Запознахме се с Диана Митова-Попова покрай една затрогваща история на благородство, споделена от десетки хиляди хора в социалните мрежи, в която тя е главно действащо лице (подробно ще ви я разкажем в края на интервюто).

Скоро открихме, че освен добро сърце, Диди притежава завидни кулинарни умения и цветно присъствие пред камера. Тя е кулинарен влогър с изкушаващо “апетитни”  канали във vbox7 и YouTube. Но най-добре да я оставим да се представи сама, така както го прави във видео каналите си:

Диана Митова Попова от Didi's kitchen

Диди в кухнята с дъщеря си Габи

“Аз съм Диана Митова-Попова, Дид, Дидка, Ди или просто Диди.
Позитивна и почти винаги усмихната, упорита и малко мързелива, обичаща живота и изпитваща постоянна нужда да радва и изненадва хората около себе си! Обичаща майка и обичана съпруга. Малко разпиляна, но с много идеи. За много от нещата вдъхновение са моите слънца- синът ми Тео и дъщеричката ми Габи, както и прекрасният ми съпруг и баща на децата ми- Ангел! Обичам да готвя и ще ви споделям рецепти, които всеки ще може да приготви у дома.”

Преди да запретнете ръкави обаче, обещаваме да научите още много интересни неща…

В предаване преди години, по национална медия,  те представят като „манекенката-кулинар”. Как се отнасяш към подобни определения. Не са ли ти „тесни“?

Първо, ще кажа, че много обичам да ме подценяват! :-) Второ, не се срамувам от нищо, през което е минал животът ми. Това, че съм била модел в „онези” времена, в които имаше мода в България, може само да ме кара да се гордея. Тогава Жана Жекова, Жени Живкова, Галинел, Мария Мичев, София Борисова имаха ревюта всеки моден сезон, имаше Форум на Българската мода и аз съм била част от тях. И както много момичета от „онова” време доказаха, да си модел, не значи само празна кукла.

Лесно ли се откъсна от света на модата? Липсва ли ти с нещо?  През 2000 г. си спечелила 3то място в конкурса „Мис България“, била си успешен модел? Изглежда като съвсем различен живот и професионална реализация, от тези които имаш сега…

Всяко нещо с времето си. Дори и сега получавам покани за участия в ревюта и няма да крия, това е любов за цял живот (поне при мен). Обаче, когато човек расте, има деца, нещата плавно поемат в различна посока, но тя също ти носи удовлетворение и  прекрасни емоции.

Ти и готвенето. Каква е вашата любовна история? Страст от пръв поглед или постепенно, срамежливо опознаване?

Нашата връзка е дълга и стабилна –  25 години, ако не и малко повече. Започна плахо с една боб чорба, която предизвика такъв фурор у баща ми (а той си е ценител на хубавия боб), че вероятно, точно той е посадил зрънцето.

Истината е, че вероятно имам… как да кажа – нюх и усещане (и скромност в изобилие :-)), но наистина нещата ми се получават винаги. Понякога променям рецептите, добавям, заменям, понякога стриктно спазвам някоя рецепта и резултатът винаги е чудесен.

Как се стигна до влогърството? Каналът ти във vbox7 е създаден едва през септември 2015 г., но вече има десетки верни последователи , а повечето видеа – хиляди гледания. Как си обясняваш този успех?

Наистина канала ми във  vbox7  има близо 2500 последователи, а в YouTube  са 2400, като в YouTube  са главно хора, които живеят в чужбина, защото извън България  не навсякъде може да се гледа vbox7. Идеята дойде от прекрасния екип на моите продуценти от  7talents, те ме накараха да повярвам и да открия, че това е бъдещето. Живеем във века на социалните мрежи, всичко се случва онлайн, хората почти нямат време за телевизия.

Макар, че аз имам любов и към телевизията, защото бях част от екипа на “Часът на мама”. Там имах рубрика и също готвех. Сега обаче обратната връзка е много по-голяма, и милите думи, които хората ми пишат ме карат да се чувствам наистина щастлива и полезна.

Между другото всеки, който има интересна идея за влог (видео канал) може да пише на info@7talents.com, защото те подават ръка на всеки с креативна и готина хрумка.

didi3

Едно от нещата, които правят твоята кухня различна, освен цветното ти присъствие, е, че често разчиташ на помощници – двете си деца. На какво ги учиш в кухнята? А те с какво вдъхновяват един запален кулинар?

Идеята на моят канал е, че готвенето може да бъде приятно, че готвенето може да се случва и с децата, че това е още малко спечелено време и прекарано пълноценно с тях. Много е лесно, когато готвим да пуснем телевизора на децата, за да не ни се „пречкат” и уж сме заедно с тях, но всъщност не сме.

Не съм се замисляла на какво ги уча, просто им показвам, кое как се прави, с кое трябва да внимават. Децата обичат да се учат и да участват във всичко, което правим.

А най-най-хубавото от това, което правя е, че получавам много съобщения от деца, които ме гледат и изпробват рецептите ми. Ей това наистина кара душата ми да лети! Това, че децата се интересуват от кулинария, от домашно приготвена храна, а не само от пакетираните в лъскави опаковки „храни”, ето това е много важно и ценно!

Диди учи не само своите деца да готвят. Изглежда, че малките любопитковци лесно се запалват по магията на готвенето и добрата храна

Диди учи не само своите деца да готвят. Изглежда, че малките любопитковци лесно се запалват по магията на готвенето и добрата храна

Имаш ли кулинарни „залитания“? Към азиатска кухня, към френска или италианска, към здравословното готвене, каквото и да се разбира под това?

Любими са ми морските дарове, но за съжаление  вкъщи почитател съм само аз и рядко ги приготвям. Мога всеки ден да ям миди, скариди, октоподи, калмари… ммм!

Но иначе се старая да готвя здравословно. Пържено не ядем, много пресни зеленчуци, плодове… наблягам на качествените продукти. Късметлии сме, защото точно до входа ни има млекарница с много качествени млечни продукти, отсреща пък има месарница с много хубаво месо, хляба си го правим в къщи…

Сред толкова много и различни ястия, които си приготвила пред камера, имаш ли любима рецепта? А Тео и Габи? Ти например какво би препоръчала за закуска на забързана, работеща жена?

Ами то май почти всички са ми любими… шоколадовите суфлета, сладко-солената баница, бабините пърженки(бухтички), целувченото руло, лазанята

Любимата на Тео и Габи (а оказва се и на зрителите, защото само във vbox7 има над 110 000 гледания и близо 50 000 в YouTube) е бисквитената торта.

За ХИПЕР бърза закуска бих препоръчала банановите палачинки, но по принцип всички мои предложения са лесни и бързи, така че сигурна съм, всеки би намерил нещо по вкуса си.

Случвало ли ти се е рецепта да не се получи? Имаш ли начини да превръщаш „провала“ в кухнята в неподозирано добър, нов вариант на любимо ястие?

Като се замисля… май не се сещам за нещо конкретно, май ако тръгне в недобра посока винаги „вадя коз от ръкава” и превръщам дефекта в ефект. :-)

Разкажи ни забавна случка пред камера, не влязла във финалния вариант на видеото.

О, пълно е с лапсуси, освен това снимачния процес е едно голямо забавление, защото екипът на 7talents е страхотен и постоянно се шегуваме и смеем.

Как се отнасяш към различните течения по отношение на храненето? Разделно хранене, веганство, палео диета…

Има една група, в която участвам във Фейсбук с едни много симпатични мами и там се шегуваме, че дадено ястие е за безсмъртни или пък не е. Прекаленото залитане по био, еко храните ми идва в повече, макар че искам и аз да се храня с „истинско” сирене, „истинско мляко”, месо без антибиотици…

Не съм в нито една крайност, до сега как сме „оцелели” без така модерните напоследък „супер храни”? Въпрос на личен избор е дали някой ще консумира месо, дали ще бъде веган и т.н. Повече ме притесняват така разпространените в последно време хранителни непоносимости и алергии…

Като споменахме диета, коментар под изкушаващо изглеждащ твой десерт гласи: „Не разбирам как може да си похапвате толкова разнообразни вкусотии, а да сте толкова слаба“. Как наистина?

Аз винаги съм го казвала – често не ям от сготвеното. Или пък много малко, или пък ям на следващия ден. Просто докато го готвя и от ароматите, като че ли се насищам, а другото си е ген. :-)

didi

Заговорихме за коментари. Всяко твое видео е придружено от десетки такива. От „Много вкусни и бързи рецепти. Мечта за всяка ангажирана домакиня. Продължавай все така!“ до крайно грозни изказвания, нямащи нищо общо с кулинарията, които не бихме удостоили с цитиране. Ти как се отнасяш към възторжените и към недоброжелателните коментари?

Учудващо е, но негативните коментари са мнооого малко на фона на положителните. Има си, разбира се хейтъри, които явно това си им е „работата”, да пишат негативни коментари. Защото наистина нямат нищо общо с кулинарията. Ако ме „настъпят” за децата ми – скачам веднага като орлица (както всяка майка). На останалите не отговарям, правят го другите последователи, защитават ме, така да се каже :-)

Имаше един „фен”, който незнайно защо беше решил, че съм американска поклонничка, че американизирам децата си, че им промивам мозъците, пък той русофил… Не знае човекът, че баба ми е украинка и че съм израснала с любов към бившето СССР. Под всяко видео пишеше нелепи коментари на тази тема. :-) Отделно пък имам една фен група студенти, които май повече гледат мен, отколкото какво готвя и говоря. :-) Забавлявам се и приемам всичко съвсем нормално.

Най-голяма вълна от коментари обаче си предизвиквала не с кулинарно видео. А с една малко тъжна и все пак носеща глътка оптимизъм история, споделена в личния ти Фейсбук профил. Разкажи ни я.

Това, което моят разказ предизвика беше нечувано според мен. Буквално за 2-3 дни събра 60 000 лайка и 8 000 споделяния. До момента лайковете са 80 000, а споделянията са над 10 000. Получих хиляди съобщения и хиляди покани за приятелство. Само да уточня, че разказа си публикувах в личния си профил, а не в страницата на Didi’s kitchen.

Интересът, който предизвика е много тъжен според мен, защото нещо, което трябва да е ежедневие, се оказа събитие. И важното е не това, че аз съм отделила 3 минути от времето си, а това, което дядото успя да ми каже за тези минути. Направо ще копирам поста си, а случката е от преди 2 седмици:

didi2

Към 17 часа вчера, на връщане от яслата на Габи и на път да взема Тео от училище, спрях с колата на улицата, за да изчакам този дядо да я пресече. Уличка малка- квартална, която той пресече за около 2 минути. Ходеше превит на две с крачки малки, ситни, помагайки си с бастун. Беше като мравчица…не, по-скоро като охлювче. От отсрещната страна на улицата до тротоара имаше редица от спрели коли.

Когато се връщах от училището с Тео и Габи, видях дядото подпрян на една от колите. Подминах. След 40 секунди направих обратен завой и се върнах. Той вече беше тръгнал отново със ситни крачки. Слязох от колата и го попитах дали иска да го закарам до някъде. Не беше никак добре със слуха, но с малко по-висок тон и по близо до ухото ме разбра. “Ей тук до трамвая ако може”, каза той.

Това “ей тук” беше на около километър и половина от мястото, на което бяхме. Представете си колко време щеше да му отнеме да стигне пеша да там! Часове! В тези 2-3 минути, в които се возихме ми разказа, че е на 93 години, работел е “във военното”, правел е карти на района, знаел е всяка уличка с новото и старото име, цял живот е бил комунист-нито крадял, нито мамел, ама сега комунистите били други. Болести никакви не знаел за тези 93 години, само шарките изкарал като дете. Сега само краката го болели и понякога главата.

– Да знаеш от мене- ми каза- ако те боли главата, хапче не ти трябва. Само трябва да спреш, ей така за 10 минути да си починеш, да си мислиш за хубави неща и минава веднага!

Разказа ми, как вчера, като се качвал в трамвая се измъчил, че стълбите били високи и ватмана затворил вратите преди да се качил. Вратата го ударила и сега ставата на десния крак много го боляла, но трябвало да ходи до някаква институция от която го разкарвали от едно място на друго. Попитах го дали не е имало кой да му помогне в трамвая. Каза, че някаква жена се опитала и че хората вече не помагали… “Колко пъти моля да ми даде някой ръка да се кача на тротоара, но всеки подминава…”

Излязъл от сутринта и кой знае кога щял да се прибере ако не съм била аз…
ХОРА, за Бога, бъдете човеци! Не подминавайте, не се правете, че не чувате и не виждате! Едно незначително за вас усилие, може да бъде огромна помощ за друг.

Аз от години нямам дядовци във физическия свят. Те са “горе”. Ужасно ми липсват! Благодаря им, че изпратиха този дядо на пътя ми вчера!

Повечето ни читатели намират статията за вдъхновяваща. А ти?
  • удивителна (14%)
  • вдъхновяваща (65%)
  • любопитна (2%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (2%)
  • необикновена (8%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (8%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук