кадър от „Вездесъщият“

Кога за последно гледахте (хубав) български филм? Нека ви разкажем за един красиво сниман. Точно това е първото, което прави впечатление във „Вездесъщият“ – завидното операторско майсторство (на Емил Христов) и прекрасната работа на кино художника (Георги Димитров).

Последният е „мислил“ сцените в цветове. Красиво съчетани. И дори да не забележите този факт веднага (защото се наслагва през целия филм, допринасяйки за цялостното усещане и атмосфера), то със сигурност ще ви направят впечатление местата за снимки, които е избрал. Къщите, баровете, ресторантите, дори външните локации – всичко показващо една модерна, космополитна София. За разлика от мизерията и бедността, която сме свикнали да изпъква във филмите ни.

Горното, разбира се, не е достатъчно, за да направи кино приказката добра. Тук се намесват режисьорската работа, актьорската игра и… самата история.

Режисьор на „Вездесъщият“ е Илиян Джевелеков. Той е и съавтор на сценария, заедно с Матей Константинов. А последните двама могат да се похвалят с и продуцентски нюх, след като са продуцирали успешни български филми, като „Дзифт“ и „LOVE.NET“.

Сюжетът

В центъра на (суровата със своята актуалност) история е писателят и собственик на рекламна агенция Емил, който постепенно се вманиачава да следи всички около себе си със скрити камери. Това “хоби” му донася както забавни моменти, така и много нежелани истини…

Сюжетът на „Вездесъщият“ всъщност може да се разиграе във всяка световна столица. Историята – до докосне (и дори разтърси) всеки човек, дори без да е наясно с балканските ни нрави. И това е още едно от достойнствата  на филма.

Или, както каза актрисата Ирмена Чичикова по време на пресконференцията (след като за първи път го бе изгледала монтиран): „Филмът ми въздейства. Изключително съвременен е, важен за българското кино, което трябва да бъде отворено към света, комуникативно,

да не бъде смалено в нашите си размери.“

Актьорите

Веднага ще разпознаете Михаил Мутафов и Борис Луканов – по класата, която излъчват и с която изграждат образите си. Теодора Духовникова и Ирмена Чичикова – също няма да ви оставят равнодушни. И то не само заради майсторски изиграните любовни сцени помежду си.

Приятна изненада тук са младите Весела Бабинова (по-позната ни от театралната сцена) и Тони Минасян (сериала „Седем часа разлика“).

А най-голямата – Велислав Павлов, превъплътил се във „Вездесъщият“ (признавам, че не го бях гледала отдавна – от около 12 години, когато го забелязах в представлението „Рибарят и неговата душа“, под режисурата на Мариус Куркински; там главните роли са поверени на Владимир Карамазов и Ани Пападопулу, но аз изгледах постановката десетки пъти – заради „поддържащите“ роли и голяма игра на Радена Вълканова и Велислав Павлов).

На същата пресконференция той отбеляза, че докато осъждаме всичко и всички, които ни  наблюдават, е добре „да се замислим и върху разрушителната сила над наблюдаващите“.

А в една много силна реплика героят му се оправдава така:

„Искам ги спомените – дигитални, зумнати, напилени…“

Вездесъщият – сурова кино приказка, разказана красиво

За едно по-различно превъплъщение на Весела Бабинова, както и за ролята ѝ във „Вездесъщият“ разговаряме с актрисата тук:

Фотографът Ивайло Петров и актрисата Весела Бабинова разказват за “25-и кадър” (видео интервюта)