„Отвъд всички теми, отвъд екокриминалното, вие ще чуете гласа на Олга. В тази книга животните са изписани с главна буква и това не е случайно, това е

книга, която споделя едно твърдение на Дарвин, че животните са наши по-стари братя по болка.

Георги Господинов

Само най-изкусните писатели могат да си позволят да надскочат жанровите ограничения и дори да създават собствени литературни категории. Носителката на Нобеловата награда за литература Олга Токарчук е такава писателка. Критикувана в родната си Полша заради политическите си възгледи, с романа “Карай плуга си през костите на мъртвите” авторката си навлича и обвинения в екотероризъм. Романът излиза в обновения превод на Силвия Борисова и с логото на издателство ICU.

---

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

---

Представяте ли си творба, в която мистерията около едно убийство неусетно се преплита с влечението на главната героиня по астрологията, стъпва върху почитта към природата, за да намери своя концентриран израз в поезията на Уилям Блейк? Е, този смел и доказано успешен писателски експеримент очаква читателите в новото издание на “Карай плуга си през костите на мъртвите”.

„В тази книга малко рисковано подреждам изключените от живота хора,

които нямат пари, които ги няма реално в този свят, в една редица с животните, които също са безгласни и не могат да се борят за своите права. Така книгата се превърна в метафора за обществото в преход, наистина в нея има много места, които възхваляват гнева, казва самата Токарчук по време на визитата си в България през 2014 година.

“Карай плуга си през костите на мъртвите” ни пренася в граничното полско селце Плосковиж, където главната героиня Янина Душейко се е отдала на доброволно отшелничество. Идиличното спокойствие на мястото е нарушено от едно убийство, последвано от още едно, и от още едно. Обстоятелствата изглеждат подозрителни и макар госпожа Душейко – бивша учителка, любител астролог и застъпник за правата на животните – да не се вписва в традиционния образ на следовател, се превръща точно в това.

Разследването на убийствата обаче е само върхът на айсберга, умело използван от Токарчук за предаването на философските внушения, характерни за цялото ѝ творчество.

Почитта към всички живи същества и неразрушимата връзка с природата, насилието, с което свикваме, разпадът на ценностите и фалшивият морал – това са истинските жалони на иначе увлекателното като класическо кириминале повествование.

Всяка глава започва със стихове от поета Уилям Блейк, преведени от Спас Николов (повечето от стиховете вътре в главите са в превод на Владимир Левчев). Eпиграфите добавят щипка мистицизъм към повествованието и подготвят за навлизане в дълбочина. Постепенно се оказваме оплетени в мрежата на болезнени, важни теми, които сме свикнали да избягваме в забързаното ежедневие. Кой определя степента на значимост на живите същества? Редно ли е да си затваряме очите за жестокостта, облечена в хилядолетни навици? Какви са параметрите на справедливостта, очертани от собствения ни морален кодекс?

Карай плуга си през костите на мъртвите

Олга Токарчук

Обикновено телевизорът ми работи по цял ден, още от закуска. Това ме успокоява. Когато навън цари ледена мъгла или светлината само след няколко часа преминава незабележимо в Мрак, ми се струва, че там няма нищо. Гледам навън, а стъклата на прозорците отразяват само вътрешността на кухнята, малкия и разхвърлян център на Вселената.

Ей затова е телевизията.

Имам много програми, едно време Дижо ми докара анте­на, приличаща на емайлиран леген. Има двайсетина канала, но те са ми много. И десет щяха да са ми много. Дори два. Всъщност гледам само прогнозата за времето. Намерих този канал, щастлива, че мога да имам всичко, което ми трябва, даже затурих някъде дистанционното.

Още от заранта съм в центъра на атмосферните про­цеси, красивите абстрактни линии по картите, сини и червени, надвисващи неумолимо от запад, откъм Чехия и Германия. Носят ми въздух, който преди малко е дишала Прага, може би и Берлин. Дошъл е от Атлантика, преминал е през цяла Европа, може да се каже, че имаме морски въздух тука, в планината. Най-много обичам да гледам картите на налягането, които обясняват внезапната съпротива на тялото при сутрешното ставане от леглото или вър­тенето в колената, или още нещо такова – необяснима тъга с положително атмосферен характер, капризна figura serpentinata в земната атмосфера.

Трогателни са сателитните снимки и контурът на Земята. Значи е вярно, че живеем на повърхността на кълбо, пред погледите на планетите, захвърлени в нео­бятна пустош, в която светлината след Падението е била раздробена на парченца и се е пръснала? Вярно е. Всеки ден трябва да ни припомнят това, защото все забравяме. Струва ни се, че сме свободни, а Бог ще ни прости. Лично аз съм на друго мнение. Всяка постъпка, превърната в ситно трептящи фотони, накрая ще стигне до Космоса като филм и планетите ще гледат този филм до края на света.

Когато си правя кафе, обикновено съобщават времето за скиорите. Представят неравния свят от планини, скло­нове и долини и капризната снежна покривка – грапавата кожа на Земята е белосана само на отделни места от снега. През пролетта мястото на скиорите заемат алергичните и цветовете на картината стават по-сочни. Плавните линии бележат опасните пространства. Където е червено, природата атакува най-силно. Цяла зима се е таила, за да удари сега по деликатната като филигран съпротивителна система на Човека. Някога съвсем ще ни довърши. Преди уикендите се появява прогнозата за шофьорите, но тях­ната действителност се свежда до няколкото черти на малкото ни автомагистрали. Това разделение на хората на три групи – скиори, алергични и шофьори – много ми допада, убедително е. Добра и проста типология. Скиори­те са хедонисти. Носят се по склоновете. Шофьорите предпочитат да държат съдбата в ръцете си, макар че от това често страда гръбнакът им – ами да, животът е тежък. Алергичните пък винаги са на война. Аз със си­гурност съм от тях.

Бих гледала с удоволствие канал за звездите и плане­тите. TV Космически влияния. Той също би се състоял от карти, които да показват линиите на влиянията, по­летата на планетарните поразявания. Над еклиптиката започва да се издига Марс, уважаеми зрители, вечерта ще прекъсне пояса на влияния на Плутон. Молим да оставите колите си в гаражите и на покрити паркинги, както и да приберете ножовете, внимателно да слизате в мазето, а докато тази планета минава през Рак, призоваваме да не се къпете и да напуснете рачешката полето на семейните кавги – би казвала слабичката нежна говорителка. Щяхме да знаем защо днес са закъснявали влаковете, а пощальонът е затънал в снега с чинкуечентото си и защо не е станала майонезата, а главоболието е спряло самò, без всякакви таблетки, точно толкова внезапно, както е и почнало. Щяхме да знаем най-подходящото време за боядисване на косата и за вдигане на сватба.

Вечерта наблюдавам Венера, следя точно промените на тази красива Дева. Предпочитам я като Вечерница, ко­гато се появява сякаш от нищото, като от цилиндъра на фокусник, и сподиря Слънцето надолу. Искра от извечната светлина. Именно по Здрач стават най-интересните неща, защото тогава изчезват простите разлики. Бих могла да живея във вечен Здрач.

За авторката

Наблюдателното око на Токарчук преобръща всичко така, както книгите ѝ пренареждат конвенционалните форми…

Подобно на героите си, авторката не спира да се движи, да наблюдава зорко и да прави обобщения, нерядко гениални. – The New Yorker

Бегуни – съзвезден роман за неуседнали хора

Олга Токарчук е родена на 29 януари 1962 г. в Сулехов, Полша в семейство на учители. През 1985 г. завършва психология във Варшавския университет и известно време работи като терапевт в психиатрична клиника. Автор е на 17 книги. На български са преведени „Изгубената душа“, „Бегуни“ (с две издания), “Правек и други времена”, „Дом дневен, дом нощен”, „Последни истории”, сборникът разкази „Музика от много барабани” и “Карай плуга си през костите на мъртвите”, чието второ издание излиза сега.

Токарчук е едно от най-важните имена в съвременната полска и световна литература. Популярността ѝ е феноменална, а читателите ѝ я уважават най-вече заради добрия вкус, енциклопедичните познания, литературния ѝ и разказвачески талант, и – не на последно място – заради философската дълбочина на творбите ѝ.

Романът е екранизиран от полската режисьорка Агниешка Холанд. Филмът е със заглавие „Следи“ (Pokot).

През 2019 г. „Карай плуга си през костите на мъртвите“ е финалист за наградата Man Booker International.

За преводачката

Силвия Борисова е завършила СУ „Св. Климент Охридски“ и курсовете по полски език към Полския институт. Дебютира като преводач през 1978 г. и до момента има над 40 преведени книги. Била е кореспондент на bТV във Варшава. Сред превежданите от нея автори са Болеслав Прус, Ярослав Ивашкевич, Славомир Мрожек, Адам Загаевски, Юзеф Тишнер, Чеслав Милош, Анджей Вайда, Йежи Пилх, Павел Хюле и др. Превела е няколко книги на Олга Токарчук, като настоящото издание на „Карай плуга си през костите на мъртвите“ е второ и преработено.

Носителка на две награди на Съюза на преводачите, на високата държавна награда на Полша „Златен кръст“ за изключителни заслуги към полската култура и литература, както и на награда на полския Съюз на авторите ZAiKS за изключителни постижения в превода на полска литература.