„Пиша манифест, защото нямам какво да кажа.“

На пръв поглед абсурдната реплика е от (изключително красиво заснет) филм, който казва много. Още повече има да ни покаже Кейт Бланшет, за която, оказва се, няма невъзможни роли. Дори когато те са 13 в рамките на една лента.

Филмът „Манифест” на Юлиан Розефелд отдава почит на традицията и изяществото на артистичните манифести, които поставят под въпрос ролята на артиста в днешното общество.

„Манифест” изследва текстовете на футуризма, дадаизма, движението „Флуксус“, супрематизма, ситуационизма, Догма 95 и други артистични групи и вдъхновението на самостоятелни артисти, архитекти, танцьори и кинаджии.

Улавяйки с обектива си идеите на Клас Олденбург, Ивон Рейнър,  Казимир Малевич, Андре Бретон, Стюртевант, Сол ЛеВит, Джим Джармуш и други автори, Розефелд сглобява тринайсет колажа на артистични манифести.

Представяйки тези „нови манифести“ като съвременен апел за действие и превъплъщавайки се в тринайсет различни личности, сред които учителка, кукловод, водеща на новини, работник във фабрика и бездомник, носителката на „Оскар“ Кейт Бланшет вдъхва нов драматичен живот на известни и не чак толкова познати думи, поставени в неочакван контекст.

Филмът на Розефелд разкрива театралния компонент и политическото значение на тези декларации. Много от тях са писани в период на младежка ярост и не само изразяват желанието за световна промяна чрез изкуство, но и представят гласа на цяло едно поколение.

Изследвайки важността на тези исторически заявления, съставени със страст и убеденост от артисти преди много години, „Манифест” се опитва да разбере дали думите и чувствата са издържали теста на времето. Универсални ли са? И какво се е променило в динамиката между политиката, изкуството и живота? …

Филмът тръгна по кината у нас на 28 септември.

В Кейт Бланшет сме влюбени и заради:

Кейт Бланшет и Крис Хемсуърт – приятели, макар и “от двете страни на барикадата” (интервю и фотосесия за австралийския Vogue)