корицата на Хотел Захер

Колекция „Музи“ (Изд. “Емас”) събира вълнуващи романи за изключителни героини – олицетворяващи новата, еманципирана жена от края на XIX и първата половина на XX век.

Жени, чиито живот е бил изпълнен с изкуство, вдъхновявали артисти и самите те изпълнени с вдъхновение.

Живот на фона на драматични исторически промени и из улиците на бляскавите метрополии – Париж, Лондон, Берлин…

Тази есен Колекция „Музи“ ни отвежда във Виена и ни отваря вратите към хотел „Захер“ – една от ярките емблеми на града – и към бурния живот между стените му.

А из коридорите на пищната сграда се разпорежда Ана Захер, жената, изградила репутацията на хотела като средище на художници, композитори, аристократи, и благодарение на която всяка уважавана сладкарница по света има в менюто си торта „Захер“ (като комплимент към читателите, книгата съдържа и оригиналната рецепта).

Хотел “Захер”

Родика Дьонерт

I.

Въздухът в сладкарницата беше натежал от захар, шоколад и конфитюр. Ана Захер, едва прехвърлила трийсетте, попиваше сладкия аромат. Той й вдъхваше увереност, че е избягала от смъртта, съпровождала детството й, от пронизителните писъци на говедата и прасетата, на телетата и агнетата, които се разнасяха по време на сутрешното колене.

Ана сравни готовите торти с броя на поръчките. Половин дузина трябваше да бъдат занесени в Операта отсреща. Всички билети бяха продадени, а в антракта хората щяха да хапват торта. Тортата „Захер“, направена от тесто с много какао, обилно количество мармалад от зарзали под шоколадовата глазура. По рецепта на нейния свекър. След като се увери, че всичко в кухнята протича безпроблемно, тя реши да отиде при мъжа си.

От канапето във вестибюла Любовта видя задаващата се Ана. Пътьом собственичката оправи роклята си, която подчертаваше апетитната й фигура, и се вгледа строго в очите на служителите си.

– Погрижете се гостите да имат всички удобства. Разчитам на вас, Майр! – заповяда тя на портиера Майр, маршала на малката й армия, и се запъти по стълбите към частните помещения на първия етаж.

Любовта не я последва, само погали с ръка гладкия плат на канапето и зачака.

А ето ги и тях. Марта и Максимилиан Адерхолд от Берлин. Красива двойка. Млади и бодри. Той – в модно манто и с шапка, скриваща отчасти лицето му. Тъмносиньо кадифено палто, обилно покрито с бродерии, подчертаваше стройната фигура на Марта.

– Добре дошли във Виена. Отбелязали сме си, че сте на сватбено пътешествие – изрече портиерът. Изражението му по никакъв начин не издаваше колко бе развълнуван заради неведението какво ще се случи с хотела и със собствената му служба след смъртта на господаря. Възможно беше следващите часове да променят целия му живот.

Максимилиан Адерхолд прегърна през рамо красивата си жена. Лъчезарната му усмивка изразяваше собственическата гордост на младоженеца.

– Позволете ми да ви пожелая всичко най-хубаво от името на хотела. Ако обичате, да уредим формалностите, моля. – Портиерът бутна към него формуляра за адресна регистрация.

Марта Адерхолд отстъпи крачка назад и се огледа в салона. Удобна мека мебел върху дебели персийски килими. На стената – гоблен, изобразяващ три нимфи, играещи си с Нощта. Паркетът и ламперията по стените бяха от изискан дървен материал. Тапетът над тях беше от плат, издържан в императорско червено с втъкани орнаменти.

Няколко дни по-рано Марта и Максимилиан бяха основали в Берлин издателство „Адерхолд“. Сега възнамеряваха да намерят писатели и да сключат договор с тях, а Виена им се струваше подходящ изходен пункт към целта.

Любовта хвърли поглед към младата издателка от Берлин и си помисли, че това пътуване няма да е лесно. Огледа мъжа й, Максимилиан Адерхолд, на чието лице доминираше високото чело, челото на човек на изкуството, който иска да роди велики неща.

После погледът на Любовта се плъзна нагоре към стълбите, по които слизаше княгиня Фон Траунщайн под ръка с мъжа си, младия княз Фон Траунщайн, на път за Операта.

Седемнайсетгодишната княгиня, също младоженка, изгледа с изненада Марта Адерхолд, сякаш разпозна добра стара познайница. По лицето на Марта пробяга само мимолетна усмивка. Тя беше твърде заета с настаняването си, за да има желание да вникне в погледа на княгинята.

Княз Фон Траунщайн поздрави семейство Адерхолд с учтиво накланяне на главата и се приближи към портиера.

– Как е собственикът, Майр? – дискретно се осведоми той и, видял тъжния отговор в очите на другия, смутено промърмори: – Искрено съжалявам.

На вратата към улицата, която един паж задържа за Негово Сиятелство Георг фон Траунщайн и княгинята, Траунщайн изпита внезапното желание да се обърне още веднъж, за да утеши портиера с окуражаващ поглед. В този момент той видя как Марта Адерхолд си свали шапката. Тя го направи без всякаква суетност и сякаш между другото. Цяла лавина от тъмна коса се изсипа върху раменете й и подчерта фините черти на лицето й. Георг фон Траунщайн я гледаше като омагьосан. Марта Адерхолд отвърна с почуда на погледа му. После мигът отмина. Георг напусна хотела с жена си, а Марта се извърна към съпруга си.

Сега вече Любовта беше напълно сигурна, че пътешествието с тези четиримата ще бъде като езда по време на буря. Какво не би дала, за да изпуши една цигара?

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук