„Игри на злото“ (Изд. „Еднорог“) е най-новата спираща дъха криминална история от британката Анджела Марсънс. Тя ни връща в света на детектив Ким Стоун и нейният екип, когото познаваме от трилъра „Сподавен писък“ .

Този път Ким, изцяло и идеалистично отдадена на професията си, се сблъсква с един още по-смразяващ кръвта случай – поредица от престъпни манипулации, извършвани от социопат, скрит зад маската на добър, мил и сърцат човек. А основният въпрос, който след това си задаваме, е колко опасно може да бъде доверието, което гласуваме на другите.

Сюжетът

Накратко – първоначално инспектор Стоун разследва убийството на мъж, лежал в затвора за изнасилване. Тя обаче бързо прозира, че стандартните обяснения нямат място в този случай, а зад действията на физическия убиец се мярка сянката на друг, по-страшен злодей.

За този социопат човешката болка и страдания нямат стойност – те са просто измъчени души, които са удобен  материал за експерименти. Преследвана от страшните спомени от собственото си детство и разтърсена от един ужасен случай на педофилия, Ким трябва да разобличи своя противник и да го извади от сенките. А този път каузата й е дълбоко лична.

Впечатленията

В „Игри на злото“ няма мистерия кой е лошият. Марсънс разкрива картите му още в началото на романа и така читателят може паралелно да следи всеки ход на добрите и лошите. Играта прилича на една психологическа партия шах, в която противниците внимателно премислят ходовете си, а финалният ще предопредели края за един от тях. Този детайл прави книгата не по-малко интересна от онези, в които до последно не се знае, че убиецът е портиерът. Напротив, с вълнение прелиствах всяка страница, гневна, когато лошият пак се измъкне и ентусиазирана, когато пъзелът започва да се нарежда.

Нещо повече – в този роман не става дума просто за една крими история. Марсънс професионално повдига завесата на една много мъчителна група престъпления, каквато безспорно е педофилията. Спира се на безсилието на жертвите, безскрупулността на насилниците, трагедията на семействата. Тази част от разказа просто те хваща за гърлото и уви, не си напълно удовлетворен, когато лошият е зад решетките. Защото би искал тези престъпления просто да не случват. Точка.

След това, по една тънка логическа нишка, талантливата британка ни води до едни други опасни капани, в които попадат хора, които вече са жертви на някоя несправедливост. И се срещаме с мисленето на едни опасни и пресметливи чудовища, които внимателно подбират онези, които искат да манипулират и наранят и ги търсят именно сред най-уязвимите сред нас. Така „Игри на злото“ се превръща в разказ за престъплението и наказанието, за вината и съвестта, за доверието и лъжата, за прошката и яростта. Както и в доказателство, че утре вече може да не бъдем тези, които сме днес. А понякога изборът дори не е наш.

Анджела Марсънс: Всяка история е едно ново приключение (интервю)

Избрани цитати

• Какво ти отне онова чудовище? (…) Светлината. Светлината вече я няма. Постепенно установих, че преди онази вечер виждах всичко, огряно от светлина. Целият свят беше светъл, светлина имаше дори и в мрачните и дъждовни дни, а сега зрението ми сякаш се е увредило и виждам света от мрачен по-мрачен. Летните дни не са така ярки, вицовете не са смешни, на никого вече не вярвам. Погледът ми към света и към всички хора – дори и онези, които обичам – се промени завинаги.
• Какво точно е „социопат“? Човек без съвест. Тя просто отсъства от генетичната им конструкция. Такива хора са неспособни да изпитват загриженост или обич към друго живо същество. Това изменение се среща изумително често – характерно е за четири процента от световното население. Тези хора често са харизматични, сексапилни, забавни, притежават повърхностен чар, който им позволява да омайват околните.
• Виждате ли? Не можете да повярвате, че някой може да гледа на децата като на знак за определен социален статус, каквито са и новата кола, и голямата къща, и социопатът разчита точно на това. Хората като нас не могат да го разберат и затова непрекъснато извиняват действията му. Така социопатът остава скрит.
• Индира Ганди казваше, че прошката е добродетел на смелите. А Уилям Блейк е казал, че е по-лесно да простиш на врага си, отколкото на приятеля.

А когато този, на когото трябва да простиш, е собствената ти майка, прошката граничи с невъзможното.

Малко за автора

Анджела Марсънс е забележително ново име в многообразния свят на британския криминален роман, изразител на най-добрите традиции в жанра. „Сподавен писък” е първият роман от поредицата за приключенията на инспектор Ким Стоун, продаден в милионен тираж след първата си поява в Amazon. Световното признание идва след заемането на челни места по продажби в САЩ, Канада, Австралия, Франция и Испания. Успехът на първата книга, преведена на повече от двайсет езика, се повтаря от появилите се междувременно нови заглавия от поредицата.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.