авторът Антъни Хоровиц

Мозайка от убийства“ (Изд. „Еднорог“) от Антъни Хоровиц, един от най-популярните съвременни британски автори, ни разказва не една, а две, заплетени криминални истории с неочакван край.

Те се преплитат по такъв майсторски начин, че съществуването на измисления писател Алан Конуей звучи по-скоро като част от съвременния новинарски поток, отколкото като част от художествената литература.

От друга страна, личната история на героя, или по-точно мистериозната му смърт, имат повече общо с последното му произведение с името „Мозайка от убийства“, отколкото можем да предполагаме. И така Конуей става основният двигател на сложния и заплетен сюжет на историята, която ни разказва Хоровиц.

Сюжетът

В началото авторът ни запознава със Сюзан Райланд, редактор в лондонското издателство “Клоувърлийф”, която е натоварена с поредната си задача – да прочете новия роман на Конуей. Тя е работила дълги години с нашумелия автор и познава в детайли криминалните му романи и популярния му герой – детектив Атикус Тип, който разрешава заплетени мистерии в тихи английски селца. Традиционната формула на Алан – израз на почит към кралиците на британската криминална мистерия като Агата Кристи и Дороти Сейърс – му донася зашеметяващ успех. Той е неоспоримата звезда на издателството и Сюзан е длъжна да се примирява със странното му поведение. Но не би могла да предположи, че новата му книга ще промени изцяло живота ѝ.

И тук идва и втората история – “Мозайка от убийства”. Последната книга на Конуей разказва за убийство в провинциално имение. То води след себе си още смърт, а броят на заподозрените се увеличава и заплита. Всеки герой има лична тайна, част от големия пъзел. Сюзан е заинтригувана от текста и няма търпение (както и ние!) да разплете мистерията, скрита в малкото английско селце. Колкото повече навлиза в текста обаче, толкова повече се убеждава, че в страниците на ръкописа е скрита друга история. История от действителния живот, изпълнена с ревност, алчност, безмилостна амбиция… и дори смърт. Така тя сама влиза в ролята на Атикус Тип и тръгва по следите на едно истинско убийство.

Впечатленията

Мозайка от убийства на Антъни Хоровиц

Няма да крия, че историята в историята – „Мозайка от убийства“, първоначално ми беше много по-интересна, отколкото разказа за автора й Конуей.

Може би защото Хоровиц ни запознава първо с произведението на героя си и ни връща в основния разказ малко преди традиционната кулминация – точно когато известният детектив Атикус Тип трябва да събере всички заподозрени в една стая и да им (ни) разкаже какво се е случило.

И, разбира се, да посочи лошия!

Престъпленията в малкото селце наистина следват сюжета на една типично британска криминална история – по подобие на Агата Кристи.

“Истинската“ история пък е с по-съвременен облик и не е толкова цветна.

Поне на пръв поглед, защото постепенно се оказва, че Конуей е използвал произведенията си, за да крие в тях кодирани послания.

Така любопитството на Сюзън е провокирано не само професионално – по отношение на неговата книга, а и лично – в желанието да разкрие тайни за живота и вдъхновенията му.

Най-интересното е, че така в края на книгата читателят с трепет разкрива не едно, а две престъпления.

Изключително ме впечатли начинът, по който Хоровиц успява да намери място на толкова много герои, които да разпредели в две различни истории и същевременно да намери пресечната им точка в сюжета на цялостния разказ. С това той неоспоримо доказва, че не случайно е едно от най-популярните и обичани имена в най-новата история на криминалната литература в световен мащаб. И ако сте се загубили във всички тези обяснения – това е защото книгата представлява една истинска мозайка от мистерии.

Избрани цитати

  • Взе такси, за да се прибере у дома. Никога не използваше подземната железница, защото не му допадаше присъствието на толкова много хора в такава принудителна близост; толкова много мечти, страхове и негодувание, струпани на едно място в мрака под земята. Обземаше го усещането, че няма сили да се пребори с всичко това. Черните лондонски таксита бяха толкова по-солидни и сигурни – като пашкули, които го защитаваха от външния свят.
  • В Саксби на Ейвън има нещо, което ме тревожи. И друг път съм ти казвал за злото в човешката природа, приятелю. Как дребните лъжи и измъквания, които остават незабелязани, постепенно се натрупват и задушават човека като отровния дим от пожар, в който всички виждат само пламъците.
  • Човекът беше сложно устроено животно, способно на изключително добро и огромно зло – но определено беше сам на този свят. В същото време, той не се боеше от възможността да бъде опроверган. Ако след цял живот, подчинен на разума, все пак бъдеше призован на съд под небесния свод, обсипан със звезди, той не се съмняваше, че ще му бъде простено. Доколкото беше разбрал, Бог беше склонен да прощава.
  • В своя шедьовър, „Общ преглед на криминалното разследване“, Атикус Тип беше написал следното: За истината може да се мисли като за eine Vertiefung – нещо като дълбока долина, която може да не се вижда от разстояние, но изведнъж се появява пред вас. Има многобройни начини да се достигне до нея. И дори някоя насока на разпита, която впоследствие се оказва погрешна, въпреки това е способна да ви отведе по-близо до целта.

В разследването на едно престъпление няма напразни ходове.

Откъс от “Мозайка от убийства” на Антъни Хоровиц

Малко за автора

Антъни Хоровиц

Антъни Хоровиц

Антъни Хоровиц се радва на огромен успех не само като писател, а и като сценарист, драматург и журналист.

Той получава правото да заговори с гласа на сър Артър Конан Дойл, пишейки нови приключения на Шерлок Холмс.

Хоровиц е сценарист на един от най-обичаните криминални сериали, “Убийства в Мидсъмър“, на “Войната на Фойл“ и много други.

“Мозайка от убийства” е определена за “Най-добра книга на 2017” от “Уошингтън Поуст“, “Ескуайър“, “Амазон“ и Националното радио на САЩ.

През 2014 година Антъни Хоровиц получава Ордена на Британската империя за заслуги към литературата.

* * *

geriКолонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук