„В очакване на Боджангълс” (Изд. „Колибри”) на французина Оливие Бурдо е много емоционална, жизерадостна (дори някак и в тъжните моменти), зареждаща и шарена история, която разказва за необикновения живот на едно екстравагандно семейство през очите на бащата и сина.

Тя се върти и около една също толкова зареждаща песен, която има не един или два кавъра, но е най-известна в изпълнение на Нина Симон:

Това е моята история с лъжи налице и наопаки, защото животът е често такъв.

Така започва разказът, който те кара да се замислиш, че има как да избягаш от сивата реалност, дори и това да е с лъжичка фантазия, щипка лъжа и колкото поеме лудост.

В основата на щастието е и танцът, който е още по-красив, когато изразява голямата любов.

„В очакване на Боджангълс” е чувствена книга, която върви с букет от емоции – от усмивки и щастие, през изненада, до съчувствие и тъга. И като цяло –  безграничен оптимизъм.

Историята докосва ума и сърцето, а авторът ни призовава ни повече, ни по-малко да „сритаме разума в задника”!

Ако все още имате колебания дали да я вземете в ръка, книгата ще бъде представена на българските си читатели в сряда, 31 май, от 18 ч. във Френския институт в София.

Избрани цитати

Истината е зле платена, дори когато по изключение е забавна като лъжа.

• Тя често се нервираше, но никога за дълго и гласът на баща ми й действаше като хапче за успокоение. През останалото време изпадаше в екстаз от всичко, намираше за безумно забавен начина, по който се върти светът, и придружаваше вървежа му с весело подскачане. Отнасяше се към мен не като възрастен, нито като към дете, а като герой от роман. Роман, който обича много и нежно и който не спира да чете. Не искаше да чува нито за неприятности, нито за тъга.
• Така в рамките на един коктейл и на един танц една луда жена с шапка с крила ме накара да се влюбя до полуда в нея, приканвайки ме да споделя безумието й.
• Всички лъжеха по мъничко понякога, за да са спокойни, защото лъжата е по-добра от истината, само истината и цялата истина.
• Огледалото е по-обективно, то наистина отсъжда правилно, понякога жестоко, но без да влага чувства.
• Тя го научи да говори на „ви” с всички, защото смяташе, че това е най-добрият начин да не бъдеш подвластен на другите, беше му казала, че „вие” е първата бариера, която ви осигурява безопасност ви живота, както и знак за уважение, който дължим на човечеството.
• Цветята не са за продан, цветята са красиви и безплатни, достатъчно е да се наведеш и да ги откъснеш. Цветята, това е животът, а доколкото знам, животът не се продава!

Малко за автора

Оливие Бурдо е роден през 1980 г. в Нант и работи като служител в брокерска къща, когато изгубва работата си и решава да се посвети на литературата.

В продължение на две години пише първия си роман, за който обаче не намира издател.

Тогава се приютява при родителите си в Испания и за седем седмици написва лека и откачена книга, която ще нарече „В очакване на Боджангълс”. Този път има късмет и веднага след излизането си през 2014 г. романът предизвиква огромен читателски интерес и е удостоен с пет награди: Франс Кюлтюр Телерама, голямата награда РТЛ-Лир, наградата Еманюел Роблес, наградата Роман Франс Телевизион и Наградата на Литературната академия на Бретон и на областта на Лоара.

Издаден първоначално в 2000 екземпляра, „Боджангълс” достига за нула време тираж от 200 000!

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.