„Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ (Изд. “Еднорог“) от английския писател и журналист Стюарт Търтън е една наистина различна криминална история, която смесва детективски нюх и фантастика в едно.

Едно убийство се случва отново и отново, а главният герой се опитва да разреши мистерията и да спаси жертвата. За целта той се буди всеки път в един и същи ден, но „в кожата“ на различен участник в събитието, за да получи нова перспектива към случващото се. Така стъпка по стъпка тръгва и към верния отговор.

---

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

Сюжетът

На парти, давано от родителите й, Ивлин Хардкасъл ще бъде убита. Била е убивана стотици пъти, и всеки път Ейдън Бишоп закъснява и не успява да я спаси. Единственият начин да се разкъса този порочен кръг е да бъде открит убиецът на Ивлин. Но всеки път, когато денят започва отново, Ейдън се буди в тялото на някой от гостите в имението. А има и някой, който отчаяно се опитва да му попречи да напусне Блакхийт. Освен врагове, той постепенно открива и приятели. Въпросът обаче е дали наистина може да им се довери.

Докато Ейдън се опитва да разбере кой е убиецът и защо е затворен в тази омагьосана история, той има време да опознае всеки един от гостите на имението. Повтарящият се ден на престъплението му дава възможност да огледа ситуацията от различни гледни точки и да забележи всеки детайл.

Макар и в началото да е шокиран от случващото се, постепенно той се примирява с мисията си и се научава да използва силните страни на своите гостоприемници. Един има медицински познания, друг жизненост и бързина, трети – интелект, а един от тях дори е разследващ полицай. Кой гостоприемник ще му бъде най-полезен и ще успее ли да спаси Ивлин? И каква е тайната, отвела го в това непознато имение? Ще се изненадате.

Впечатленията

„Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ определено влезе в списъка с най-хубави криминални романи, които съм чела. Заради своята нестандартност. И заради историята, която разказва.

Действието се развива в осем дни, които всъщност са един и същи повтарящ се ден. Авторът постепенно ни разказва заплетена по английски семейна сага, като внимателно подбира момента за подаване на всяка нова информация.

Аз, например, в края на всеки ден смятах, че вече знам какво точно се е случило. С идването на новия ден обаче – изненада! – историята се завърташе в непозната посока. Така, с привършването на всеки ден, отвътре започва да човърка любопитството – кой е следващият гостоприемник, как е видял историята, кои ще са новите улики?

Въпреки че на пръв поглед авторът пресъздава едни и същи ситуации отново и отново, в действителност той винаги ги описва различно и читателят трябва внимателно да следи случващото се. Все едно събира парченца пъзел и накрая трябва прецизно да го нареди.

Много ми допадна идеята с гостоприемниците и особено това, че главният герой не просто използва тялото им, а взаимодейства и с личността им, като „се превръща“ в един от тях. В хода на историята се разбира, че последователността им не е случайна, защото всеки от тях води Ейдън до различни разкрития, които няма как да бъдат направени в друг ред.

Не само характера, уменията, предимствата и недостатъците на гостоприемниците са важни за успешното изпълнение на задачата, а и времевото им присъствие в разказа – кога стават, с кого се срещат, как минава денят им, какво им се случва, какво са правили предишната вечер, какво знаят за семейство Хардкасъл и какъв е достъпът им до тях.

Няма как да не подчертая, че безспорно този роман е изключително забележителен за дебют. Търтън наистина си е поставил амбициозна задача с идеята да направи такъв плътен, многопластов и изпълнен с новаторски идеи шедьовър.

Това е една майсторски създадена история в историята – мистериозното попадане на Ейдън в Блакхийт е не по-малко любопитно от убийството на младата Ивлин. Няма да преувелича, ако издам, че обратите са много и следват разказа до самия му край, така че нищо не е окончателно, докато не прочетете и последната страница.

Не на последно място, „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ е роман за семейното (не)щастие, за трагедиите в живота и сложните човешки взаимоотношения. Роман за чест, достойнство, измами, тайни и една изстрадала любов.

А ако все още се колебаете дали да го вземете в ръка, тук можете да прочетете и кратък откъс от книгата:

Откъс от “Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл” от Стюарт Търтън

Избрани цитати от „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“

Прекалено малко ли е информацията, си сляп, твърде много ли е, си заслепен.

• Умът ми е като претъпкан пътнически сандък, който трябва да бъде разопакован, за Голд обаче светът има смисъл, само когато е изобразен на платното и точно там трябва да търся отговора. Ако съм научил нещо от Раштън и Рейвънкорт, то е да ценя дарбите на своите гостоприемници, а не да оплаквам недостатъците им.
• Гневът е нещо плътно, има тежест. Човек може да забие юмруците си в него. Съжалението е мъгла, в която се губиш.
• В каква ли безизходица трябва да се намираш, за да се оставиш на дявола да те отведе у дома?
• Блакхийт е онова, което ние направихме от него – казвам и се приближавам още малко. Той все още е превит, уморен. Още няколко крачки и всичко ще приключи (…) Ако това е адът, значи сме си го направили сами.
• Човек може да полудее. Повечето биха полудели, ако не вярваха. Ако не вярваха, че целта оправдава средствата.

Малко за автора

Стюарт Търтън е английски писател и журналист. Завършил е английски език и философия в Ливърпуския университет. Бил е преподавател в Шанхай, Китай, работил е като журналист в Дубай и Лондон. „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ е неговият първи роман, който му носи отличие за дебют през 2018 г. и вече е преведен на 28 езика.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева.

Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции.

И от онези, които събират усмивки“, както казва тя. Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.