Зажаднелите за добро българско кино просто трябва да отворят едно от кенчетата-билети на София Филм Фест 2015.

Наред с 10 класически филма на 10 режисьора, създадени до 1989 г., програмата на фестивала включва:

10 ФИЛМА НА БЪЛГАРСКОТО КИНО СЛЕД 1990 г.

Още с появата си на екран „Граница” (1994) на режисьорите Илиян Симеонов и Християн Ночев предизвиква остри дискусии и дори опити да бъде спрян от излъчване по БНТ заради смелостта си да руши митове. Въпреки това филмът е удостоен с наградата за дебют от филмовия фестивал „Златната роза” през 1994 г.

Действието се развива в малка погранична застава, по времето на соца. Граничарите, командвани от Капитана (в ролята Наум Шопов), са длъжни да изпълняват заповедите му, превръщайки се в жертви на Системата. Войниците могат да избират – или да станат герои и да заслужат домашен отпуск, като убиват бягащите през границата хора, или да станат предатели, като не спазват правилата на Системата и не стрелят по „нарушителите” на границата. Главните роли са поверени на Чочо Попйорданов („Златен Баяр” в Белгия за най-добра мъжка роля) и Мариан Вълев.

„Писмо до Америка” (2001) – игралният дебют на Иглика Трифонова, е първата мащабна копродукция, в която България е водеща държава.

Доверили се на сценария и режисурата на Иглика Трифонова, историята на „Писмо до Америка” разказват актьорите Филип Аврамов, Ана Пападопулу и Петър Антонов. Филмът умело смесва игрално кино и документални факти – едно момче тръгва да търси стара българска песен, „за да възкреси” най-добрия си приятел.

Създателите на филма владеят прекрасно езика на съвременното кино и „Писмо до Америка” разби родните боксофискласации, като влезе в официалния Топ 10 с най-гледаните филми у нас – прецедент за български филм по това време! „Писмо до Америка” е удостоен с шест награди на „Златната роза” през 2000 г.; с Наградата на FIPRESCI – Молодист, Украйна; Наградата „Дон Кихот” на Международната федерация на киноклубовете (FICC) – Киев 2001, Голямата награда за най-добър филм – „Златна ракла”, Пловдив, 2001, Специалната награда на журито – Истанбул 2002, Голямата награда „МАТАДОРО” – Норделик, Холандия 2003.

„Дзифт” (2008) със сигурност ще бъде запомнен задълго в историята на новото българското кино, заради хипнотичната си черно-бяла визия, която включва кадри заснети на 35, 16 и 8 мм, с мащабната постпродукция и спецефекти, със славата на един от най-гледаните български филми, и с факта, че е успешен кинодебют на театралния режисьор Явор Гърдев. В основната си част екипът, работил по „Дзифт” е съставен от дебютанти: сценаристът Владислав Тодоров, режисьорът Явор Гърдев, композиторът Калин Николов, сценографът Никола Тороманов, както и актьорите в главните роли – Захари Бахаров и Таня Илиева.

„Дзифт” е особена жанрова смес от ретро-соц и нео-ноар. Филмът реализира атракционно пътуване назад във времето към една вече разпиляна социалистическа действителност. Действието се развива в една нощ, фатално наситена с резки обрати и перипетии, сантиментални срещи, предателства и разобличения… Отличен е със „Сребърен Свети Георги” в Москва за най-добра режисура и с Наградата на руските киноклубове.

В България „Дзифт” получава „Златна роза” за най-добър игрален филм и още три отличия на Фестивала на българското кино във Варна. Най-големият успех на филма е превръщането му в национален бокс офис хит с над 36 000 зрители, както и киноразпространението му в дузина държави по света.

Българските зрители ще имат възможност да видят отново и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”(2008) на режисьора Стефан Командарев, да чуят музиката на Стефан Вълдобрев, създадена специално за филма, да се докоснат до една история, заснета по едноименния роман на Илия Троянов и оживяла на екран благодарение на майсторските актьорски превъплъщения на Мики Манойлович, Карло Любек, Христо Мутафчиев, Ана Пападопулу.

Най-мащабната българска копродукция за последните 20 години – между България, Германия, Унгария, Словения и с участието на Сърбия, е снимана в четири държави и е подкрепена от 11 национални и паневропейски фонда. „Светът е голям…” може да се похвали с 43 седмици в българския Топ 20, гледан е от над 40 000 зрители у нас и досега е разпространен в над 90 държави на 5 континента. Филмът стигна до шортлиста на 9-те предложения за „Оскар”-ови номинации за чуждоезичен филм за 2010 г. „Светът е голям” е участвал в над 90 фестивала и има 30 международни и национални награди.

„Източни пиеси” на режисьора Камен Калев дебютира през май 2009 г. на филмовия фестивал в Кан като част от „Петнайсетдневката на режисьорите” – първо участие на български филм в тази престижна програма за последните 20 години! „Ако пропуснете това заглавие, ще изглеждате глупаво след 5 години”, пише френския вестник „Liberation”. В декемврийското си обобщение на годината, „Screen International” обръща специално внимание на „новите таланти на 2009 г.” и сред 16-те имена откриваме Камен Калев.

„Източни пиеси”, копродукция на България и Швеция, победи през октомври 2009 г. в конкурса за първи и втори филми на Варшавския фестивал и предизвика фурор в Токио – получи голямата награда „Сакура Гран При”, както и наградите за най-добър режисьор и най-добър актьор (Христо Христов). Международният фестивал в Братислава също присъжда три награди на „Източни пиеси” – за най-добър режисьор, най-добър актьор (Христо Христов) и Наградата на екуменическото жури. Към списъка с признания за българския филм на 2009 г. се включват и Наградата на журито на фестивала в Ещорил, Португалия; Наградата на младежкото жури от международния филмов фестивал в Анталия, Наградата CICAE от Сараево, както и номинация за наградата LUX 2009 на Европейския парламент. Филмът е показван на голям екран във Франция, Белгия, Холандия, Люксембург, Норвегия, Турция, Босна и Херцеговина, Хърватска, Македония, Черна гора, Сърбия, Словения, Унгария, Австралия, Нова Зеландия.

„Мисия Лондон” (2010) на режисьора Димитър Митовски пожъна най-големият зрителски успех на голям екран у нас през последните 20 години – над 370 000 зрители. Комедията е мащабна продукция между България, Македония, Унгария, Швеция и Великобритания, заснета почти изцяло извън България, със солиден актьорски състав: Юлиан Вергов, Алън Форд, Георги Стайков, Ана Пападопулу, Любомир Нейков, Томас Арана, Eрнестина Шинова, Коцето-Калки, депутатът Павел Чернев, фолк-звездата Андреа.

Митовски определя филма си като „ексцентрична комедия”, в която централно място заема натуралистичният български хумор. Сценарият е негово дело в сътрудничество с Деляна Манева и автора на романа „Мисия Лондон” Алек Попов. Книгата е написана с чувство за хумор и разказва историята за властната съпруга на българския президент, която решава да даде високопоставен прием в Лондон, а новоназначеният с протекциите й посланик получава една единствена задача – да уреди присъствието на Нейно Величество кралицата…

Зрителското внимание заслужава и дебютният „Подслон” (2011) на режисьора Драгомир Шолев, който първо доста попътува по света, а после спечели всички важни български награди. Списание „Variety” писа за „Подслон”: „Интелигентно изследвайки старите и вечно актуални общочовешки теми, този мрачно-духовит многогласен филм е един впечатляващо уверен и зрял дебют на автора-режисьор Драгомир Шолев.“

Изпълнената с мрачен хумор драма с четири действащи лица, която се развива предимно в сив апартамент в предградията, се превърна в истински фестивален фаворит, благодарение на факта, че показа свеж кинопрочит на изтъркания жанр за объркани тийнейджъри и пропастта между поколенията.

Макар съсценаристите да са румънец (Разван Радулеску) и холандка (Мелиса де Рааф), филмът е изцяло български, със скромен бюджет, финансиран от НФЦ и БНТ. Продуцент е Росица Вълканова – „Клас Филм”. Световната премиера на „Подслон” беше в секцията „Нови режисьори” на международния фестивал в Сан Себастиан, 2010 и това бе първият български филм, участвал в конкурса там.

В селекцията от най-успешни български филми след 1990 попада и „Аве” (2011) на режисьора Константин Божанов – един от най-харесваните филми от новото българско кино. След световната си премиера в „Седмица на критиката“ в Кан, творбата успява да се сдобие с престижни награди, още преди да излезе на голям екран. Сред тях са Специалната награда на фестивала в Сараево 2011, награда „Елф” за млад талант от Филмовия фестивал в Хамбург 2011, наградата на FIPRESCI от Филмовия фестивал във Варшава. „Аве” е създаден по сценарий на Константин Божанов и Арнолд Баркус. Оператори са Ненад Бороевич и Радослав Гочев. Продуцент е Димитър Гочев – Sia и Камера.

Главните роли във филма са поверени на Ованес Торосян („Източни пиеси”, „Тилт”) и младата Анжела Недялкова. Докато пътува на стоп за погребението на свой приятел, Камен среща 17-годишната Аве – бегълка, която търси своя проблемен брат. По време на пътуването си тя въвлича Камен във все по-големи проблеми, а той неусетно се влюбва в щурото и странно момиче.

Копродукцията между България и Германия “TILT” е режисьорски дебют на Виктор Чучков-син, като сценарият е създаден съвместно с Борислав Чучков. Зад камерата е Рали Ралчев, музиката е дело на Виктор Чучков, продуцент е Борислав Чучков. Ролите са разпределени между Явор Бахаров, Радина Кърджилова, Ованес Торосян, Георги Стайков, Ивайло Драгиев, Александър Сано, Филип Аврамов.

„TILT” e любовна история, динамично разказана в стилистиката на приключенската драма. Името на филма идва от термин в играта флипер, който означава блокаж. Главният герой и трима негови приятели мечтаят да отворят собствен бар с флипери. Но една любовна авантюра и нелегално порно променят съдбите на всички… „TILT” разказва една история на езика на новото поколение и съвсем закономерно се превръща в зрителски хит.

Българският филм „Урок”, пълнометражен дебют на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, вече е един от най-успешните и награждавани филми за 2014 г. извън България. Сред последните му отличия отпреди няколко дни са „Ингмар Бергман” наградата за дебют в Гьотеборг и за най-добра актриса Маргита Гошева от фестивала в Анже, Франция. Филмът получи отличия на много престижни форуми като Сан Себастиан, Варшава, Варна, Токио, Киев и Солун. В главните роли са актьорите Маргита Гошева, Иван Бърнев и Стефан Денолюбов, а оператор е Крум Родригес.

„Урок” представя историята на Надежда – учителка по английски език от провинциален български град, която е поставена в извънредна ситуация. В класа й някой краде пари от съучениците си и тя е решена да открие и накаже виновника. В крайна сметка тя „научава урока”, че не всеки който краде, е морално пропаднал престъпник.

По ирония на съдбата историята, която разказва „Урок”, е вдъхновена от истински случай отпреди няколко години, когато българска учителка обра банка заради беднотия и мизерия. Следващият проект на режисьорския екип ще бъде за историята на железничаря, който откри чанта с пари, предаде я на властите и бе награден с часовник-менте.