МОЯТА СТРАНА

ЙОСИФ ВЕНТУРАС

Среднощ през август
Сякаш от тюл направена
везна застинала се колебае.
На лунна светлина
псалмопения и театър на сенките
факлоносци и псалмопевци
и йерофантът 1
предвождащ шествието.
1 Йерофант – явяващият свещеното тайнство.- б.пр.  

Тече водата завихрена водовъртеж
оттичат се клетвите на душите
в мрачните предели
страната изтъкана като мрежа
вулкан изпълващ ни със лава
утробата дала ни живот
живодайното семе
Тече реката да открие устието си
тече смъртта да срещне
да оживее мъртвият там дето сънят го е застигнал
телата да се слеят в тяло едно
да се превърнат в глина преди земята да ги е поела
химн към минималното когато хаосът оплаква.

Среднощ през август

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

Η ΧΩΡΑ ΜΟΥ

ΙΩΣΗΦ ΒΕΝΤΟΥΡΑΣ

Μεσάνυχτα και Αύγουστος.
Σαν από τούλινο ιστό
μια πλάστιγγα αιωρείται.
Στο φως του φεγγαριού
ψαλμοί και θέατρο σκιών
δαδούχοι, ψαλμωδοί
κι ο ιεροφάντης
που την πομπή οδηγεί.
Ρέει το νερό ρουφήχτρα
ρέουν οι όρκοι των ψυχών
στη σκοτεινή τη χώρα
τη χώρα που είναι ιστός
ηφαίστειο που μας γεμίζει λάβα

η μήτρα που μας γέννησε
το σπέρμα το ζωοποιό
Ρέει το ποτάμι να βρει το δέλτα του
ρέει να βρει το θάνατο
να ζήσει ο νεκρός όπου κοιμάται
να ενωθούν τα σώματα σε σώμα ένα
να γίνουνε πηλός πριν να θαφτούν στο χώμα
ύμνος στο ελάχιστο όταν θρηνεί το χάος

Μεσάνυχτα και Αύγουστος

Поетът Йосиф Вентурас споделя как е покълнал у него замисълът за написването на стихотворението „Моята страна“, което предлагаме на читателите тук:

„Идеята се зароди в мен, когато получих покана от Съюза на гръцките писатели (Атина) да напиша нещо за ежегодно издавания от тази творческа асоциация календар, свързано с Елевзинските мистерии, тъй като следващата, 2021, ще бъде годината когато това символно място от древността, днес малък град, на трийсетина километра от Атина, ще бъде Културна столица на Европа. Почти едновременно с това бяха поканен да участвам в една тунизийска поетична антология на френски език на тема „Моята страна“.

Непосредствено ми хрумнаха следните мисли:

Родината на всички нас е земята, нейната пръст, в която всички ще бъдем погребани.

Всички близкоизточни мистични вярвания, както и тези от Средиземноморието, са възхвалявали висшето Същество, опитвайки се да разтълкуват тайнството на живота и смъртта.

Енхедуана през третото хилядолетие преди новата ера. е възпявала богинята Инана. Енхедуана (2285 г. пр.н.е. – 2250 г. пр.н.е.), означаващо „повелителка, принадлежаща на Ану“ или „висша жрица на Ану“ (Ану – небето, небесните селения, рая) била акадска жрица на Луната в Ур. Тя първа била удостоена с тази титла и роля с огромно политическо значение, често държана от царски дъщери.

Литературните изследователи и историците я смятат за най-ранния известен по име автор, като нейните неозаглавени събрани религиозни писания, наричани Химни на Енхедуана към Инана, представляват най-древните примери за литературно творчество в писмената история. Те са и първите, които използват при наратива изказ от първо лице.

Инана е главното женско божество почитано от шумерите, която те наричали „Свещена девица“. Това е първото известно женско божество, което било свързвано с планетата Венера. За пръв път Инана е обожествявана в Урук и има два аспекта: богиня на плодородието и чувствените наслади, тя притежавала и силата да опустошава посевите на полето и да лишава от плодовитост земните същества. Съществувал култ към нея като богиня на войната и лова, особено сред войнствените асирийци. Инана била смятана за закрилница на куртизанките и проститутките, които били и служителки на култа й в храмовете на богинята.

За символиката на Иакх в древногръцката религия и митология, божество често отъждествявано с Дионис, (самото сходство на имената Iacchus и Bacchus ни навежда на тази мисъл): на петия ден шествието начело със статуята на Иакх и хранилището със свещените предмети потегляли по свещения път от Керамикос в Атина към Елевзина, следвано от елевзинските жреци, атинските първенци, чуждите посланичества и тълпата зрители, всичко се развивало явно и открито пред очите на всички.

Иакх бил отъждествяван с Бакхус, но преобладава мнението, че бил олицетворение на ритуалния призивен възглас „úе-кúе”, който имал силата на молитва за дъжд и плодородие. При произнасянето на “úе” – повелителната форма „вали”, множеството поглеждало нагоре, призовавайки небесната роса, а при изричането на „кúе”- „оплождай” обръщало поглед към земята, която трябвало да приеме благотворната влага.

Затова са смята, че името на божеството произлиза от този персонифициран ритуален възглас „úе-кúе”, надаван от участниците в процесията от Атина към Елевзина, по време на Елевзинските мистерии. Древните източници споменават, че в шествията за тях тълпата носела идолни изображения на Иакх и го призовавала по име.

Разбира се, реката в стихотворението, която „тече да открие устието си“, е Ахерон, реката на подземното царство в древногръцката митология.

И така, цялата загадка на живота е свързана с три стълба: Раждане, Любов, Смърт, а наша обща родина е пръстта на земята“ – казва поетът.

З. Михайлова