„Ако котките изчезнат от света“ на Генки Кавамура (Изд. „Колибри“) е една типично японска книга – мрачна, емоционална, фантастична, човешка… и с котка сред основните персонажи. Тя се нарича Зелчо и дори отвреме-навреме говори на човешки език. Нейният собственик преживява много шантави седем дни, след като е диагностициран с тежка болест. Наближаващата смърт, Зелчо и една любопитна сделка с Дявола му помагат да разбере какъв е смисълът на живота за него и да го оцени.

Сюжетът

Какво се случва с човека, когато разбере, че дните му са преброени? На какво е готов, за да удължи живота си с поне още малко?

Обикновен млад японец, който живее сам с котката си, неочаквано получава фатална диагноза. Но и изкусително предложение от самия Дявол – да си спечелва по един ден живот за всяко нещо, което реши да заличи от ежедневието на човечеството. Така започва една много странна седмица. Какво да заличи – телефоните, киното, часовниците, котките?

Написан леко, забавно, „Ако котките изчезнат от света“ е и дълбоко философски роман за ценностите в живота, за човешките взаимоотношения, за помирението със себе си и околния свят.

Впечатленията

Може би е случайно, а може би не, но в последните книги на японски писатели, които прочетох през изминалите летни месеци, винаги имаше по една упорита котка (препоръчвам и „Пътеписът на един котарак“ на Хиро Арикава). В творбата на Кавамура, за която пиша в този текст, котката Зелчо става опора за стопанина си, след като е диагностициран с мозъчен тумор. Зелчо е упорит, с не особено добра памет, но строг характер. Без да иска, той помага на един загубен в мислите си млад мъж да разбере какво послание и завещание за живота му е оставила неговата непрежалима майка. И да разбере какво да направи, за да осмисли последните си дни в човешки план.

Има и една леко фантастична уловка – Зелчо се оказва и застрашен вид, защото неговият човек сключва една мътна сделка с екзотичния Дявол. Той се съгласява да лишава човечеството от различни неща в замяна на допълнителни дни живот. Преди да вземе всяко свое решение, той разсъждава как това ще промени хората и как е променил неговият личен живот. Така постепенно главният герой се връща към емоциите от миналото си и си отговаря на притъпени въпроси за света. Осъзнава, че е обичал и е бил обичан, дава си дефиниция за живота и щастието, за мечтите и провалите. Среща се с хора, които не е виждал от години, връща се в спомени, за да разбере емоции си и най-накрая да ги оцени със сърцето си.

Интересният сюжет, макар и мрачно свързан със смъртта, задава няколко доста любопитни въпроса. Първият е – кои са десетте неща, които искате да направите преди да умрете? Дали е пътешествие до далечна дестинация, нова любов, връщане към миналото, дегустация на екзотично ястие или пък затопляне на отношенията с човек, с когото сте се отдалечили. В книгата има няколко подобни списъка, които дават идеи, но съм сигурна, че ще се замислите и вие за вашите си лични десет неща. Вторият въпрос е – ако ви се даде възможност да заличите пет или десет предмета (или дори животни и цветя) от света, кои биха били те? Котките или кучетата бихте дали? Розите или магарешките бодили? Часовниците или изкуството? Автомобилите или компютрите? Труден избор, нали?

Уверявам ви, че изборите на героя на Кавамура изненадват. Мен лично ме впечатлиха и последствията за свят, в който елемент, който имаме за ежедневна даденост, изчезва. Или поне последствията през погледа на нашия герой. Доста очаквано за японски роман, един от изборите и съответно – тема за разсъждение, е част от света на изкуството. Така на читателя му се дава една доста философска тема – може ли човекът да бъде щастлив без изкуство – театър, кино, музика, литература… Аз трудно бих си представила такъв живот.

„Ако котките изчезнат от света“ е една доста кратка, но емоционална книга, която цели да ни накара да се замислим за живота, смъртта и ежедневните ни страсти и неволи. За радостта и семейството, за нещастието и загубените любови. За несбъднатите мечти и за оценяването на малките неща в живота. Аз лично съм човек, който се впечатлява точно от тях – малките жестове и малките радости и търся вдъхновение навсякъде около себе си. Особено в днешния динамичен свят е хубаво да можем да поспираме за миг… за го обичаме.

Избрани цитати

– Та нали и професията ми на пощальон е на отмиране. В крайна сметка, ще настъпи денят, когато писмата и картичките ще изчезнат. Ако се замислиш обаче, има много неща, които задръстват този свят и за които можеш да кажеш: „и да го има, и да го няма, все едно“. Може би дори човекът е едно от тях. В света, в който живеем, няма никаква логика.

– Това ми беше мечта. Разстилащата се пред очите ми синева. Величествените облаци. Безкрайната земна шир. Докато наблюдаваш земното кълбо отгоре, неизбежно променяш ценностната си нагласа. Забравяш за всекидневните дреболии и сграбчваш радостта от живота на голямата земя.

– Всяка любов има край. И въпреки че го разбираме, все пак се влюбваме. А не е ли същото и с живота? Краят непременно идва и въпреки че го знаем, все пак живеем. И също като любовта животът ни се струва прекрасен.

– Любовта, това нещо характерно за хората и което понякога се превръща в бреме или дори в пречка, но поддържа духа ни, много прилича на времето.Тя съществува само в човешкия свят досущ като времето, цветовете, температурата, самотата. Тези неща ни ограничават, но същевременно ни дават свобода. Тъкмо те ни правят хора.

– Свободата води до безпокойство. Човекът е заменил свободата с установен ред и така си е осигурил усещане за спокойствие.

Малко за Генки Кавамура

Генки Кавамура (р. 1979 г.) е японски писател, филмов продуцент, режисьор и сценарист. Още първият му роман „Ако котките изчезнат от света“ (2012) се превръща в световен бестселър, издаден е в трийсет и пет страни, преведен е на единайсет езика, а в списъка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“ заема четвъртото място.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева.

Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции.

И от онези, които събират усмивки“, както казва тя. Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.