Хавиер Мариас ни изпраща в чувствения сън на един оперен певец

„Сантименталният мъж“ на Хавиер Мариас (Изд. „Колибри„) е творба, родена от един сън, събудил спомен, който връща времето четири години назад… Дори самото начало на разказа за тази книга подсказва, че в нея ще се говори за любов, чувства, емоции и един човек на изкуството, посветил живота си на операта и постоянните пътувания (които, ако са по задължение, не са чак толкова весели както ги виждат пътешествениците).

Още от първата страница разказвачът ни разкрива богатия си вътрешен свят, развит благодарениена трудностите в миналото и самотата на настоящето. Той има чувствителността да улови и опише с подробности всеки дребен детайл, да направи портрет на непознат само чрез наблюдение и да усети душата на жена, която за всички останали е затворена и студена.

Накратко – сънят на певеца ни отвежда към едно пътуване, по време на което той среща странно трио – една жена, съпруга й и неговия секретар, неин компаньон. После открива, че са отседнали в същия хотел, неусетно се вмъква в техния затворен кръг и… любовният триъгълник е нарисуван.

На пръв поглед – класически сюжет, който би могъл да прозвучи банално и мелодраматично. Но не! Перото на Мариас ни разказва една оригинална, непредсказуема и чувствена история, която насочва погледа ни към идеята, че:

„любовта не се изживява, а се предвещава и спомня“

Това е история за една любов преди началото и след края, извън собственото й битие, любов предвкусвана, желана, мислена, сънувана.

Писателят ловко съчетава разказа за изкуството и любовта – двете струни, които карат душата да трепти. Героят на Мариас е сантиментален, не само защото има усет да мисли чувствата, а защото е и човек на изкуството. Неговият портрет нямаше да е именно толкова „сантиментален”, ако героят беше друг, а не оперен певец.

И още – този портрет се допълва и от атмосферата на един шарен, забързан и пълен с шум град – Мадрид. Виждаме го през очите на разказвача, виждаме го през очите на главната героиня, виждаме го като наблюдател и подстрекател. И отново оставаме с усещането, че тази история нямаше да бъде същата… и без Мадрид.

Не на последно място, книгата заслужава внимание и заради майсторстовото на своя писател, изтънченият и елегантен език, с който ни повежда по стъпките на тази история и ние не спираме да го следваме, докато не стигнем до нейния край.

Не случайно Орхан Памук казва за Мариас, че е „един от писателите, достойни за Нобелова награда”.

Избрани цитати

• За вида на смъртта си трябва да се грижим, а за да се грижим за него, трябва да се грижим за живота си, защото той, без да е нищо сам по себе си, щом свърши и бъде заменен с друг, ще е единственото, от което ще можем да разберем накрая дали умираме като идиоти, или умираме сносно. Ти си моят живот и моята любов, и моят съзнателен живот и понеже си моят живот, не искам друг човек да бъде до мен, когато умра.

Да общуваш с брачна двойка е като да общуваш с един-единствен човек, който си противоречи и забравя.

• Ала именно тези действия (…) винаги ни позволяват да разберем, без доказателства, естеството на връзката между двама души, като краткия, рязък поздрав, ръцете, които не знаят как да се здрависат (свикнали на друг допир, който не е публичен), размяната на прекалено меланхолични погледи (болезнено цензурирани) между двама влюбени прелюбодейци, които се засичат на празник, придружавани от съответните си брачни партньори; като плахата вежливост и любезност (ръка, която не се осмелява да стисне с обич, а докосва леко лакътя, когато прави път; ненавременна усмивка, която приема със съжаление непоправимата загуба на доверие или невъзможността за смекчаване на обидата), с които човек се отнася към онзи, комуто е навредил без неприязън.
• Човешкият глас е най-необикновеният и най-сложният музикален инструмент; онзи, при който, обратно на общото мнение, е важно не толкова качеството на производство, колкото интелигентността – музикалната интелигентност, подразбира се – на този, който го кара да звучи.
• Колко уморително е да обичаш, помислих си. Да полагаш усилия, да правиш планове, да желаеш, да не можеш да се задоволиш с постоянното и неподвижното.

Откъс от „Берта Исла“ на Хавиер Мариас

Откъс от “Така започва злото” на Хавиер Мариас

Малко за автора

Хавиер Мариас  е роден през 1951 г. в Мадрид.

Той е най-емблематичният съвременен испански писател и публикува първия си роман, когато е едва 19-годишен.

Днес книгите му са преведени на 35 езика, а той е носител на множество престижни литературни награди.

Романът „За мен спомни си в утрешната битка“, един от знаковите за писателя, е отличен с наградата „Фастенрат“ на Испанската кралска академия, наградата на Венесуела за испаноезична проза „Ромуло Галиегос“, френската „Фемина” за чуждестранна литература, италианската „Мондело“ и др.

Наградени са и много от преводите му от английски. Хавиер Мариас е преподавал испанска литература и теория на превода в Оксфордския университет и теория на превода в университета „Комплутенсе“ в Мадрид. От 2006 г. е член на Испанската кралска академия. За него бостънският „Глоуб“ пише:

„Най-нюансираният и надарен писател на съвременната испанска литература“.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.