Поредицата-щафета (Не)познатите визуални артисти на България ни среща с Моника Попова – художничка, керамичка и египтолог, многолик и богат артист с невъобразима енергия и способност да „превежда настоящето“.

При нея ни довежда въпроса на Люба Халева и изложбата „Вакуум“ в галерия „Райко Алексиев“.

Изложбата „Вакуум“ е най-мащабният проект на Моника Попова до момента, тя най-категорично я представи в творческия ѝ генезис.

Впечатли стотици посетители с над 150 произведения: мащабни живописни платна, рисунки и керамични пластики, създадени през последните 25 години.

Вгледайте се за миг в керамичната пластика на фокус (на снимката горе). Гладка, искряща, ярка, викаща спомени и асоциации…

Попаднала на изложбата „Вакуум“ в галерия „Райко Алексиев“, се заговарям със съпруга на авторката ѝ – Методи Попов, също художник керамик, и докато едва успявам да придада на възхищението и възторга си, с мъка потискайки всяко Ах! и Ооо!, формата на въпрос, той ми разказва за „шитата“ керамика на Моника Попова. Толкова цялостна и гладка на повърхността си, тя е силно грапава отвътре. А покриването ѝ със стотици копчета струва на авторката ѝ десетки часове и изподрани ръце. Каква метафора за изкуството ѝ!

Във визитната ѝ картичка би стояло „Доцент по художествена керамика и доктор по египтология“. За студентите си тя е сърцат, енергичен и вдъхновяващ преподавател и артист, макар често да се описва просто като „рисувач“.

Разговорът ни започва с огромна енергия – нейната, разбира се, която Моника смята за нещо „в рамките на абсолютната нормалност“.

Продължава през спомена за рисуването и нейното семейство, за

рисуването като нещо нереално, нестабилно и неясно за близките ѝ и… душа и сърце за нея.

Заедно с Моника обхождаме всепоглъщащия „Вакуум“ и галерия „Райко Алексиев“, разговаряме за акценти и повтаряеми образи, за визуалните артисти и всичко, което се разбира като артистичност – в древен Египет и днес, за художника като висша категория – така важния някога (днес дори повече) сеш.

Говорим за изкуството, което е лично и отразява момента. Моника Попова споделя: „Аз така почивам,

така се спасявам, така превеждам живота,

така трансформирам болката, щастието – всичко чрез рисунката“.

Приседнали до този пълнокръвен сеш, разбираме също какво я вълнува в момента и защо поведението ѝ на художник е „обърнато“…

Във Вакуума на болката и красотата – с Моника Попова

Във видеото са монтирани кадри от каталога „Моника Попова. Изложби 2014-20119“
© Моника Попова, художник, 2019

Като гост на поредицата (Не)познатите визуални артисти на България, Моника Попова реши да „предаде щафетата“ на Станислав Памукчиев като го попита какво е за него успехът.

Следва продължение…

Тук може да се запознаете с всички гости в поредицата (Не)познатите визуални артисти на България

Люба Халева: Идеалният илюстратор е по малко детектив, режисьор, градинар, поет, лекар, гадател, рисувач, дете и диригент