Илия Троянов

Срещите ни с Илия Троянов винаги са емоционални. Обещаващи храна за размисъл дълги месеци напред. След няколко задочни „запознанства“, като подбуждащия към пътешествия навътре в себе си роман „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ и определения като „безмилостен“ и „разтърсващ“ „Власт и съпротива“, го срещаме по време на дискусия в „Гьоте-институт България“ на тема „Политическото в театъра“.

Платно, изрисувано по време на дискусията „Политическото в театъра“ в Гьоте-институт България

„Цели поколения в тази страна не разбраха никога какво е свобода.“

Това е фраза, която произнася героят на Самуел Финци – Константин Шейтанов, в постановката “Власт и съпротива” по едноименнния роман на Илия Троянов. Това е и изречението в текста, което мотивира актьора да участва в спектакъла.

Номиниран за най-добър немскоезичен роман през 2015 г., „Власт и съпротива“ е адаптиран за сцена и поставен в колаборация между театрите “Шаушпил Хановер” и берлинския “Дойчес театер” в Германия. У нас пиесата гостува като част (и акцент) в програмата на “Световен театър в София”– фестивалът представящ различните лица на седмото изкуство и у нас.

На дискусията, освен Самуел Финци, останалите актьори и чешкият режисьор Душан Давид Парижек, присъства и Илия Троянов – авторът на романа, за да подчертае:

„Една от задачите на автора е да няма никакви илюзии и да бъде напълно неудобен“.

Преди да успеем да го попитаме какво има предвид, Илия Троянов потегля на поредното си „номадство“. Не успяваме да преглътнем въпросите си. И му ги задаваме, вече по повод и на последната му книга „След бягството“.

Все още под силните впечатление от силно фрагментирания, изпълнен с афоризми и парадокси текст (по думите на Илия Троянов), по време на последния Софийски международен литературен фестивал, успяваме да го попитаме защо „бягството“ и „избягалия“ го вълнуват толкова силно. И дори да поговорим за собственото му номадство, за начина по който гледа на корените (тази „двойно погрешна метафора“, отново по думите му). Както и да получим дълбокото откровение:

„Мисля, че е най-добре човек да е без багаж, пеша, самичък.

И да има време на разположение… Всичко друго свързва човека с това, от което иска да се освободи. През повечето време всеки един от нас пътува със затвора, който си е създал…“.

Илия Троянов за надеждата и илюзиите… „След бягството“ и „Власт и съпротива“

Още от Илия Троянов:

Откъс от “След бягството” на Илия Троянов

Откъс и акценти от премиерата на “Власт и съпротива” на Илия Троянов

Още за Илия Троянов:

Илия Троянов, писател, журналист и издател, е роден в България през 1965 г. Родителите му емигрират в Германия през 1971 г. и там получават политическо убежище. Скоро след това заминават за Кения, където баща му работи като инженер. От 1972 до 1984 г. Илия Троянов живее в Найроби, Кения. След няколкогодишен престой в Париж завършва право и етнология в Мюнхен. През 1989 г. основава издателство „Марино“ за африканска литература и предприема пътешествия из Африка. През 1998 г. заминава за Бомбай и прекарва там пет години, живее в Германия, в Южна Африка, в Австрия. Живее в различни части на света, без да се установява някъде трайно. През 2001 г. в продължение на три месеца прекосява пеша Танзания по стъпките на английския изследовател сър Ричард Бъртън.

Автор е на книгите „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, „Събирачът на светове“, „По пътя на Ганг“, „Номад на четири континента“, “Кучешки времена. Завръщане в чужда страна” – сборник интервюта и репортажи за живота в България в годините на преход.

Носител е на литературните награди „Бертелсман“ (1997), Адалберт фон Шамисо (2000), Марбургската литературна награда (1996), наградата за белетристика на Лайпцигският панаир на книгата (2006), Берлинската литературна награда (2007). Книгите му са преведени на двадесет езика. Понякога представя творческия си процес чрез сайтовете си, за да могат интересуващите се да проследят писането от самото начало.