Уилям Уортън ни потапя в детските спомени, вяра и лудории на двама пораснали приятели

Романът „Пилето” (ИК Сиела) на американския писател Уилям Уортън, чието истинско име е Алберт Уилям Дю Ейм, е една история за детските лудории, момчешкото приятелство, безгрижието, лудостта, клетките, свободата, войната… и неопределен брой канарчета (и гълъби).

Историята ще допадне на всички, които харесват „Приключенията на Том Сойер” на Марк Твен, „Вино от глухарчета” на Рей Бредбъри или „Да убиеш присмехулник” на Харпър Лий (признавам – и трите книги са ми много любими!)… Или онази запленяваща тема за порастването, за децата, безграничната им вяра в доброто и шареното им въображение, което им дава възможност да се потопят в по-хубави и приказни светове… поне докато вече не могат да удържат реалността.

Много фрагменти от живота на Уортън са включени дословно в „Пилето”. Сюжетът следва приключенията на две момчета, преживели войната във Виетнам – Ал, хлапак в ясни и практични отношения с живота, и неговия странен приятел Пилете – слаб, неразговорлив гений, който има само две малки желания – да отглежда канарчета и да лети.

Това не е история за човек, който мисли, че е птица, а за такъв, който не иска да бъде човек.

Пилето е онзи възрастен, чието съзряване му е донесло болезнено отскубване от реалността. Той се сблъскал с най-лошото (което до края на историята си остава мистерия) и е намерил своя бряг в една представа, заради която го считат за луд. Но какво всъщност е лудостта?

Пилето си има и свое Пиле – първото му канарче. Той го отглежда и наблюдава с любов, която може да изпитва само към невинните същества и която може би човешкият род не заслужава съвсем.

Разказът върви паралелно, като ту едното, ту другото момче ни представят спомените си през своя поглед. Спомени за една лудешка история, които накрая трябва да се срещнат, за да може детството да им върне загубената вяра в живота и да ги спаси (отново).

Избрани цитати

• Тръгваме с колелетата. И пак се озъртаме за полицаи. Но иначе е адски приятно, чувстваш се свободен, няма го връщането вкъщи, няма кой да те чака да се прибереш и да ядеш; няма никакви задължения, само си караш колелото и се радваш на пейзажа. Никога досега не бях дори подозирал, че съм бил затворник.
• Неговата песен е ясна като всяка любовна песен. Но в нея има неща, които той не може да е видял или преживял в птичарника на мистър Линкълн. Това ще да са спомени на кръвта, пренесени в неговата песен. Това е песен на реки, плясък на вълни и звън на поля и семена (…) В песента канарчетата изливат душата си, не мисълта си и тогава тя достига до теб по-ясна от всякакви думи.
• Според мен единствените същества, които могат да плачат, да се смеят и да лъжат, са хората. Ние навярно сме и единствените, които имаме що-годе представа за смъртта. Наистина повечето животни се мъчат да избягнат смъртта, но те, струва ми се, не правят трагедии от нея.

Не бива да слушаш. За да чуеш нещо, не бива да слушаш. За да видиш нещо, не бива да гледаш. За да схванеш нещо, не бива да мислиш. За да кажеш нещо, не бива да слушаш.

Малко за автора

Алберт Уилям Дю Ейм, скрит зад псевдонима Уилям Уортън, е роден през 1925 г. във Филаделфия, щата Пенсилвания.

„Пилето” е неговият първи и най-известен роман, който има и своята екранна версия.

Ейм участва в Първата световна война, а след края й се записва в Университета в Калифорния, където завършва изкуство и психология. След това преподава изкуство в училище в Лос Анжелис.

Романът „Пилето” е публикуван през 1978 г., а през 90-те години на миналия век изпод перото на Уортън излизат още осем романа, сред които са „Татко”, „Гордост”, „Отбой в полунощ” и „Художникът”. Ейм умира през 2008 г. в Калифорния.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.