Какво остава след любовта и може ли тя наистина да победи всички трудности? Защо след раздялата понякога на повърхността клокочат само горчивите чувства и замъгляват ли се спомените? Колко време имаме да си спомним защо сме обичали? Може би едни 90 минути? Точно толкова дава Уилям на бившата си съпруга Изабел в постановката на Младежки театър „Николай Бинев“ – „Деветдесет“ (Деветдесет | Mладежки Театър Николай Бинев). Автор на съвременната пиеса е австралийската драматуржка Джоана Мъри-Смит, преводът на български е дело на Златна Костова, а режисьор е Ивайло Христов. Ролите на Изабел и Уилям са поверени на Кристина Янева и Владимир Карамазов, които умело ни представят емоционалния свят и трагедията на героите, така че да почувстваме и ние тяхната болка, обърканост и притъпените им страсти.

Сюжетът

Изабел и Уилям някога са били всичко един за друг. Сега са непознати, свързани единствено от руините на общото си минало. Години след като опустошително предателство разкъсва брака им, Изабел отправя неочаквана молба: иска деветдесет минути от времето на Уилям, в навечерието на сватбата му с друга жена.

В този изпепеляващо остър, емоционално зареден дуел, часовникът тиктака. С всяка изминала минута старите рани се разтварят, тайните са разкрити до основи и тънката граница между любов и омраза напълно се стопява.

С характерния за Джоана Мъри-Смит остроумен и психологически дълбок почерк, „Деветдесет“е завладяващо изследване на страстта, прошката и натрапчивия въпрос – можеш ли наистина да се освободиш от любовта, която те е определила?

Блестяща, динамична съвременна драма за цената на честността и върховната сила на времето.

Деветдесет минути.

Двама души.

Един последен шанс да пренапишат своята история.

Впечатленията

На пръв поглед ситуацията, в която са се озовали Изабел и Уилям, е доста клиширана – двама души, които са се обичали, сега са разведени. Отношенията им са хладни, а той вече е намерил нова бъдеща съпруга, с която се готви да сключи брак. Той също така е нахакан и известен актьор, с голямо его и много пари, а новата изгора е типичната млада жена, която се е хванала успешно с добра партия мъж. Или поне това е мнението на бившата съпруга, артистична, директна и самоуверена жена, която оправя молба към него за един последен разговор. Той се съгласява, но с условието, че й дава точно 90 минути.

Трябва да призная, че обикновено не знам колко оригиналност да очаквам от такива сюжети, защото емоциите между мъжете и жените, любовта и брака, са основни за всяко второ произведение на театралното и филмово изкуство и литературата. Като включим и опита, познанията и личните истории от реалния живот, се предполага, че надали ще видя нещо неочаквано и непознато.

И, да, реално погледнато в „Деветдесет“ няма нов, оригинален сюжет. Има обаче много чиста и силна емоция, остроумие и чувственост. Както диалогът, така и играта на Карамазов и Янева придават една живителна сила на историята, така че аз като зрител директно влетях във вътрешния свят на героите и заедно с тях се завъртях в бушуващите им емоции. В началото диалогът между тях върви мъчно, защото Уилям смята, че е заличил миналото си. Докато Изабел съвсем открито показва, че още го обича и има чувства към него, той е избрал не просто да ги притъпи, а и да изкорени всички хубави спомени от брака си с нея. Той е груб и арогантен с нея и дори с насмешка е готов да заяви как всъщност никога не я е обичал, а я е ненавиждал. Това обаче е лъжа и тя му го доказва, като започва разказа за тяхната обща история още от запознанството им.

„Деветдесет“ е дисекция на една разпаднала се връзка, в която има от всичко по много. Много страст. Много любов. Едно предателство и една трагедия. Двама души, които са отдадени на изкуството, на нестандартното, на живота и неговите удоволствия. Те си приличат по първичността и предизвикателността си и са различни във всичко останало. Свързва ги лудостта им и те вървят заедно срещу пасивното и скучното в света. Диалозите и спомените на тези толкова чувствени мъж и жена са остроумни, те разсмиват и разтопяват и са толкова истински и близки до действителността, че със сигурност всеки един от присъстващите в публиката се е припознал поне в една ситуация. Тази пиеса показва взаимоотношенията без излишни или напудрени думи, а с неподправена искреност. Те ни разсмяха и разчувстваха.

 И въпреки това, може би очаквано, се оказва, че причината за раздялата е жестока трагедия, която ги раздалечава. Личната им болка постепенно вдига стена между тях и те губят път към себе си. След това губят комуникацията помежду си, а накрая – и чувствата, и брака си. Тази болка ги събира за последен път в края на едни 90 минути. И накрая, след разговора очи в очи, след любовта и омразата, остава единствено смирението.

В тази пиеса не краят на историята е важен, а пътят към него. Градацията на чувствата. Откъсите от един съвместен живот. Нишките, които ги свързват, заздравяват и накрая безжалостно ги разкъсват. Всеки един от тези откъси има свой заряд, свой акцент и своя емоция. Огнени и сурови като човешката душа.Почувствайте и вие тези „Деветдесет“ минути, които отминават като миг любов. А въпросът, който остава е – ако знаехме какво ще се случи, бихме ли изминали отново този път? Сигурна съм, че всеки от нас си е задавал такъв въпрос поне.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева.

Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции.

И от онези, които събират усмивки“, както казва тя. Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.