„Фермата на животните” е алегорична новела от Джордж Оруел. Разказ за група животни, които се вдигат на бунт срещу господаря си, надявайки се, че когато го прогонят от стопанството, ще създадат справедливо и разумно общество, в което ще са равни, свободни и щастливи. Но… какво се случва?

Защо Оруел? Защо сега?

Възможно ли е овехтелите образи на съветизма – Ленин, Троцки, Сталин да са актуални днес? Да! Защото книгата на големия британски автор, смятана за едно от най-великите постижения в литературата на острова през 20-и век, отива далеч отвъд конкретните социално-политически и исторически рамки.

А също и отвъд прасета и магарета, кокошки и кози. Тя е мощно, вълнуващо и смело предупреждение, че диктатурата е винаги възможна, че е многолика, приема най-различни форми и че „никога не спи”.

Какво се случва днес? Какво очакваме да бъде утрото на нашето утре? Възможно ли е да живеем без завист, алчност, мързел, страх? И породените от тях – жестокост, глупост, подчинение? В Англия, България, Русия, Китай, Америка, навсякъде, сякаш нещо ново предстои. Но какво е то? И накъде върви?

Тези въпроси (и поредица други) задава екипът на постановката  „Фермата на животните”. Многопластовата, кабаретно-фатална, разнообразна и пластична Снежина Петрова е подкрепена от силен ансамбъл млади изпълнители – Вирджиния Събева, Ивона Маврова, Станимир Михайлов и Тодор Атанасов, от сценографа Христина Дякова,  композитора Калин Николов и хореографа – Татяна Соколова. А режисьорът Десислава Шпатова  превърна „Фермата” в своя ферма, която ви очаква –  да ви приюти, изненада, впечатли и… покори.  

Следващите представления на „Фермата на животните“ са на 19-и февруари, 1-ви и 21-ви март

За Джордж Оруел

Джордж Оруел е псевдоним на Ерик Артър Блеър, роден на 25 юни 1903 г. в Мотихари, Индия, където баща му Ричард Уолмсли Блеър работи като британски държавен служител, отговорен за процъфтяващата по онова време търговия с опиум. Още като малък Ерик Блеър е върнат в Англия и е отгледан почти изцяло само от майка си.

След като посещава училището Сейнт Киприан в Ийстбърн, той получава кралска стипендия за колежа Итън, който завършва през 1921 г. и е изпратен да служи в имперската полиция в Бирма. Почти нищо не се знае за петгодишния му престой там, освен че той вдъхновява първия му роман „Дни в Бирма“ (1934).

Когато се завръща в Англия той става учител по литература в Лондон и написва „На дъното в Париж и Лондон“ (1933), като възприема своя псевдоним Джордж Оруел, който съчетава името на управляващия тогава монарх на Обединеното кралство с любима на автора река. Преподавателската му кариера приключва поради прекарана тежка пневмония в края на 1934 г. Докато се лекува в санаториум завършва и романа „Пасторска дъщеря“ (1935). След като се възстановява, работи в книжарница в британската столица. Тук той се среща и се жени за първата си съпруга, Айлийн О’Шонеси.

Оруел прекарва част от 1937 г. в Испания като доброволец на страната на републиканците срещу Франко. Става свидетел на враждата между сталинистките и троцкистките фракции. Макар и да съхранява ляво мислене, у него се пробужда трайна омраза към тоталитарната съветска система. Оруел е ранен в гърлото и се завръща в Англия.

Пише множество трудове на политическа тематика. А когато Великобритания е въвлечена във Втората световна война, авторът е отхвърлен от военна служба по здравословни причини. Започва работа в Би Би Си и в седмичното списание „Трибюн“.

„Фермата на животните”, неговата горчива сатира на съветския експеримент, е публикувана през 1945 г. По същото време писателят преживява тежък удар в личния си живот. Съпругата му Айлийн умира от сърдечна недостатъчност по време на рутинна операция. А недълго преди това двойката е осиновила малко момче, което Оруел решава да отгледа сам.

През последните години от живота си Оруел живее на отдалечения шотландски остров Юра. С помощта на сестра си отглежда детето си, работи усилено върху последния си роман „1984” и се бори срещу своето влошаващото се здраве. Скоро след като завършва книгата в края на 1948 г., той претърпява пълен физически срив и е отведен в клиника Котсуолдс, страдащ от напреднала туберкулоза. Огромният международен успех на романа, публикуван през юни 1949 г., идва твърде късно за своя автор. Джордж Оруел умира на 21 януари 1950 г. на 46 години. Малко преди смъртта си сключва неочакван втори брак със Соня Браунел, редактор в литературното списание „Хърайзън“. След като прочита некролозите в пресата в деня на погребението на великия писател, неговият приятел Малкълм Мъгъридж пише в своя дневник: „ето така се ражда легендарният човек“.

Цитати от произведения на Джордж Оруел

Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите.

Ако спазваш малките правила, можеш да нарушаваш големите.

Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.

Нуждаете се от образ на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице – това е вечно.

Във всяко общество обикновените хора трябва да живеят, съпротивлявайки се на съществуващия ред на нещата.

Всеки писател, който застава под партийните знамена, рано или късно се оказва пред избор – или да се подчини, или да млъкне.

Във времената на повсеместна лъжа, да казваш истината – това е екстремизъм.

Абсолютно бялото и абсолютно черното изглеждат като някакъв дефект на зрението.

Нямаш нищо свое освен няколко кубически сантиметра в черепа.

За да видите това, което се случва пред носа ви, трябва отчаяна борба.

Ние, представителите на средната класа, освен правилното си произношение, няма какво да губим.

Хората могат да са щастливи само ако не поставят щастието като цел на живота си.

Едно от новите попълнения в афиша на Театър 199, което ни остави безмълвни:

„Хаос“ в Театър 199: човеколюбив разказ за „онези“ моменти в живота (ни)

Със Снежина Петрова имахме щастието да се срещнем и в:

Снежина Петрова: Децата сами създават своя мит. Те ми дадоха ключа към Медея (видео интервю)

Още за Джордж Оруел може да прочете в:

Откъс от “Чърчил и Оруел. Борбата за свобода” от Томас Рикс