Юлия Спиридонова

5-ият Софийски международен литературен фестивал ни срещна с любима на деца и тийнейджъри писателка. Юлия Спиридонова отдавна знае как да разговаря с тях, умее да ги изслушва (и дори подслушва) и най-вече – да храни въображението им с пъстри истории.

Наричат я “Българската Джоан Роулинг” или “Астрид Линдгрен”… Но за нас е Юлка, каквато друга не познава нито българската, нито световната литература.

Юлия Спиридонова

Юлия Спиридонова/ снимка: Линда Александрийска

Сред най-обичаните ѝ книги са „Гугулетата” (1999), „Приказки за Гугулета” (2000), „Приключения с Джиго” (2003), фентъзи трилогията за деца „Страната на сънищата” („Любими попътечо” (2007), „Кралска кръв” (2011) и „Иглата на Лабакан” (2013), „В Долната земя. Кръстьо – частен детектив” (2009), „Приказка за вълшебната флейта” (2013), тийнейджърската поредица, част от която са: „Тина и половина” (2009), „Графиня Батори”(2010), „Макс” (2012) и „Кронос” (2016), приказките за деца „Бъди ми приятел”, „Каква магия крие се в снега” (2015) и „Къде си, слънце”(2017).

Коя е Юлия Спиридонова? Любопитното краставо жабче от “Бъди ми приятел”, българската Астрид Линдгрен, българската Джоан Роулинг? 

Честно казано, не се радвам на подобни сравнения. Книгите на Астрид Линдгрен промениха детството ми, много харесвам и Джоан Роулинг, но етикетите винаги са ме изнервяли – колкото и ласкателни да са те.

А още ли подслушвате децата, за вдъхновение? Героите ви все така неочаквано ли ви навестяват?

Разбира се, продължавам да подслушвам. Опитвам се да го правя дискретно, но понякога ме хващат. А героите ми винаги идват непоканени (това често създава големи неудобства, например когато някой цъфне на работна или (олеле!) на родителска среща).

Имате ли вече следващ гост, чийто глас се опитвате да чуете, за да напишете историята му?

За добро или лошо, никога не оставам сама. Сега се радвам на приятната (макар и понякога досадна) компания на частния детектив Кръстьо, който внезапно реши, че трябва да запиша и новите му приключения.

Сред вече оживелите по страниците на книгите ви, кои са любимите ви герои? Гургулетата? Жабчето? Тина? Или може би Кронос?

Всички са ми любими, но и аз като Дикенс (хм, защо никой не ме е наричал „българския Дикенс“?) ще си призная, че тайно и дълбоко в сърцето си най-много обичам един от героите си – моят е Кронос, Дикенс обичал най-много Дейвид Копърфийлд.

П.П. Надявам се, че другите няма да разберат.

Като споменахме “Кронос. Тоя нещастник!”, там засягате много тежка, но може би неглижирана тема. Защо?

Страшно е, че сега, когато наркотиците са по-достъпни от всякога, темата наистина се избягва.

В някои страни категорично забраняват (макар и не официално) да се разисква наркоманията в книгите за млади хора.

Именно това ме накара да напиша книгата. След успеха на предишните три романа се чувствах длъжна да повдигна по-страшен, по-болезнен и по-важен проблем.

А “Кой обича приказки”? Разкажете ни за доброволческите инициативи, в които участвате.

Аз съм инициатор и организатор на три доброволчески инициативи. „Там, където живеят деца, трябва да има детски книги“ събираше библиотеки с новоиздадени книги за домовете с деца без родителска грижа. Сега продължавам да правя същото, но вече за семейства, в които парите не достигат за книги.

Втората инициатива е „Кой обича приказки“ и тази година става на десет години – всяка събота доброволци четат приказки на най-малките, на бъдещите читатели в Детския отдел на Столичната библиотека.

А третата е само на три години, нарича се „Летящо прасе“ и е клуб за четящи тийнейджъри. Събираме се веднъж в месеца отново в Столичната библиотека.

Вече 10 години четенията в столична библиотека се радват на любопитни читатели/ снимка: Tzvetelina Friedman за “Кой обича приказки

Споменахме и Астрид Линдгрен. “Пипи дългото чорапче” е била първата ви и много любима книга в детството. Какво е чувството да бъдете номинирана с награда на името на авторката ѝ? Имате много международни и национални награди, важни ли са те за един писател?

Прекрасно чувство е! Благодарна съм на Фондация „Детски книги“, която се пребори и успя да стане номинираща организация. Условията са много строги и това съвсем не е лесна работа. Това е най-голямата награда за детска литература в света и съм много горда, че и тази година отново бях избрана – първо от нашите „Детски книги“, а после и от шведския комитет.

Освен това е чудесно, че сега сме вече трима българи – заедно с художника Любен Зидаров и с поета Виктор Самуилов.

А как се чувствате по отношение на признанието от самите деца? В 2 години сте била “най-четен детски писател”, през 2011 г. например, след онлайн допитване сред служителите на всички 27 регионални детски библиотеки в България.

Много детски писатели са споделяли, че пишат най-вече за себе си. А аз първо пиша за децата. Така че съм много щастлива, че книгите ми са толкова обичани!

Запознахме се по време на театрална адаптация – от съвсем малки деца, на една от приказките ви. Как ви се сториха актьорите? А цялото вълнение и разбиране, което бяха вложили в изиграването на приказката?

Страхотни бяха! Младите актьори са деца от подготвителната група в 63 ОУ „Христо Ботев“, а режисьор беше тяхната страхотна учителка Евелина Николаева.

Често се срещате с читатели. Изненадвали ли са ви с реакция, въпрос, собствен прочит?

О, всяка една среща е изненада! На последната ми среща с деца едно момченце ми предложи да отреже кичур от косата си, за да си направя мустаци, за да изглеждам като истински писател-класик!

А не ви ли се иска да утешавате и пораснали деца? “Утешителят” е толкова хубав разказ за възрастни…

„Утешителят“ е един от първите ми литературни опити и ще си остане просто един опит. Иначе от отзивите за книгите си съдя, че макар и писани за децата, често се четат с удоволствие и от големите.

Докато чакаме нови пъстри приключения и утешения от вас, препоръчайте ни няколко книги – за деца и възрастни. А какво четете в момента?

В момента чета само две книги – „Серафина и магическият жезъл“ на Робърт Бийти и „Публични врагове“ на Мишел Уелбек и Бернар-Анри Леви. И двете препоръчвам горещо – първата на малки и големи, а втората (няма как) е само за големите.

Повечето ни читатели намират статията за плашеща. А ти?
  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (50%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (50%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук