English version below

Култура под карантина

„Солунски филмов фестивал“ (Thessaloniki Film Festival) е най-мащабната кино-институция в Гърция. Тя организира един от най-важните филмови фестивали в Югоизточна Европа – Международния солунски филмов фестивал, основан през 1960 г., както и Солунския документален филмов фестивал, чието 22-ро издание беше отложено, заради началото на пандемията и премина изцяло онлайн.

Паралелно с тези две мащабни, ежегодни събития, културната организация „Солунски филмов фестивал“ целогодишно се грижи за четири филмови салона и поддържа Солунския филмов музей, който се помещава в бивш склад на пристанището. Музеят е основан през 1995 г. и съхранява богат архив, свързан с историята на гръцкото кино, като я разказва на посетителите си от всички възрасти.

Но как пандемията засегна всички тези разнородни дейности на „Солунския филмов фестивал“ и най-вече какви нови възможности отвори, ни разказва изпълнителната директорка на организацията от 2016 г. насам, Елис Жаладо.

Елис Жаладо е родена във Франция, но от 2010 г. живее в Гърция, където става аташе по аудио-визуалните въпроси на Френския културен институт и е назначена за член на борда на директорите на Гръцкия филмов център. Преди това натрупва близо 20-годишен опит като продуцент на филмите на едно цяло ново поколение от международно признати режисьори като Джиа Джангке, Алехандро Фернандес, Илдико Енеди, Петър Вацлав, Родриго Морено, Мартин Рейтман, Хосе Луис Торес Лейва, Дарежан Омирбаев. Също така основава и 10 години ръководи обучителната програмата за международни копродукции, насочена към продуценти и режисьори от Латинска Америка, Азия и Африка – Ateliers Produire au Sud.

Елис Жаладо
Елис Жаладо

Къде ви откриваме?

Живея в Солун и съм си вкъщи. Част от екипа на Солунския международен филмов фестивал също е тук, а другата е в Атина. Но всички сме добре и на сигурно място.

Какви мерки са в сила в страната, заради ситуация с Covid-19?

В Гърция всички бяхме заключени по домовете си на 17 март, а седмица по-рано училищата, заведенията, кината, местата за събития затвориха. В момента ситуацията при нас е под контрол и смъртността е много ниска. Държавата внимателно започва да задвижва наново бизнеса и пространствата за култура, но кризата далеч не е приключила.

Наложи се да отложите Солунския документален филмов фестивал, заради пандемията. Как се състоя изданието му?

22-рото издание на Солунския документален филмов фестивал трябваше да се проведе от 05 до 15-ти март, но ние решихме той да се състои онлайн от 19 до 28 май, по начин, които да е максимално интерактивен с публика ни. Нашата индустрия вече успешно съумя да дигитализира различни дейности като питчинг сесиите, обучения, работа в процес, лични срещи и прочее. Но дейността ни е дълбоко засегната, а последствията ще се отразят на бюджетите, партньорствата, договореностите ни, по много комплексен начин. В момента много внимателно следим ситуацията и в следващите няколко месеца ще трябва да решим как да процедираме и с провеждането на 61-вия Солунски международен филмов фестивал през ноември 2020 г.

Има ли ресурси, които изгубихте безвъзвратно, заради наложилите се промени и какви непредвидени усилия ви коства създалата се ситуация?

Все още оценяваме щетите от пандемията за нашата организация. Имаме огромен късмет, че

екипът ние е много гъвкав и реагира светкавично на всякакви неочаквани предизвикателства с алтернативни предложения.

Но със сигурност превръщането на едно физическо събитие в дигитално такова изисква напълно нова структура – предстои да открием още за нея. Определено ще ни липсва удоволствието от личното посрещане на гостите ни от професионалната общност и зрителите, които прекрачват прага на салоните. Освен това ние се грижим за филмов музей и четири места за прожекции, а всички бяха затворени и ни се наложи да отменим филмови премиери, както и образователната си програма.

Какви бяха първите реакции на културните организации в Гърция, когато обявиха пандемията и свързаните с нея мерки?

Театрите, музеите, филмовите фестивали и други културни организации реагираха доста бързо и веднага започнаха да предлагат част от съдържанието си онлайн. Разбира се,

нищо не може да замени живото преживяване на едно културно събитие,

но се появиха онлайн прожекции на филми, театрални представления, виртуални разходки в музеи и още много други възможности.

Стана дума, че в Гърция, както и по цял свят, много организации и артисти започнаха спонтанно да споделят безплатно онлайн творчеството и ресурсите си – все неща, чрез които през останалото време си покриват разходите –  в опит да направят ситуацията по-лека за хората, останали си вкъщи. Какво мислите за тази реакция и жест?

Подкрепяме я, заради символичната ù стойност и заявка. А и би било почти невъзможно да се поиска заплащане за всички тези ресурси от едни зрители, чиито доходи драстично намаляха, защото изгубиха поръчки или дори работата си. Нашите прожекции по време на документалния филмов фестивал също бяха безплатни, но от друга страна задължително ще заплатим всички права на авторите.

Мислите ли, че има други начини, по които изкуствата и културата могат да изразят солидарността си в момента и да са още по-подкрепящи към съгражданите си и към професионалистите на „първа линия“?

Вярваме, че правим всичко възможно със средствата, с които разполагаме. Нашият фестивал, например, проведе серия от мастър-класове, обявихме състезание за деца, курирахме програма от късометражни филми на гръцки и международни режисьори, и през цялото време координираме онлайн срещи между международните фестивали и гръцката и световната киноиндустрия, за да сме сигурни, че всички се движим заедно в една и съща посока.

Иначе сме уверени, че солидарността, емпатията и информираността са ключови за справяне с кризата, през която преминаваме, а в момента работим по обличането им в конкретните действия.

Как си представяте ролята на културните организации и фестивалите в Гърция и Европа след края на пандемията?

От първия ден на пандемията ежедневно говорим с колеги от други фестивали. Целият ни сектор е силно засегнат, киноиндустрията ще се промени и фестивалите ще трябва също да се трансформират, но без да изгубят същността и ДНК-то си. Фестивалите са активна част от аудио-визуалната индустрия и серията от отменени събития води до смъртоносна верижна реакция. Това беше сред причините, поради които се опитахме да олекотим въздействието ù, като преминем онлайн. Така че сега темата за дигитализацията на фестивалите е на дневен ред, заедно с други въпроси, свързани с разпространението и достъпа на публиката.

Преминавал ли е Солунският филмов фестивал през криза с подобен обхват преди? 

Фестивалът ни е излязъл от няколко кризи, включително диктаторско управление, финансова и икономическа мегакриза, но това определено му е първата пандемия…

А как виждате бъдещето му в дългосрочна перспектива?

Филмовите фестивали са мост между индустрията и зрителите.

Тяхната роля не е просто да прожектират филми, но също така да предлагат кино-образование, познаване на историята на изкуството, подкрепа за сектора, обучения и още много неща. Със сигурност ще останем верни на тази си мисия. Но ще потърсим нови средства, които да приложим, редом с вече утвърдените такива. И това търсене отваря пространство за дигиталните инициативи, които могат да са полезни за вече съществуващите аналоговите начинания.

Какви са конкретните действия, чрез които се готвите за това бъдеще?

Засилваме дигиталните си инструменти, защото няма съмнение, че повечето фестивали по света в бъдеще ще станат хибрид между он- и оф-лайн съдържание.

И самите технологиите не са проблематични, а да се намери верният баланс между дигиталното и аналоговото за доброто на публиката.

В момента разчитаме изцяло на дигиталната комуникация и социалните мрежи, така че разучихме всички възможности, които Фейсбук и Инстаграм дават. Ползваме активно и YouTube канала си и броят на посетителите ни се увеличи феноменално. Също така стартирахме и мобилно приложение с информация за двата ни фестивала и за всичко останало, което правим през годината.

Автор: Кремена Христова
Превод от английски: Ина Дублекова

Culture under Quarantine

Elise Jalladeau: In any case most of the festivals in the world will become hybrid between on- and offline in the future.

Thessaloniki Film Festival is the largest cinema institution in Greece. It runs one of the most influential film festivals of South Eastern Europe – The Thessaloniki International Film Festival (TIFF), launched back in the year 1960, as well as The Thessaloniki Documentary Festival. The latter’s 22nd edition in 2020 had to be moved and organized entirely online due to the pandemics. Simultaneously with these two major annual events, Thessaloniki Film Festival takes care throughout the year for 4 cinema screens, as well as for the Thessaloniki Film Museum. The museum was created in 1995 and is housed in warehouse on the harbor, from where it fulfills its mission to tell about the history of Greek cinema to its visitors of all ages.

Elise Jalladeau is the General Director of Thessaloniki Film Festival since 2016, so we talk to her to learn more how the pandemics affected all of those activities of the organization and more importantly – what kind of new opportunities it created.

Born in France, Elise Jalladeau, works and lives in Greece since 2010, when she became Audiovisual Attachée at the French Institute and was appointed Member of the Board of Directors of the Greek Film Center. Before that, from 1992 until 2010, she has worked as a producer of a whole new generation of international film directors like Martin Rejtman, Ildiko Enyedi, Jia Zhang Ke, Darejan Omirbaev, Jérôme Bonnell, Petr Vaclav, Rodrigo Moreno, Jose Luis Torres Leiva, Alejandro Fernandez. She also launched and leaded for 10 years the Ateliers Produire au Sud. She was also group leader for EAVE “Ties that Bind” from its creation until 2018.

Elise Jalladeau

Mrs. Jalladeau,  where do we find you right now?

I am at home in Thessaloniki, Greece. Part of the team of the Thessaloniki International Film Festival is in Thessaloniki and the other part in Athens. But everyone is safe at home.

What measures were taken in Greece as the pandemics burst out and what is the situation now

Greece was locked down from March 17th and schools, restaurants, cinemas and cultural events and centers closed one week earlier. So far, the situation is under control in Greece and we have a very low death rate. The country is carefully re-starting business and re-opening cultural places, but the crisis is not over.

You had to postpone Thessaloniki Documentary Festival’s edition due to the health crisis. How did you proceed with it?

We postponed the 22nd Thessaloniki Documentary Festival that was supposed to take place from March 5th to 15th. We decided to organize it online from May 19th to May 28th with a maximum of interactivity with our audience. We had already digitalized successfully the industry activities, such as  pitching, training, work in progress, one to one meetings etc. Our work has been deeply impacted, with consequences on the budgets, the partnerships, the contracts in a very complex way. We are closely monitoring the situation in order to see how to proceed in the next few months and how to organize the 61st Thessaloniki International Film Festival in November.

Did you lose anything irreversibly and what are the unforeseen resources that you will need now to reorganize everything?

We are still working on evaluating the side effects of the pandemic on our organization. We are lucky enough to have a very agile team that can adapt fast to almost every unforeseen challenge and offer alternative solutions. In any case, the transfer from a physical event to a digital one requires new structures that we are discovering right now. What is lost is the pleasure to welcome guests, both professionals and audience, in our venues. We are also running a film museum and 4 cinema screens. Both the cinema and the museums were closed and we had to cancel the film releases and the educational programs.

What were the first reaction of cultural sector and organizations in Greece to the pandemics? 

Most of the cultural organizations in Greece, such as theaters, museums, film festivals etc. have responded swiftly to the pandemic and they have been offering some of their content online.  There have been online screenings, theatrical shows, virtual tours, etc., but of course nothing can replace the physical experience of a cultural event.

As you mentioned, many organizations and artists begun sharing online content for free in order to ease people to stay at home, which in normal times is their mean of making a living. What do you think about this reaction and gesture?

We support this reaction which is a symbolic statement. It would have been difficult to propose a paying version anyway, when spectators are losing incomes, contracts if not jobs. We also propose online free screenings during our documentary festival, but we make sure to pay a fair screening fee to the right holders

Do you think that there are other things that the arts and culture sector needs to do right now in order to be more useful and supportive to society?

We are doing what we can with the means we have. The Festival presented a series of master classes, we launched competitions for children, we curated Greek and international directors’ short films, we are also coordinating e-meetings with international festivals and with Greek and international industry, to make sure we go altogether in the same direction.

We are certain that solidarity, sensitivity and awareness are crucial to the crisis we are experiencing and we are still working on the appropriate action.

How do you imagine the role of the cultural organizations and festivals in Greece and in Europe once the pandemics is over? 

Since the pandemic burst out early March, we talk with our colleagues from other festivals on a daily basis. Actually, the whole sector is deeply impacted, the industry will be transformed and the festivals will need to redefine themselves without losing their soul and their DNA. Festivals are already an active part of the audiovisual industry and series of cancellations are leading to deadly chain reactions. This is why we have tried to smoothen the impact and gone online. Festival’s digitalization is now on debate as well as other issues linked to diffusion and access to audience.

Has Thessaloniki Film Festival being through a crisis of a similar scale since its launch? 

The festival has been through numerous crisis, including dictatorship and financial and economic national mega-crisis. But a pandemic, it is the first time…..

And how do you imagine its future in a long-term perspective?

Film festivals are a bridge between the industry and the audience. It is not only about film screenings, but also about film education, heritage awareness, support to the industry, training etc. We are faithful to this mission. But we are exploring new ways to implement it in addition to our traditional way. And this exploration open doors for new digital initiatives that can also be beneficial to our analogic activities.

What measures do you implement today to prepare for this future? 

We strengthen even further our digital tools. In any case most of the festivals in the world will become hybrid between on- and offline in the future. Technology is not the issue. The issue is to find the right balance between the digital and the analogic experience for the audience. At the moment, we rely entirely on digital and social media. We have explored even deeper all the assets of FB and Instagram. And we are using intensively our YouTube channel for live masterclass, archives and our curated short films series by renowned Greek and international directors. And our visit rates have been increased phenomenally. We have also launched an app with information on the two festivals (TDF and TIFF), as well as on our annual activity.

#Солидарност_В_Културата
“Промяна в плана” се реализира с подкрепата на Столична община, по инициативата „Солидарност в културата”.

Това интервю е част и от поредицата „За изкуствата и хората“, посветена на изкуства като литература, театър, кино, танц и мн.др., както и на хората им – техните автори и публики. Осъществява се с подкрепата на Национален фонд „Култура”. 

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук