Българската корица на „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ (Изд. Еднорог)

Самото четене на този роман е невероятно приключение – между „красивата лудост, толкова рядко срещана в която и да е форма на изкуство“ и „суров урок по обществена анатомия“.

И двете фрази в кавички са цитати от „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“, засягащи други художествени произведения, но със същия успех могат да се отнесат към мащабния труд на Майкъл Шейбон.

Преди гръмкостта на думите и сериозността на темите да ни стреснат, самият автор ни успокоява:

„Аз пиша, за да забавлявам.“

Защото, както удачно отбелязва в едно интервю българският му преводач Стефан Аврамов: „високият стил на писане може да забавлява“.

За височината на стила на Майкъл Шейбон нямаме съмнение, не толкова заради наградата „Пулицър“ за този роман, нито заради не по-малко престижните „Небюла” и „Хюго” за The Yiddish Policemen’s Union.

А заради начина, по който успява да разкаже една дълбоко човешка история; да „пренапише“ типично натежали от клиширано изобразяване теми като американската мечта за успех, златната ера на комиксите, раждането на една нова субкултура, Втората световна война, Холокоста, загубата, смъртта, надеждата, бащинството, хомосексуализма, приятелството, любовта и толкова други; да изгради персонажи, които да „пораснат“ на 700 страници и да бъдат убедителни във всеки диалог и обрат на огромния (но в никакъв случай тежък) наратив.

И най-вече заради създаването на големи герои и голяма история, без да се натрапва като голям писател. Без да парадира с остроумия, езикови пируети и стилистични еквилибристики. В „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ срещаме един добър разказвач с остро перо, но топло отношение към човешката природа и противоречия.

Тук може би е мястото да отбележим, че всичко това е възможно благодарение на прекрасния превод на Стефан Аврамов и сериозната редакторка работа на Боряна Джанабетска. Тя остава незабележима за читателя, но точно затова е и ценна – също незабележими, несъществуващи са усилията ни да се потопим в една (почти) непозната култура – тази на комиксите, вестникарските разкази в картинки и графичните новели, с цялото богатство на особеностите и контекста, в който се развиват.

Сюжетът ни среща с две момчета, братовчеди, които мечтаят – единият да забогатее, другият да освободи семейството си от окупирана от нацистите Прага. И макар и двамата да претърпяват неуспех, за нас те са супер… не, свръхгероите. Тези, които насред приключения, изпълнени с фокуси и няколко невъзможни бягства, успяват и да се измислят отново, но и да останат верни на себе си. Да бъдат неудачници и победители едновременно, способни на най-низките и най-високите постъпки, да приемат своите и чуждите несъвършенства. И просто да продължат.

Интертекстуалните препратки към литературни, кино и музикални произведения, срещата с емблематични фигури като Салвадор Дали и Гала, с Орсън Уелс, на премиерата  на „Гражданинът Кейн“ и мн. др. са само част от този богат свят на фантазии.

Насред дълги изречения, редящи се с мелодичността на джаз тема, със „сочни“, както ги нарича преводачът Стефан Аврамов думи, с метафори и богати сравнения, Майкъл Шейбон успява да даде нови дефиниции на ескайпизма, на преосмислянето на идентичността, на склонността – на литературата, но и на въображението на хората въобще – да създава Гòлеми и Франкенщайновци, които да ни измъкват „от спъващите вериги на действителността и усмирителната риза на законите на физиката“.

Може би ще разберем героите и историята им по-добре, ако опознаем автора им.

Невероятната кариера на Майкъл Шейбон

Майкъл Шейбон

Майкъл Шейбон (на английски: Michael Chabon) е роден на 24 май 1963 г. във Вашингтон. Спомня си как е решил да стане писател, на 10-годишна възраст, когато негова история, написана за домашно, получава отличен.

„Казах си: Това е. Това е, което искам да правя. Мога го. И никога не размислих.“

Родителите му се развеждат, когато е на 11 и той отраства в Питсбърг и Колумбия. В Колумбия живее по 9 месеца в годината с майка си, сред, както си помня: „прогресивна общност, в която националното, икономическото и религиозното разнообразие бе активно насърчавано“

Магистърската му теза в Калифорнийския университет в Ървайн – роман, озаглавен The Mysteries of Pittsburgh е изпратен без знанието му от професора му – Доналд Хайнъйн, на литературен агент, и скоро след това Майкъл получава рекордния аванс от 155 хиляди долара.

Романът е публикуван през 1988 г. и става бестселър, който незабавно превръща Шейбон в литературна знаменитост. Майкъл обаче храни противоречиви чувства към новопридобитата си слава. Той например отхвърля предложенията да се появи в реклама на „Gap“, както и да бъде представен като един от „50-те най-красиви хора“ на списание People.

Сред литературните влияния на Шейбон през този период са Хорхе Луис Борхес, Габриел Гарсия Маркес, Реймънд Чандлър, Джон Ъпдайк, Филип Рот и Ф. Скот Фицджералд. Както отбелязва писателят през 2010 г., „аз просто копирах писателите, на чиито гласове реагирах, и мисля, че това е най-добрият начин да се учи“.

Писал е за „Ню Йоркър“, „Харпърс Базар“, „Ескуайър“ и GQ, произведенията му са поместени в редица антологии (на български са публикувани негови разкази в сп. „Съвременник“, бр. 4 от 2013 г., а в края на миналата година и „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ от Изд. Еднорог). Живее в Бъркли със съпругата си Айлет Уолдман, също писател, и четирите им деца.

Мащабният му роман „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“  (2000) е носител на най-престижната литературна награда „Пулицър” и е избран за една от 10-те най-добри книги на десетилетието от сп. „Ентертейнмънт Уийкли”.

Авторът е носител и на наградите „Небюла” и „Хюго” за романа си The Yiddish Policemen’s Union (2007). Последният му роман е Moonglow (2016).

Майкъл Шейбон работи и в областта на киното и е известен като един от сценаристите на блокбъстърите „Спайдърмен 2” и  „Джон Картър”. Автор е на над десет романа в най-различни жанрове, сред които янг адълт, научна фантастика и комикси. През 2011 г. е приет за член на Американската академия за изкуство и литература.

Самият той споделя, че романите и разказите му имат много общи мотиви – за мъжеството, бащинството, семейство и отчуждението, самотата, раздялата, еврейската идентичност и, разбира се, Втората световна война и Холокоста.

Невероятните приключения на Кавалиър и Клей – избрани цитати

Мечтите му открай време бяха в духа на Худини – това бяха мечтите на какавидата, бореща се в непроницаемия пашкул, обезумяла да вкуси светлината и въздуха.

• Ако човек си изкарва прехраната, флиртувайки с бедствията, той неизменно развива черногледо въображение, способността да очаква най-лошото – дарба, която често не се различава от ясновидството.
• Йозеф обаче, подобно на мнозина деветнадесетгодишни момчета, имаше погрешното впечатление, че сърцето му е било разбивано безброй пъти, та се гордееше с въображаемата жилавост на този си орган.
• – Никога не се безпокой за онова, от което се измъкваш. Запази тревогите си за онова, към което бягаш.

– Хората забелязват само онова, което им кажеш да видят. При това, само ако им напомниш, че трябва да го направят.

• Подобно на всички нечистокръвни форми на изкуството и неправилни говори, и тук [при комикса] в началото имаше наложителния и силно плодоносен период на родово и граматическо объркване. […] Още от самото начало сред педагозите, психолозите и масите преобладаваше тенденцията да гледат на комикса само като на изродено дете на вестникарския разказ в картинки.
• … всички излъчваха онази стоманена американска почтеност, която обграждаше като предградие техния вътрешен Ад.
• Едно от най-устойчивите убеждения, които можем да забележим при изучаването на човешките заблуди, е че всяка златна ера или е отминала, или предстои.

Няколко секунди останаха да лежат просто така, в тъмнината, в бъдещето, […], заслушани в невероятния часовников механизъм на сърцата и белите си дробове, обичащи се един друг.

• … [Ескаписта] раздвижваше отдавна заспали спомени за дръзко, яростно, красиво избавление.
• Томи никога не бе успявал да обясни самия себе си на възрастните, заради гибелната им небрежност…
• … обичайното обвинение срещу комиксите, че предлагали само едно лесно бягство от действителността, понастоящем се струваше на Джо като силен довод в тяхна полза.
• … съзнателно или не, на Батман не бе възложено да поквари Робин – той трябваше да замести баща му и по аналогичен начин да поеме ролята на отсъстващите, равнодушни и изчезващи бащи на четящите комикси момчета на Америка.
• В литературата и народните поверия значението и обаянието на гòлемите, от този на равина Льов до онзи на Виктор фон Франкенщайн, се криеше в тяхната бездушност, в неуморната им, нечовешка сила, в тяхната метафорична връзка със самонадеяната човешка амбиция и плашещата лекота, с която се отскубваха от властта на своите ужасени и възхищаващи им се създатели. На Джо обаче му се струваше, че нито едно от тези неща, най-малкото пък фаустовската арогантност не бе сред истинските причини, тласкащи хората отново и отново да се осмеляват да създават гòлеми. За него сътворяването на един гòлем бе израз на надежда, когато във време на отчаяние човек се надяваше на чудо. Това бе изразът на копнежа, че няколко вълшебни думички и една умела ръка можеха да произведат нещо – едно жалко, безмълвно, но могъщо нещо – освободено от смразяващите ограничения, от мъките, жестокостите и неизбежните провали на по-великото Творение. Когато човек се замислеше, разбираше, че това бе проява на безплодното желание да избягаш. Подобно ан Ескаписта да се измъкнеш от спъващите вериги на действителността и усмирителната риза на законите на физиката.

Откъс от “Невероятните приключения на Кавалиър и Клей” на Майкъл Шейбон