Приказка за страха и любовта,

нарече Фредрик Бакман миналогодишната си коледна история. И тази година, предпразнично, ни разказва нова приказка. И на нея ще отиват думи като страх и любов, но още жертва и преосмисляне. Дори смърт.

Ако последно сте чели „Бьорнстад“ тук няма да откриете Фредрик Бакман, способен да работи с огромен наратив и палитра от богати, противоречиви характери.

Но ще откриете Бакман, който умее да ползва епистоларната форма така че да създаде внушение за интимност и искреност. И герои, по-малко от пръстите на едната ви ръка. И все пак учудваща – за пестеливостта на средствата, с която са изградени – плътност.

И приказката е там. С всичките ѝ елементи – злото, което дебне, злодеят, феята, героят (който находчиво съвпада със злодея), подвигът на героя, пречистващият край.

И, за мен, най-силният образ – този на 5-годишното момиче. Това, което успява да се грижи за майка си, когато самото то е болно от рак и да проявява достатъчни търпение към възрастните, които просто не разбират.

Кога, наистина, престанахме да разбираме, че малките ни деца имат големи чувства. Както и огромен усет, добра преценка за света, около тях и въображение, за което можем само да мечтаем.

Фредрик Бакман е един от съвременните автори, изградили плътни, достоверни и отрезвяващи образи на деца и тийнейджъри. Пожелавам си, дори и да не сме способни да ги описваме, да можем да ги виждаме като него…

Още за Сделката на живота ти

„Сделката на живота ти” ни среща с два паралелни сюжета, които се преплитат по неочакван начин, за да провокират читателя да се замисли за ежедневните си радости и тегоби, за важните неща в живота, за любимите хора, отношението и прекараното с тях време, което остава неоценено до момента, в който ги изгубим безвъзвратно.

На страниците на новата книга на Бакман се срещаме с човек, жертвал семейния уют в името на кариерата, чието единствено желание вече е да стопли отношенията със сина си, който е прекарал по-голямата част от живота си далеч от своя баща-кариерист и е пълна негова противоположност.

Междувременно в местната болница едно малко момиче страда от неизлечима болест, която скоро ще отнеме живота й. И макар тя да е напълно наясно с това, девойката се е вкопчила в живота и не се предава и за миг. И тези двама герои успяват да кръстосат пътищата си…

Още за автора

Фредрик Бакман е своеобразен феномен в световната литература.

В рамките едва на 5 години – първият му роман „Човек на име Уве” излиза на шведски през 2012 г. – писателят успява да спечели милиони фенове във всички краища на света.

У нас Бакман е добре познат както с книгата и филма по нея „Човек на име Уве”, така и с останалите си романи, които са начело в класациите за най-продавани книги месеци наред след излизането си: „Баба праща поздрави и се извинява”, „Брит-Мари беше тук” и „Бьорнстад”, а също и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Избрани цитати от Сделката на живота ти

• Всеки ден, навсякъде, ние поемаме по един или друг път. Забавляваме се, стоим си у дома, влюбваме се и заспиваме едни до други. Откриваме, че имаме нужда от човек, по когото да си изгубим ума, за да осъзнаем какво представлява времето.
• Местата, откъдето идваме никога не ни молят за прошка, никога не признават, че са сгрешили за нас.
• На следващата сутрин все още седях буден на пода в коридора. Чух момичето и майката да играят нова игра. Майката попита „кого искаш да поканиш на следващия си рожден ден?“, въпреки че нямаше да има такъв. Момичето се включи в играта и изброи имената на всички, които обичаше. Когато си на пет, списъкът е дълъг. И онази сутрин аз бях в него.
• Претърпях неуспех с теб. Опитах да те направя корав. Ти стана добър.

Говорихме доста малко, защото имах твърде много за казване.

Откъс от “Сделката на живота ти” на Фредрик Бакман (+ няколко от приказните илюстрации на Дамян Дамянов, украсили българското издание)

Още от и за Фредрик Бакман:

Бьорнстад – изпод перото на един по-суров и шизофренично добър в изграждането на множество образи Бакман (ревю и избрани цитати)

Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг… и красив, ако Фредрик Бакман ви води по него