“Присъдата е смърт” (Изд. Еднорог) е най-новата книга на британския майстор на криминални романи Антъни Хоровиц, в която българските му читатели могат да се потопят.

Тя е и втората книга от поредицата за детектив Даниъл Хоторн, който разкрива мистериозни убийства с помощта на Хоровиц в ролята на неговия Уотсън.

Нямам търпение да споделя, че за мен тя е най-добрата от брилятния автор, която съм прочела до момента. Което пък означава, че летвата за следващото томче вече е вдигната много високо. Но нека накратко да подскажа за какво става дума в романа, който (потвърждавам!) се чете за един следобед.

Сюжетът

„Присъдата е смърт“ (очаквано) започва с едно жестоко убийство – това на известния бракоразводен адвокат Ричард Прайс. Той е намерен в дома си с глава, разбита с бутилка екстравагантно скъпо вино. Наред с дългия списък с врагове, които един известен адвокат има, Хоторн и Хоровиц се натъкват и на един куп измами и лъжи, които компрометират всички заподозрени за бруталното престъпление. Постепенно нишката води двамата герои и към друга мистериозна смърт, останала далеч в миналото.

Хоровиц използва втория роман за противоречивия детектив Хоторн, за да доразвие образа му. Той остава все така затворен в своите тайни, но авторът открехва леко вратата към неговото минало, като загадката, която се крие там за момента остава без отговор. Писателят ни показва и една малко по-човечна страна на коравия сътрудник на лондонската полиция, макар и да затвърждава хомофобските му виждания и гневните изблици, които вече познаваме.

Развива се и образът на автора-герой. Хоровиц участва по-решително и активно в разследването и дори дръзва да се състезава с Хоторн и полицията с надеждата, че той пръв ще успее да узнае кой е убиецът. Дали ще успее, няма да издам, но ще се похваля, че и аз се справих сравнително добре в разрешаването на загадката. Макар и не на висотата на детектив Хоторн.

Впечатленията

„Присъдата е смърт“ ме впечатли наистина много – с добре поднесената и интересна история, добрия диалог, тънкото чувство за хумор и подбора на герои.

И най-вече, защото за тази книга мога да кажа нещо, което не мога за другите традиционни криминални (а и не само) такива – любимият ми герой в романа е неговият автор – Антъни Хоровиц.

Странното на пръв поглед участие на писателя в собствения му роман е изключително сполучливо. Неговият герой е много активен, умен, любопитен, борбен и в същото време с присъщата си скромност не излиза от позицията на помощник на главния герой.

Хоровиц „се настанява“ в романа си съвсем небрежно и усмихва читателя не само с очевидното си неудобство да бъде там, а и със своята лека небрежност, която в един момент дори затруднява разследването.

Оригиналността на сюжета и умелият разказ са даденост за Хоровиц и вече съм споделяла колко оправдани са всички суперлативи за един от най-популярните съвременни британски автори. По тази причина ще кажа единствено, че той и сега не отстъпва от своя пиедестал, както и не пропуска препратки към другите майстори в жанра – Артър Конан Дойл и Агата Кристи.

В „Присъдата е смърт“ той обаче включва още един елемент и надгражда социалното измерение на историите си. В романа се срещаме с тийнейджър, който живее с мускулна дистрофия тип Дюшен. В страниците с благодарности в края на книгата Хоровиц обяснява, че е искал в процеса на писане да се отнесе с уважение към това заболяване. Така в лицето на вдъхновяващия младеж писателят ни запознава с една група хора, за която може би обществеността знае сравнително малко. Това е и поредното доказателство, че държим в ръцете си произведение на човек с много призвания, най-основното от които е човечността.

Изключително приятно беше и впечатлението, че Хоровиц се чувства все по-комфортно в ролята на автор и герой, а двамата с Хоторн се разбират осезаемо по-добре като тандем. Те не просто споделят опасностите, страстта към мистериозни загадки и желанието  истината да бъде разкрита, а демонстрират и обща непримиримост към арогантността и несправедливостите. А това ги прави непобедими в състезанията на ума. Така че – очаквам с нетърпение следващото им приключение!

Избрани цитати от Присъдата е смърт

Когато хората пазят тайни, тайните имат неприятното свойство да загниват. Така могат да станат отровни. И смъртоносни.

• От самото начало знаех, че не беше добра идея. Аз съчинявам истории; предпочитам да не обикалям да ги търся из града. Още по-важното е, че обичам аз да ръководя книгите си. Нямах никакво желание да се превръщам в техен герой, при това второстепенен: вечният помощник.
• Винаги съм смятала, че белите стени са надценявани. Работата е там, че в тях няма…- тя се опита да намери точната дума. – Цвят? – предложих аз. – Емоция. Всичко в модерния свят е бяло и стъклено (…) Толкова е безлично! Но ако отидете във Венеция или Южна Франция, или където и да било по Средиземноморието, знаете ли какво ще откриете? Прекрасни сини цветове. Тъмно лилаво. Всичко е ярко и живо. Само защото живеем в студена страна, това не е причина да не можем да внесем малко тропическа топлина.
• Защо никой не казва истината, когато е било извършено убийство? Човек би си помислил, че хората ще се надпреварват да оказват съдействие – но не, нищо подобно. Вместо това сякаш се редяха на опашката за заподозрени.
• Не си бях представял, че някога ще преживея нещо подобно. Агата Кристи не го беше описала, нито някой друг от авторите на криминални романи, за които се сещах: този миг, в който детективът разбира всичко и истината се явява пред очите му. Защо Поаро никога не засукваше мустаците си от задоволство? Защо Питър Уемзи не подскачаше във въздуха от радост?
• Бях озадачен от думите на Хоторн, защото беше напълно прав. Още в самото начало на творческия процес, когато обмислям една история, аз наистина мисля за нея като за нещо като с конкретна геометрична форма (…) Един роман съдържа между 80,000 и 90,000 думи и може да бъде разглеждан като форма за желе. Изливаш ги всичките вътре и се надяваш да се стегнат. Никога не ми беше минавало през ума, че един детектив също може да гледа на работата си по този начин.

Откъс от “Присъдата е смърт” на Антъни Хоровиц

Малко за автора

Антъни Хоровиц се радва на огромен успех не само като писател, а и като сценарист, драматург и журналист. Той получава правото да заговори с гласа на сър Артър Конан Дойл, пишейки нови приключения на Шерлок Холмс.

Хоровиц е сценарист на един от най-обичаните криминални сериали, “Убийства в Мидсъмър“, на “Войната на Фойл“ и много други. “Мозайка от убийства” е определена за “Най-добра книга на 2017” от “Уошингтън Поуст“, “Ескуайър“, “Амазон“ и Националното радио на САЩ. През 2014 година Антъни Хоровиц получава Ордена на Британската империя за заслуги към литературата.

Още от/ за Антъни Хоровиц

„Убийството е всичко“ – особено когато неподражаемият Хоровиц е част от загадката

“Мозайка от убийства” – две заплетени истории по Антъни Хоровиц

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева.

Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции.

И от онези, които събират усмивки“, както казва тя. Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.