в семейство на глухи хора. Мама по рождение, татко пък – жертва на лекарска грешка от двегодишен. И неволята по време на растежа ми в това необикновено, но прекрасно семейство много често ме е тикала и карала да опитвам какво ли не, защото, когато си малък, а знаеш, че хората край теб имат нужда от помощ, няма как да не опитваш да сториш важните неща.

Толкоз за опитването в спомените ми. Време е да разкажа за моите неща в радостта и защо е важно да бъдат опитани, дори поне веднъж.

Средата, в която съм расла, ме е подтиквала да съм отворена за света и да общувам с всякакви различни хора. Любопитна съм да знам за бита, за мислите, за възгледите, за радостите и за всичко, което е в светогледа на хората, които срещам. И някак по естествен начин пътуването се е сраснало с ежедневието ми, с живота ми, с мечтите ми. И не планувам. Опитай да не плануваш, човече. Опитай да се оставиш пътят да те води. И да те изненада, разбира се. Опитай да тръгнеш спонтанно, ей така, нищо, че имаш работа или несвършени задачи. Да тръгнеш в посока, в която не си вървял. Да стигнеш до място, в което не си бил. Опитай това. Да почукаш на нечия врата. Смело. И опитай да вярваш, че тя ще ти се отвори и че ще те поканят едни прекрасни хора, или най-малкото – ще те попитат как си и дали имаш нужда от нещо. Опитай това, човече. Безценно е. Винаги когато съм го правила, съм попадала на невероятно интересни хора, които се оказва, че не само са те чакали, но и са знаели, че ще бъдат част от пътя ти. Изглежда ти невъзможно ли? Защото се притесняваш ли? Защото имаш задръжки ли? Опитай това. Опитай да почукаш на нечия врата в някое село или някъде извън родината и да поискаш подслон или чаша вода. Ще бъдеш изненадан как Бог и съдбата ти поднасят мъдрост, усмивки и куп още неща, които ще научиш и за които после дълго ще разказваш. Светът е пълен с добри хора. Излез от комфорта си, забрави за плановете и си позволи тази радост. Опитай спонтанните срещи с непознати хора. Опитай да избягаш от скучното ежедневие, което само една работа и рутинното домашно присъствие могат да ти дадат. Опитай бягството. Не е трудно. Купи си билет от някоя нискотарифна авиокомпания в посока и до място, на които все си мечтал да бъдеш, пък все не си успявал. Безценно, безцеремонно и безстрашно е. Скачаш в джинсите или мяташ най-удобната си и любима рокля и… както пее Графчето – дим да ме няма. Опитай това, човеко. Дим да ме няма е най-прекрасното нещо, което можеш да си подариш, когато си в бърнаут или когато нещата са ти зациклили. Повярвай ми. Както казах вече по-горе, „Опитай това“ включва и думата „доверие“. Зациклянето оставяш на заден план, втурваш се в приключение, макар и за 3 дена, и когато се върнеш, ще видиш, че душата ще ти даде нови отговори за много неща, които са те притеснявали. Това е – билет, раничка, малко джобни, настроение, радостно сърце и очи, които блестят. Същото можеш да направиш и без да купуваш самолетен билет. Можеш да тръгнеш с автобус за някое родопско селце, за което си чувал хубави неща, или да идеш през ноември или януари до морето, просто ей така, за да изненадаш себе си. А може да отидеш и да дадеш доброволен труд в някоя ферма или на някого, за когото си чул, че има нужда от помощ. Опитай и ще видиш, че и това е радост. Опитай да бъдеш спонтанен.

Опитай да изхвърлиш очакванията си. Каквото и да правиш, където и да пътуваш, каквато и работна среща да имаш – не очаквай. Пробвай. Може и така. Разочарованието е много по-голямо, ако не си получил това, което си очаквал. Опитай да не очакваш, а просто се втурни с радост към всяко нещо, което предприемаш. Опитай да приемаш другите с всичко, което са и което носят в себе си. Ако вече си елиминирал очакванията си, просто приемай другите с обич. Това е истинска радост. Всеки има своите слабости и както знаем, всички имаме и хубави, и лоши качества. Но Човекът, с когото съдбата те среща, е безценен дар. Човекът, когото да обикнеш, да приемеш и да разбереш какъв е неговият светоглед, какво го вълнува, защо обича това или онова. Вселена е всеки Човек, човеко. И от всеки можем да научим много, както и на всеки можем да дадем. Опитай това. Полезно е за всяко пътуване, за което говорих по-горе. Понеже много пътувам къде ли не по света, често съм чувала от хора да ме питат – ама там не е ли много мръсно, тези хора там не са ли много лоши, там не е ли опасно, храната им не е ли нездравословна… Не! Нищо не е лошо. Лошо е, ако ти гледаш с лоши очи. Затова идва ред на следващото ми Опитай това.

Опитай да гледаш с добри очи на всеки и на всяко място, на което попадаш. Добрите очи, с които гледаме, са основен фактор за всичко, което ни се случва и което ни заобикаля. Доброто чувство струва повече от всичко на света и затова Опитай това. Дори да има проблем, дори да загубим близък, дори да попаднем на несправедливост, нека сме с добрите очи. Важно е най-вече когато пътуваме. А за да пътуваме леко и приятно, има още едно Опитай това. А то е – опитай в куфара, раничката, пътния сак да има малко багаж. Да има вътре повече настроение и по-малко излишни вещи. Колко пъти ни се е случвало, ако не винаги, да носим огромно количество рокли и блузи, панталони, обувки, козметика и бижута и да използваме едва една малка малка част от това изобилие. Опитай да нямаш излишни неща. Така е леко и разбираш, че човек може да живее и пътува с по-малко вещи. Опитай да се противопоставиш смело на вещоманията и ще видиш колко леко и приятно ще ти бъде. Всяко пътуване е леко с по-лек багаж, естествено. Връщането е още по-леко, защото радостта от преживяното носи най-голямата лекота. Така храним душата си и тя лети и пее. Да. Нали сте чували израза „Душата ми пее“. Пее, защото нищо друго не ѝ остава. Подарили сте ѝ щастие.

Още много неща за опитване мога да споделя, но ще ги оставя за следващ път. Едно от тях е пътуването на автостоп – рецептата за безвремие и свобода. Когато опиша приключенията си в книга, обезателно ще разкажа повече за доверието, добрите хора, спонтанността, свободата да летиш и радостта, че си опитал, без страх и без да слушаш хора, които те спъват. Другото важно нещо за споделяне е: Опитай да служиш безрезервно, без да очакваш някой да ти благодари, да ти плати или да ти каже браво. Служенето е нещото, което мога да препоръчам на всички с чисто сърце и с обич. То гради човека. Но понеже тук повече говоря за пътуването и срещите с хора, то ще остане за друг път. Опитай свободата да бъдеш себе си.

Опитай това, опитай онова при мен е свързано винаги с общуване и с пътуване. Затова и всичките ми думи, които излях от фунията опитности така спонтанно върху белия лист, са опит да вдъхновя повече от хората да търсят радостта в спонтанните неща.

Опитай спонтанното, нетрадиционното, внезапното, неплануваното, шантавото, ако щеш. Животът ми е низ от такива шарени моменти. От детството на село, където мама все ме пращаше през ваканциите, до ден днешен, когато, макар и на ен броя години, продължавам да бъда дете. Опитайте да сте си деца, хора. Децата са спонтанни. Ако им се скача, скачат. Ако им се играе – играят. Ако не искат да ядат, стават и въпреки увещанията напускат масата. Децата са пример. Опитайте този пример. Твърде сериозни станахме за всичко. Опитайте и на вид несериозното бягство от комфорта, рутината и навиците, които като октоподи с пипала ни задържат и ни водят далече от радостта. Радост е преживяното пътуване. Радост е срещата с непознати хора. Радост е споделеното щастие с приятели. Радост е споменното преживяно в детството. Радост са децата ни, които всичко попиват от нас. Вдъхновенията са ми важни. Да. Важно е да правим всичко възможно да сме щастливи. И е важно повече хора да съпреживеят всичко хубаво и споделено. Не всеки може да изпита тази радост – да бъде свободен, да се наслаждава на щастието да прави това, което обича, и да граби с шепи от живота. Но всеки може да опита.

Да опита да следва пътя си без страх, без предразсъдъци, без резерви, без колебания и да опита да бъде спонтанен, което означава, че слуша интуицията и сърцето си, а не толкова разума, който следва логиката и плановете. Понякога си мисля, че спонтанността прави хората щураци и че те са тези, дето често движат света напред. Такъв е смелчагата Ричард Брансън, чийто живот е низ от спонтанности. Всички опитности, успехи и провали той е добил благодарение на точно този израз – Опитай това. Тесногръдите, свитите в черупките си хора имат страх да се простят с уюта и спокойствието на дома и лукса на ежедневието си и трудно опитват каквото и да било ново. Хората с планове и предначертани бъднини ги разбирам, но разбирам и широко известната максима, че ако искаш Бог да ти се присмее, разкажи му плановете си. Съдбата и случващото се в годините, в които живеем, ни показват точно това. Прекрасно нещо е свободата да преживява човек щастие на воля! Широко скроените, безстрашните, приемащите всичко с радост и любопитство, с любознателен поглед и глад за нови преживявания са хората, от които има какво да научим. Уча се и аз.

Опитай спонтанното. То е радост. Животът ни е даден, за да го живеем в радост.