Великолепните приказки, които големият драматург пише за дъщеря си, излизат за първи път в България

Йожен Йонеско - Приказки 1,2,3,4,

Един татко и неговото момиченце се разхождат по Луната. Сещат се, че са гладни и хапват парче от нея.

„Не изяждай цялата Луна, трябва да оставим и за дру­гите.

Няма значение, ще порасне…”, казва таткото и приказката продължава.

Таткото е великият Йожен Йонеско, тачен като бащата на „театъра на абсурда”. Момиченцето е собствената му дъщеря Мари-Франс. Тяхната история на Луната е записана в третата от четирите детски приказки, които драматургът съчинява между 1969 и 1971 г.

По онова време светът живее с астронавтите от мисиите „Аполо” и малката крачка на човека, довела до големия скок на човечеството, очевидно оставя следа и в ума на Йонеско.

Когато пише „Приказките”, авторът на пиесите „Плещивата певица” и „Носорози” тъкмо е навлязъл в шейсетте си години, а дъщеря му Мари-Франс отдавна е пораснала. В сюжетите на историите обаче той се връща към ранното ѝ детство и тогавашните си вълнения. Приказките издават развинтената фантазия и на бащата, и на детето и провокират въображението. Както самият Йонеско приживе отбелязва –

подходящи са за деца под три години.

Макар да се радват на голяма популярност по света, досега тези произведения на абсурдиста не са излизали у нас. Появата им в поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” на издателство „Лист” запълва пропуска.

Наслада за сетивата на малките и порасналите читатели са илюстрациите на Дамян Дамянов. Те влизат във великолепен диалог с текста на Йонеско и правят българския художник достоен партньор на великия драматург.

Приказки 1, 2, 3, 4

Йожен Йонеско

Жозет отива при татко си, гъделичка го по носа, таткото прави гримаса, тя го целува, таткото си мисли, че е някое малко кученце. Не е малко кученце, неговото малко момиченце е.

– Разкажи ми приказка – казва Жозет на таткото.
Тогава таткото започва приказка…
– Приказка с теб и с мен – казва Жозет.

*

Гледам през стола, докато ям възглавницата си. Отварям стената, тръгвам с ушите си. Имам десет очи, за да вървя, имам два пръста, за да гледам. Сядам с главата си на пода, слагам дупето си на тавана. След като изядох музикалната кутия, намазах килимчето пред леглото със сладко и се получи чуден десерт. Тате, вземи прозореца и ми нарисувай картинки.

Още от/ за любимата поредица:

Повечето ни читатели намират статията за плашеща. А ти?
  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (100%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук