Изумление.

„Ако трябва да обобщя с една дума ефектът на визуалния пърформанс „Видение“ върху мен, то това ще е „изумление“. Откровението принадлежи на зрител от публиката на 10-тия АСТ фестивал за свободен театър.

Ние се припознаваме напълно в него. И днес се (ви) срещаме с двама от авторите му – Михаела Добрева и Борис Далчев от екипа на „Съпромат“.

За нас те са нов екип, но веднага усетихме работата им като наджанрова и полифонична и, едновременно с това, добре обмислена, съградена и хармонизираща – с идеите, които носи, с публиката и нейните настроения, с околната среда дори. Насред цялата тази хармония, малко противоречиво изниква името „Съпромат“. Затова и не се сдържахме да ги попитаме

Защо „Съпромат“?

Срещнахме ги на репетиция преди „завихрянето“ на едно необикновено „Видение“ на тазгодишното юбилейно издание на АСТ фестивал за свободен театър. Неговият артистичен директор Веселин Димов нарече визуалния им пърформанс „необичайна работа“, от която българската независима сцена и нейната публика има силна нужда,

„нещо много необичайно, интересно и креативно. Особено за нашия контекст.“

Така се озовахме „в кухнята“ за разговор с авторите на „изумителното“ и „необикновено“ „Видение“; насред самия пърформанс в опит да докоснем крехкостта на образа – своя, но и този на „съседа“ по изживяване“, а и този „отвъд“ – на актьора в огледалната призма; поговорихме и с публиката (зашеметена и окрилена наистина) след това.

Авторите на „Видение“ – сценографите Михаела Добрева и Борис Далчев от „Съпромат“ и хореографът Цвета Дойчева – го определят като визуален пърформанс – опит за полифония от движение, обект, субект, дигитална медия и музика.

Както и в други проекти на „Съпромат“ зрителят е оставен свободно да интерпретира пърформанса, докато се движи в залата със собствения си ритъм и изживява композицията от различни ъгли. По този начин личното пространство е съотнесено към по-голямото физическо пространство и личните пространства на другите.

Визуалният пърформанс изследва съвременната личност, затворена в клетката на собствения си външен вид. Заедно с публиката си, „Видение“ размишлява върху деформирания и размножения образ, върху крехката повърхност (и личност), върху възможността да погледнем и да видим от другата страна…

Видение не може да се разкаже, нито покаже. Изглежда, че подлежи единствено на преживяване (най-добре неколкократно). Затова и няма да правим опит да го описваме. Но с удоволствие ще разговаряме с двама от авторите му, ще хвърлим бегъл поглед на репетиционния процес и ще споделим един-два кадъра от пърформанса.

Както и снимки на фотографката Яна Лозева, които сами по себе си са артистичен размисъл, алтернативен поглед и произведение на изкуството, вдъхновено от друго изкуство.

След тази среща-видение в главите ни остават да звучат думите на Борис Далчев: „Съпромат“ е опит да търсим, да експериментираме.

Опит да създадем остров на мечтите.

Уповаваме се и на тези на Михаела Добрева: „Винаги сме търсили новите форми, извън статиката в залата и разделянето на публика и сцена.

Имаме няколко идеи за театър извън театъра.“

Михаела Добрева и Борис Далчев от Съпромат за едно различно Видение

Видение
визуален пърформанс

Автор: Съпромат (Михаела Добрева, Борис Далчев) и Цвета Дойчева
Дигитален артист: Михаела Добрева
Сценограф: Борис Далчев
Хореограф: Цвета Дойчева
Танцьори: Биляна Георгиева, Иван Николов, Стилиян Желязков
Композитор: Ангел Симитчиев (Mytrip)
Графичен дизайнер: Хасан Халилов
Фотограф: Яна Лозева

Съпромат може да следите в Behance | Instagram | Facebook