Радваме се на „Меко казано” от Валери Петров  в прелестно ново издание, приказно илюстрирано от Люба Халева.

Книгите на сладкодумния разказвач може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

„Меко казано” разказва забавната история на Светльо, който живее на малката уличка край градския парк в компанията на шест индианеца от пластмаса.

Светльо се мъчи да заспи в своята стаичка, когато едно голямо Куче бута притворения прозорец и влиза с мек скок в стаята.

Сяда на ръба на креватчето и започва да свири с тромпета си някаква тъжна музика.

Какво? Струва ви се странно, че куче свири на тромпет? По-странното е, че Светльо отваря очи чак когато замлъква и последният звук. Оказва се, че Кучето има санбернарско сърце и е дошло с мисия: да спаси Светльо!

Меко казано

Валери Петров

Макар да беше нощ, малката уличка край градския парк, на която живееха Светльови, беше цялата жълта и червена, защото цветовете на есента се виждаха и в тъмното – нещо невероятно и на което още не може да бъде дадено обяснение. Толкоз беше хубаво, че можеше да се напише за него така:

Ах, колко е хубаво! Листата са всички
сякаш от блокче за водни боички:
виж, ясенът, който цял в пламък червен е,
се моли на бука: – Дай жълто на мене! –
а жълтият бук му отвръща: – Съгласен,
но дай ми ти първо червенко от ясен!
И толкоз са пъстри и шарени всички,
че няма в боичките толкоз панички,
какви ти панички! – езикът ни даже
не може със думи докрай да изкаже
колко е хубаво!…

Но Светльо се мъчеше да заспи в своята стаичка и едва ли виждаше всичко това. Беше си взел в креватчето шестте индианеца от пластмаса и един му се беше отпечатал на бузата.

Прозорецът беше само притворен и едно голямо Куче го бутна и влезе с мек скок в стаята. Седна на ръба на креватчето и засвири с тромпета си някаква тъжна музика…

Още от приказния свят на Валери Петров: