“Жило и мед” на германката Хани Мюнцер (Изд. Емас) на пръв поглед е една от многото книги, които разкриват ужасите на Втората световна свойна и по-специално – жестокостите на нацизма и съдбата на еврейския народ в Европа.

Още с първите страници обаче става ясно, че романът не е просто един от многото, а е произведение с богата и многопластова структура.

Мюнцер с лекота използва богатото си въображение, за да ни разкаже трогателната история на едно еврейско семейство, като същевременно се придържа към историческата действителност.

Измислени герои преплитат съдбите си с истински хора, както от най-близкото обкръжение на Хитлер, така и от най-елитарната част на нацистката машина.

Крайният резултат е роман, който предизвиква емоциите на читателя, докато го разхожда из най-мрачната глава от историята на Стария континент от изминалия век.

Сюжетът

Макар и да не се появява още от самото начало, един от най-силните герои в „Жило и мед“ е щурмбанфюрерът от СС Албрехт Брунман. На пръв поглед красив и галантен млад мъж, той успява да склони оперната прима Елизабет Малпран да се омъжи за него. За нея този брак е средство да опази живота на децата си Дебора и Волферл, плод на нейната голяма любов с изчезналия й еврейски съпруг. Но без да подозира, Елизабет сключва пакт с Дявола.

Осемдесет години по-късно младата американка Фелисити тръгва по следите на семейната история в Европа. Разследванията й я повеждат назад към драматичната съдба на нейната прабаба, прочутата оперна певица Елизабет Малпран, и дъщеря й Дебора. Любов, вина и изкупление са разрушили живота на двете жени и са хвърлили сянка през поколенията чак до личната съдба на Фелисити.

Авторката отделя време да ни запознае с изключително широка палитра от герои – евреи, германци, поляци, богаташи от висшата класа, бедни, но предани слуги, шпиони и предатели. Срещаме се с най-жестоките хора на времето, за които убийствата и мъченията са били просто развлечение. Но се срещаме и с онези смели хора, които себеотрицателно са поставили живота си на втори план, за да се борят срещу несправедливостта и безумието на един политически режим.

Впечатленията

Обожавам автори, които имат таланта и смелостта да пишат художествена литература на историческа тематика. Особено такива, които го правят с лекота като Хани Мюнцер. Неусетно тя вкарва основния разказ в историческата рамка, потапя ни във времето и ни припомня някои от най-важните събития с убедителността и емоцията на очевидец.

Описанията й са чувствени, директни, откровени и разтърсващи.

Без излишен патос и без да разчита жестокостта на времето да създава емоцията в историята, тя ни пренася в Германия (и отчасти в Полша) преди и по време на Втората световна война. От Мюнхен до Берлин и Краков, ние следваме героите, съпричастни към съдбата им. На моменти действието е прекъснато и от размисли за живота, съдбата и човечеството, които няма как да не си зададем, когато сме заобиколени с толкова жестокост. И въпреки очевидната трагедия, в романа има място и за любов, и за приятелство и за детски мечти… А накрая изпитваме и гордост… че сме се срещнали с такива силни и борбени жени като Елизабет и дъщеря й Дебора.

„Жило и мед“ всъщност започва чисто хронологически с края на основната история – когато Фелисити тръгва по стъпките на майка си, баба си и прабаба си, за да научи мрачната семейна тайна, пазена с десетилетия. Авторката е избрала да не прекъсва основния разказ с пътешествия до миналото и обратно, така че втората ни среща с Фелисити е чак в края на книгата. Тази част е предадена по-сбито и без излишни подробности, като лъжовно ми създаде усещането, че няма какво особено да очаквам да се случи в нея. Но грешах :)

Избрани цитати

• Бе прочела толкова много класически драми, в които любовта между мъжа и жената беше нещо, за което си струваше да поемеш всякакъв риск, да прибегнеш до всевъзможни лъжи и да извършиш всякакви срамни постъпки. Любовта бе мярката за всеки човешки копнеж. Единствена любовта можеше да заличи границите между бедни и богати, между благородниците и буржоата, да премахне бариерите между расите – чак до смъртта и отвъд нея…

Странно нещо е животът – почти винаги разбираш, че си срещнал доброто, но инстинктът ти изневерява изправиш ли се пред злото.

• През живота си човек получава много рани. Най-лоши са тези, които не се виждат, защото остават заключени в душата.
• Всички ние, хората, сме част от една верига, свързани сме един с друг, защото носим в себе си частица от живота и от мислите на онези, които са живели преди нас. Ако любовта е сърцето, то споменът е душата. И двете неща са безсмъртни.
• По принцип животните са по-умни от човека. Те не познават нито надменност, нито расови различия, не страдат от мания за величие, нито се стремят към власт и никога не убиват себеподобните си от омраза или защото са различни. Животните убиват само за да оцелеят. Докато човекът сам е виновен за собствената си гибел.
• Такъв е вечният кръст на човечеството. Всеки мисли само за себе си и за най-близките си хора. Отдъхва си с облекчение щом нещастието не засяга лично него. В името на собственото спокойствие си съчинява аргументи – всичко се случва по някаква основателна причина, нали?

Малко за авторката

Хани Мюнцер е родена през 1965 г. в малкия баварски град Волфратсхаузен. Днес тя живее в Горна Бавария със съпруга си и кучето си, но животът я е срещнал и с градове като Сиатъл, Щутгарт и Рим.

В нейния уебсайт (https://hannimuenzer.com ) тя споделя, че обиква литературата още 6-годишна, а въобажението й се подхранва от много прочетени романи в разнообразни жанрове. Не случайно по-късно става успешен автор, с над милион продадени книги, преведени на 15 езика.

В романите си тя успява да съчетае исторически факти, вълнуващи мистерии и страстна романтика. Първата й книга излиза през 2013 г., като първоначално Мюнцер я пуска за читателите си в интернет. Не след дълго писателката вече се радва на интереса на най-големите издателства в Германия. “Жило и мед” излиза през 2015 г., като влиза в топ 10 на класацията за най-продавани книги на „Шпигел“.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.