Шест пъти Давид среща Вирсавия и въпреки че разказите са вдъхновени от една легенда, прочитът им всеки път е непредсказуемо различен

Сборникът с разкази Любовни истории от Вавилонската библиотека (Изд. Колибри) е една от необикновените книги, които съм чела.

В нея авторът Валери Стефанов се осланя на една и съща библейска история – тази за Давид, който се влюбва в безумно красивата червенокоса Вирсавия. В истинската легенда той я прелъстява, убива мъжа й Урия и я взема за своя жена.

Разказите на Стефанов не следват задължително точно тази събитийност и погледът върху мъжа, жената, желанието и страстта се извърта през очите на шестима велики писатели на ХХ век – Ярослав Хашек, Франц Кафка, Андрей Платонов, Хорхе Луис Борхес, Джеръм Д. Селинджър и Робърт М. Пърсиг.

Страхотно изживяване за читателя е да усети разликата в стила и художестения свят на тези писатели. Още по-впечатяващо е, че Стефанов успява великолепно да пресъздаде идеята „как биха го разказали те”, като дори намесва в историите литературни герои на творците.

Всяка допълнителна подсказка по идентичните (и тези, които са не съвсем такива) моменти би развалила приключението с книгата, а именно – читателят сам да открие познатата легенда, макар и представена като друга.

Интересът, който разказите носят, не е просто в самите истории, а в открояването на различните детайли и различната чувственост, която създават у всеки, който реши да се срещне с тях.

Моят съвет е да приемете тази книга като предизвикателство за ума.  Тя е доказателство за безграничността на въображението, особено на човек, който владее езика до съвършенство и си играе с него така, че ти се иска още веднъж да се върнеш и да препрочетеш параграфа, но същевременно нямаш търпение да продължиш напред.

Избрани цитати

Жената, казват, е много древно същество, по-древно дори от крокодилите. Само Бог е наясно защо ги е създал някога, както жените, така и крокодилите.

• Животът е кълбо от различни неща. Всякакви конци висят от него. Един ги намотава, друг ги размотава… Докато някой ден (а може и приз нощта да се случи) на кълбото му омръзне всичко и се изтъркули в неизвестна посока. Когато си отива, животът се усмихва, без да знае какво значи усмивката, озарила лицето му.
• Човеците жадуват за бъдеще, но се пълнят с минало. Лесно е да се хвалиш с миналото, трудно е да живееш с него. Миналото прихлупва човека.
• Вечерям бавно, знам, че никой не ме гони. Преди години мама ме наставляваше да не ям бързо – „все едно, че някой те гони”. Винаги се опитвах да си представя как точно изглежда грозната сцена – хем ям намазана с домашно сладко филия, хем бягам пред някой, който ме гони, при това изключително настървено. Единственото, което не мога да проумея, е защо някакъв напълно непознат човек ще ме гони, докато ям. Може би за да ми вземе филията!
• Жената, казват, е много древно същество, по-древно дори от крокодилите. Само Бог е наясно защо ги е създал някога, както жените, така и крокодилите. Не бива обаче да се бъркаме в Божиите работи и да се съмняваме преднамерено в тях… Бог не ни е съсед, та да слухтим и съдим делата му.

Малко за автора

Валери Стефанов е професор по история на българската литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор на филологическите науки.

Автор е на 15 литературоведски книги – „Лабиринтите на смисъла“, „Литературната институция“, „Участта Вавилон“, „Българска литература ХХ век“, „Българска словесна култура“, „Дяволът“, „Четирима автори на „Дон Кихот“ и др.

През 2004 г. издава първия си роман – „Изгубените магарета“.

Носител на наградата „Южна пролет“ за първа критическа книга, наградата на Сдружение на българските писатели за критическата книга „Творбата – място в света“, наградата на София за романа „Някой отдолу“, наградата „Рицар на книгата“ на Асоциация „Българска книга“ и др.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.