„Приказки за непослушни деца” е първата детска книжка на легендарния Жак Превер, публикувана през 1946 година.

Илюстрациите в красивото българско издание (ИК Колибри) са на Елса Енрикес, а художественото оформление е дело на Кирил Златков.

Щраус, който поглъща камбани и разговаря с Палечко. Моржове, които си подхвърлят гардероби. Тъжни антилопи, насядали напразно край трапезата.

Лъвче в клетка, което посреща гости. Звероукротител със свиреп и зверски лик и кон, който живее сам-самичък на самотен остров.

Недоволен дромадер, който слуша сказка за разликата между камилите и дромадерите (това, което отличава дромадера от камилата, е, че той едничка гърбица си има, а на камилата са две).

Магарета, които правят смехории, и още много чудесии, пръснати в осем очарователни приказки от ненадминатия вълшебник Жак Превер. Лирични и не чак толкова послушни истории, в които животните са герои, а хората… не са дотам съвършени.

СЦЕНА ОТ ЖИВОТА НА АНТИЛОПИТЕ

Из „Приказки за непослушни деца“
Жак Превер

В Африка е пълно с антилопи; те са обаятелни животни, които бягат много бързо.

В Африка живеят черни хора, но се срещат също тъй и бели хора; те са пристигнали тук временно; дошли са, за да правят търговия, затова те се нуждаят винаги от помощта на черните, но черните все предпочитат да танцуват, вместо да прокарват път или железопътна линия; за тях това е черна работа, която често носи смърт.

Когато белите пристигат, черните обикновено бягат; белите ги хващат с ласо; черните тогава са принудени да правят пътища или железопътни линии и гари, а пък белите ги  назовават „доброволци надничари“.

А другите, които не успяват да ги заловят: едни, защото са избягали далече, вторите – защото ласото се е оказало по-късо, или пък третите – защото тичат твърде бързо към гората; тях всеки бял ги гони с пушка, взима ги на мушка; именно тогава някой за блуден куршум убива клета спяща антилопа в планината.

Тогава белите ликуват, черните се радват още повече на този резултат, защото винаги ги мъчи глад. И в селото

се връщат всички с вик познат:

– Убихме антилопа!

И гръмва музика.

Черните празнуват, бият своите там-тами, лумват огнени кълба, а белите ги гледат как танцуват и на следващото утро пишат до приятелиписма: „Имаше голяма веселба, прекрасна веселба с там-тами“. Високо горе в планината близките на антилопата безмълвно се споглеждат… Те чувстват – нещо лошо се е случило…

Залязва слънцето и всяко от животните се пита, без да дръзне да издигне глас, за да не разтревожи другите във вечерния час:

„Къде ли би могло да се намери? А каза, че ще дойде в девет… за вечеря?“

Една от антилопите, качила се на канарата, се вглежда дълго в селото – там, долу в равнината, уж малко село, но обляно в светлини и цветове, от песни, от огньове и от викове…

Видяла празничния огън, тя разбира всичко, слиза от скалата и тръгва да сцена от живота на антилопите намери своите сестри и братя.

– Няма смисъл да я чакаме, да почваме вечерята без нея.

Тогава всички антилопи сядат край трапезата, но не изпитват глад сега; вечерята им е вгорчена от тъга.

За още по-приказен ефект може да комбинирате „Приказки за непослушни деца“ с поредицата български книжки за оцветяване, представена тук:

20 книги – букет от изживявания – за пролетта на 2018 г. (откъси и ревюта)