„Добри мъже“ от испанския писател Артуро Перес-Реверте (Изд. „Еднорог“) е една интелигентна книга. Тя ни разказва за истински събития, въпреки че авторът си запазва уговорката, че художественото повествование е изисквало леки промени.

Увлекателно и с възможно най-много подробности, той ни изпраща в Мадрид и Париж в края на XVIII. Тогава обществото плахо и несигурно е застанало пред поредната си голяма трансформация, а промяната в мисленето и възприятието на света (очаквано) среща отпор от страна на старите догми и порядки.

Сюжетът

Историята започва от едно важно събрание в Испанската кралска академия, на което (след ожесточена идеологическа дискусия) учените вземат решение да изпратят двама свои представители в Париж.

Задачата им е да закупят 28-те тома на забранената от Инквизицията енциклопедия, съставена от Дидро и Д’Аламбер. В това смутно време френската столица е приютила писатели, философи и учени, дали на човечеството Просвещението, но и бъдещите водачи на революцията, сеещи вече семената на терора – блясъкът на идеалите за равенство, за първенство на науката е помрачен от надвисналата сянка на гилотината…

Доброто общество флиртува с новите философски течения, вълнува се от клюки, мода и скандали, без да съзнава, че вече е на ръба на пропастта.

Именно в този пъстър, чаровен и страшен Париж попадат “двамина добри мъже”, библиотекарят Дон Ермохенес и адмирал Сарате.

Неотлъчно по петите им ги следва един не толкова добър мъж – Рапосо – наемникът, изпратен от двама върли противници на решението Кралската академия в Мадрид да се сдобие с противоречивата енциклопедия.

Неговата задача е да попречи на така или иначе нелеката им задача, по възможност с мирни средства.

И така започва едно пъстро приключение, което изправя всички участници пред опасности… и страсти. Пътуване между две европейски столици и две социални епохи.

Впечатленията

Това, което прави книгата увлекателна, е не само историческият момент и двата града, които описва. Безспорно Париж и Мадрид са били (а и сега са) културни средища, притегателни за хора на изкуството, за писатели, мислители, философи, за онези, които дават на Европа новите идеологии.

Много важен акцент в разказа са и личностите на двамата главни герои – „добрите мъже“. Те са борят за една кауза, но имат различно усещане за света и различни лични истории. Сблъсъкът на различните гледни точки по време на дългото съвместно пътуване предизвиква интересни социални, религиозни и културни спорове, които реално разказват за живота на обикновените хора в Испания и Франция през онези години.

Библиотекарят Дон Ермохенес е религиозен, познал уюта на семейния живот, той тъгува по изгубената си съпруга, като в същото време е общителен и с нуждата да бъде сред хора. Адмиралът, от своя страна, не намира отговорите за света, които търси, в религията. Самотник в живота, той има зад гърба си успешна военна кариера, за която обаче не обича да разказва.

Няма как да не стане интересно, когато бъбривият му събеседник го изважда от сдържаността.

В „Добри мъже“ впечатлява и стилът на писане. Перес-Реверте прави кратки паузи по време на разказа, за да ни запознае с проучванията на епохата, които е правил, как е достигнал до този или онзи детайл, как e научил нещичко за биографията на този или онзи герой…

Той изминава пътя на двамата добри мъже с помощта на дебелите книги и старите атласи, за да може да ни предаде историята възможно най-точно и достоверно. Това усилие заслужава да бъде високо оценено и е определено е много добра причина да вземете именно тази книга в ръце.

Избрани цитати от Добри мъже

В един несправедлив свят като този (…) има само два възможни начина да понесеш несправедливостта, било то божествена или човешка: да я понасяш, примирявайки се или да се съюзиш с нея.

• Докато го гледа как работи, слънчев лъч осветява лицето на Рапосо и подчертава отражението му в стъклото: разрошена коса, два дни небръснат, с тъмни кръгове от умора под очите. Голяма част от нощта бе прекарал буден, седнал до прозореца да наблюдава сенките и звездите, без да може да заспи до зазоряване, въртейки се в измачканите чаршафи, чистейки си ботушите, сабята, пистолета, навивайки часовника. Това се случва, когато го боли стомахът, а сега все по-често, всеки път, когато проклетото безсъние го потапя в нещо подобно на океан, гъст, сив, като живак, в който плуват неприятни спомени и призраци, родени от въображението му. В такива нощи всичко се превръща в безпокойство, тъй като самата мисъл да заспи, да забрави болката, но да се отдаде на чудовищата, които се появяват в съня му, изглежда ужасяваща.
• „И казвате, че в „Сенсор“ го атакуват?“ (…) „С какви аргументи?“ „Обичайните“ – библиотекарят прави примирителен жест – „Старите испански добродетели и така нататък. Старата песен: чуждестранните моди развалят мисловната същност на нашия народ, традициите, религията и други такива“. „Колко тъжно. Ние, испанците, продължаваме да бъдем първи неприятели на самите себе се. Упорстваме да гасим светлината там, където я виждаме да свети“.
• Париж предполага едно предизвикателство. Една съблазнително изживяване. В този град, превърнат в несъмнен център на разума в борбата с мракобесието, казан, в който кипи елитът на човешкия интелект и модерната философия, днес се разплитат гордиеви възли, сгромолясват се доскоро недосегаеми убеждения, дискутира се всичко, което съществува под слънцето и земята. Дори свещените принципи на френската монархия и като логично последствие тези, които заемат престола не остават незасегнати от бурята на идеите.
• Сбогувах се с него и се върнах в библиотеката. Към стария й мирис на хартия и кожа. Правоъгълниците от слънчева светлина от прозорците бяха променили мястото си, стеснявайки се, почти изчезвайки, а двадесетте и осем тома на енциклопедията сега бяха в полусянка, на рафтовете си. Старото злато по гръбчетата на томовете вече не проблясваше, когато прокарах ръка по тях, галейки старата, изхабена кожа. Тогава изведнъж разбрах каква е историята, която исках да разкажа. Случи се естествено, както понякога се случват нещата. Можех да я видя, ясно структурирана в главата ми, със завръзка, възлови моменти и развръзка: поредица от сцени, празни квадратчета, които трябваше да се запълнят.

Откъс от “Добри мъже” на Артуро Перес-Реверте

Малко за автора

Артуро Перес-Реверте, един от най-четените и превеждани испански писатели, е роден в Картахена през 1951 г. Завършва журналистика и политология, след дълга и успешна кариера на военен кореспондент в повечето горещи точки на планетата, се посвещава изцяло на литературата.

Книгите му са продадени в над 15 милиона тираж по целия свят. Голяма част от произведенията му са екранизирани – “Фламандският майстор”, “Морската карта”, “Учителят по фехтовка”, “Приключенията на капитан Алатристе”, “Деветата порта”, “Кралицата на юга”.

Лауреат е на множество литературни награди – Голямата награда на Франция за литература; наградата “Жан Моне” за европейска литература; рицар на френския орден на литературата и изкуствата, италианската награда „Валомброза – Грегор фон Резори“ за най-добра чуждестранна литература, а през 2003 г за заслугите си към испанската литература е избран за член на Кралската академия на Испания. Произведенията му са част от учебната програма в гимназиалния курс в училищата на Испания.

Артуро Перес-Реверте обичаме и заради:

“Фалко” на Артуро Перес-Реверте – когато „шпионски роман“ е тясно определение за добра литература

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.