Наричали са я „Хале(е)ва комета“, „Вълшебната сова“ (от съвместната изложба „Вълшебната сова и Алхимикът“), а вие вероятно притежавате цяла галерия с творбите ѝ в личната си библиотека. Веднага се съгласяваме, че работата ѝ е ярка и приказно вълшебна. И сме щастливи, че поредицата-щафета (Не)познатите визуални артисти на България ни отведе при нея.
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/luba-haleva.jpg)
Люба Халева завършва Националната художествена академия (2002) в специалност Плакат и визуални комуникации. Работи в сферата на съвременното изкуство и графичния дизайн. Има участия в Sofia design week, в групова изложба BOUNDLESS Amsterdam и в Триеналето на плаката в Търнава, Словакия, както и опит в областта на театралния афиш (Народен театър Иван Вазов и Театрална работилница Сфумато). Първа награда в конкурса на Venus Febriculosa за корицата на Лолита от Владимир Набоков (2010).
Коя е Люба Халева? Момичето с „най-романтичното занимание на света“? Вълшебната сова? Халеевата комета (по думите на Нева Мичева)?
Все още мисля, че илюстрирането е романтично занимание.
Има си цена, разбира се, но е като при лекарството, много, много не му мислиш, а ти е необходимо и я плащаш.
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/985b3576008487.5c93543d1b9ba.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/20210213_131714.jpg)
Нева Мичева също така казва: „Люба е над всичко мечтано: тя чете, разбира, съпреживява, документира се относно контекста на книгата и автора, тълкува, доразгръща…“. А ние молим Люба да ни разкаже как вижда приятелството и работата си с книгите.
Причината да усещам работата си като „романтично занимание“ е начина по който работим по книгите с Нева Мичева и Манол Пейков. Изминаха седем години откакто ги срещнах и вече съм сигурна, че те са причината. С Нева книгите се живеят, не се произвеждат. Може ли да правиш това, без да сте и приятели?
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/LH-2.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/LH-3.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/LH-1.jpg)
И докато още говорим за книги, кои са книжките на твоето детство? А какво четеш в момента?
Най-силно и по-различен начин ми въздействаха книжките с приказки и илюстрации на Либико Марайа и Любен Зидаров. Първите ме омайваха до безкрай, толкова беше красива Снежанка, скъпоценните камъни така искрящи…, а илюстрациите на Зидаров ме караха да си задавам въпроса: защо малката русалка не е малко по-красива? :) Но грозна или не, имаше някаква магия в тях и ги разглеждах с часове. Сега вече е ясно защо – Любен Зидаров, а и изобщо
добрата илюстрация позволява и на детето да участва в процеса на изграждането на света в една книга.
Много обичах книжките „Работната мецана“ от Леда Милева с илюстрациите на Лазаркевич, „Роня, дъщерята на разбойника“ и „Пипи Дългото чорапче“ на Астрид Линдгрен.
В момента чета книга, за която имам да правя оформление и четенето на нещо различно ми пречи доста. Малко като при актьорите, които влизат в роля. То не е от някаква прекомерна отдаденост, а защото процеса така е по-лесен, по концентрирана съм. Отваря се място за идеи по книгата, дори когато не работя по нея целенасочено, а върша някакви други, ежедневни неща – уж не мисля за текста, но мозъкът през цялото в време продължава да си работи конкретната посока. В момента чета стихотворенията на Робър Фрост.
Как се срещна с илюстрацията? Спомняш ли си работата по първата книга, облечена с твоя корица?
Срещата ми с илюстрацията е доказателство, че човек не бива да е краен или недай си боже, снисходителен в представите си за някои области във визуалните изкусва. Имах намерение да си остане просто среща, за малко и временно, а ме помете вихър на радост и уплах едновременно, поонеже освен ентусиазъм се изискват и базови компютърни умения, за да се подготви файл за печат, каквито почти нямах. И до сега ги боря програмите, все има нещо, което не знам как става. Сега си мисля, че ще ми е много мъчно, ако по някаква причина нямам възможност да се занимавам с оформление на книги.
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/LHa.jpg)
Иначе първата книга, за която направих корица беше „Центурия (сто малки романа река)“ на Джорджо Манганели, преведена от Нева Мичева, на издателство „Жанет 45“. Това е деветата книга от поредицата „Кратки разкази завинаги“, чийто облик и графичен шаблон вече беше намислен от Ина Бъчварова и трябваше да се съобразя с него, за да се запази единството в облика на поредицата. Преправих заглавието на книгата сто пъти и все не се получаваше, накрая го направи друг оформител, само картинката беше моя и реших, че втора книга няма да има или в най-добрия случай, ще я направя някак до половината – ще ми възложат само илюстрацията, а друг художник ще прави типографията. Бях едновременно изненадана, щастлива и благодарна, че последва и втора книга, и трета…
Книгите, към които си добавила „не сянка на текста, а негов партньор в разговор, в който копнееш моментално да се включиш“ (отново по Н. Мичева) са толкова много. Би ли ни разказала за някои, вероятно любими няма да е точна дума, но различни и специални за теб.
Всички си ги обичам, да, и имам голям късмет, че ми се случва да работя по хубави книги. А е късмет, защото не избирам сама авторите, а далеч не всичко, което се издава би ми било интересно. От друга страна, понякога, въпреки че страшно съм харесала дадена книга и имам огромно желание да я „облека“ подобаващо, не успявам. Имам предвид, че важните за мен книги, не са задължително най-добре оформените. Докато работя по дадена книга, тя ми е най-важната. Трябва ми повече време и крачка назад, мога да посоча някои, които изпъкват.
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/Helman.jpg)
Хронологично, специална ми е „Стихотворенията на Сидни Уест“ на Хуан Хелман. Нева Мичева ми разказваше за срещата си с него, във връзка с превода. За нея това беше първи поетичен превод, а за него – българското издание на стихосбирката – последното, което е видял, преди да почине.
Мислех си, как началото и края са само привидности.
Други такива книги са „Сърцито ти нося (в сърцето си го нося)“ на Едуард Къмингс и „Поезията като бунтовно изкуство“ на Лорънс Ферлингети и двете с превод на Манол Пейков. За поетични киги не е лесно да се правят илюстрации. Ако изобщо е уместно да ги има, трябва хем да липсва обстоятелственост, защото такъв е характера на поезията, хем да въздействаш с конкретен образ. Да се обосновеш – какво още би добавил поета, ако използваше и рисунката, като изразно средство, че да е оправдано присъствието ѝ в книгата.
Паралелно с това се пазя и от „надвикване“ с автора.
Малко като акробат, всяка стъпка е важна, разчитам едновременно на интуицията и опита и се уча в движение, с поглед отправен там, където „…Красотата стои и очаква/ тържествено“, а аз „…а той/ един дребен такъв чарличаплин/ ще улови или няма/ нейната чиста и вечна форма“. Ферлингети има предвид поета, но такъв е стремежът и на художникът, музикантът, актьорът в крайна сметка.
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/FerlingetiCummings1.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/FerlingetiCummings2.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/FerlingetiCummings3.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/FerlingetiCummings4.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/FerlingetiCummings5.jpg)
„Говори с Нева“, защото я правихме заедно и няма случайности в оформлението.
Книгата на Рене Карабаш „Писмо на Омар до бъдещата му съпруга“ и „Румената по-езия на котарака Румен“ – общото между тях е, че и двете авторки освен, че пишат, рисуват смущаващо добре (имам подозрения, че също могат да пеят, да решават линейни уравнения…) и съответно имаха интересни и адекватни идеи по оформлението, които ме караха да си кажа: ха, колко хубаво, как не се сетих!
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/KotarakaRumen.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/KotarakaRumen2.jpg)
Процесът беше интересен, защото се чувствах наистина като визуален преводач.
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/ReneKarabash1.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/ReneKarabash2.jpg)
Завършила си специалност „Плакат и визуални комуникации“. „Разходи“ ни из важни за теб плакати.
Важните плакати ще се затрудня да изброя, харесвам полската, японската школа в плаката, по-важно ми е това, че в Художествената академия се учих на вкус и мярка въобще, при един от най-добрите български плакатисти – проф. Иван Газдов и при проф. Георги Янков, който по това време беше негов асистент, а по шрифт и калиграфия ми преподаваше проф. Димитър Трендафилов. Учеха ни да изразим идея с минимум средства по интригуващ начин. Хубавото е, че това е област, в която не преставаш да се учиш,
няма пристан на спокойствие и рутина.
Процесът е сходен с този по оформлението на корици на книги – колкото книги, толкова различни идеи и търсене на начини за визуалното им представяне.
И макар мнозина да те познават и притежават своеобразна галерия, пълна с твое изкуство чрез рафтовете си с книги, ние, все още замаяни от кратката разходка из колажи, скулптури и концептуални работи, бихме искали да видим една по-различна Люба Халева. Запознай ни с варвари и майки, предложи ни да си купим 1, а да получим 5…
Това са цитати, свързани с теми, които ме вълнуваха преди десетина години. Направих две серии от групи кубове с различни размери, облечени в изображения, с добавени малки детайли, обекти. В първата работа опитах да направя паралел между частното и общото, между взаимоотношението в едно семейство и тези на балканите, на изтока и запада с техните културни и етнически различия. За толерантността.
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/2-gorni-snimki.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/A-Barbarian-was-born-1.jpg)
Втората се казваше „Купи ми нещо“ и чрез тези кубове/букви общо взето изразявах идеята за неудволетвореността на съвременният човек, неговите липси и жаждата му за консумацията, като начин да ги запълни.
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/SuperO1.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/SuperO2.jpg)
Много ни се иска да поговорим и за някои от изложбите ти. Коя е Лилия и какво прави в нашия град и съвременно общество?
„Лилия живее в града“ е името на първата ми изложба. Идеята изскочи от една стара опаковка за кутия с локум, който моя пра-дядо е правил някога.
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/1-2.jpg)
Локумът се е казвал „Лилия“, а кутията е с типичното графично оформление характерно за началото до средата на миналия век. Представлява романтичен портрет на млада жена с поглед изразяващ наслада, за което подсказват заобикалящата я пищна рамка от рози, карамфили и ягоди. Нейният образ пренесох в няколко платна, поставен в друг контекст, в настоящето, с новите проблеми в нова среда, но със все същите човешките страхове и стремеж към хармония.
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/2-2.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/3-1.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/4.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/6.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/7.jpg)
Много страсти се разгоряха около изложбата ти „Материал“. Разкажи ни за тези работи сега, от разстоянието на времето – какъв беше процесът ти, какво изобразяват… учуди ли те реакция на зрител, преса, критик, очакваше ли големия интерес?
Изложбата „Материал“ включваше серия портрети на известни личности.
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/PA033782.jpg)
Има теми, които не съм сигурна, че биха ме развълнували отново със същата сила. Някои мои работи от дистанцията на времето ми изглеждат малко наивни и темите, които засягат – героите на нашето време и това с какъв „материал“ разполагаме, са вече до болка разчепкани.
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/Sashka800.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/Slavcho800.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/Stokata800.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/tato-800.jpg)
Но въпреки това заставам зад тях, макар и преекспонирани вече, проблемите си висят. И имаше интерес, за който обаче не бях подготвена и не успях да обслужа.
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/PA133843.jpg)
Мечтаеш ли за корица, колаж или скулптура в момента? Иска ли ти се да експериментираш с техника или друго „платно“? Добри ли са към теб предизвикателствата в това твое романтично занимание?
Мечтая, да. Искам и ми се случва да работя върху интересни неща.
С теб ни запозна Ина Христова. Чрез поредицата-щафета (Не)познатите визуални артисти на България тя сподели: „Имам въпрос към любимата ми Люба Халева: От какво се нуждае един артист, за да бъде добър илюстратор?“
Много се възхищавам на работата на Ина Христова и благодаря за въпроса. Бих отговорила така:
идеалният илюстратор трябва да е по малко детектив, режисьор, градинар, поет, лекар, гадател, рисувач, дете
и да умее, като диригент, много внимателно да прецени в кой момент чии глас да издигне.
А ти имаш ли незададен въпрос към любим, български визуален артист?
Бих попитала Моника Попова дали е една или в гардероба крие още три Моники, които ѝ помагат? Работите ѝ и тя самата излъчват силна енергия в продължение на толкова време, във всяка изложба, че нормален човек би се взривил.
(Ние, разбира се, ще зададем въпроса. Очаквайте продължение…)
На чудесното дирижиране на Люба Халева се наслаждаваме в още корици и илюстрации:
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/20210215_120604.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/20210213_134251.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/L1.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/L2.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/Lafonten1.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/Lafonten2.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/Lafonten3.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/VP1.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/VP2.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/20210213_134007.jpg)
![](https://jasmin.bg/wp-content/media/2021/02/20210213_133810.jpg)
Работата на Люба Халева може да следите тук: Behance
Всички гости в поредицата (Не)познатите визуални артисти на България ви очакват тук.
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.