Макар Изд. „Лист“ да ни е любимо заради цялостното си отношение към книгите като красиво оформен дом, приютил добра литература, днес разговаряме с Гергана Димитрова, главен редактор на издателството, най-вече за големи писатели, малки читатели и шедьоври. Поводът е новото заглавие от поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“.

Гергана Димитрова/ снимка: Иван Коловос

Как решихте да „поканите“ автори, които често свързваме с висок стил и класика в пъстрия дом на детската книга? Как се роди поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“?

Когато каниш гости в дома си, винаги избираш такива, които харесваш. Същото е и с издаването на книги – каниш тези, които искаш да видиш в библиотеката си. Затова и ние поканихме у дома само изключително добри автори – дали това ще е голямата библиотека в хола, или малката кукленска къщичка на детето ни, няма значение – качеството е най-важно. Затова на малките рафтове при нас ние започнахме да нареждаме Джойс, Вирджиния Улф, Марк Твен, Даниил Хармс, Валери Петров и други.

Има ли водещ принцип, по който избирате текстовете – време, в което са писани, стил, теми или идеи, които отразяват?

Съобразяваме поредността на излизането на книгите с много неща, дори със сезоните. Започнахме с неиздавани на български текстове и по-отдалечени във времето. Най-старият текст вероятно е на Мери Шели, въпреки че той беше открит наскоро. Занапред в серията ще влязат по-нови истории. Опитваме се да има по-голямо разнообразие от националности при авторите, както и от теми.

Макар обединени от добрата литература, книгите в поредицата изглеждат различно. Радваме се на корици и илюстрации със смесени техники – от хартиени пластики до акварели. Как избирате художниците? А на какво държите в оформлението?

Всеки текст изисква различен подход. Затова и художниците са различни. За ироничния стил на Джойс например нямаше как да не поканим карикатурист. А на нежната история на Мери Шели пасваха акварелите на Мила Янева. Има значение и отношението на художника към автора – Хармс е един от любимите писатели на Дамян Дамянов, затова и направи чудесни илюстрации за книгата му. Съветите на Марк Твен пък са кратки и провокативни и имаха нужда от художник-разказвач – така Капка Кънева стана съавтор на прочутия американец.

Гергана Димитрова с наградата наградата „Златен лъв“/ снимка: Емил Георгиев

Поредицата ви получи и наградата „Златен лъв“ на „Асоциация Българска Книга“ за издателски проект с най-голяма обществена значимост за 2017-а. Какво означава подобна награда за издателството?

Наградите би трябвало да означават признание за работата ти, но често виждаме, че се дават за заслуги или защото ти е дошло времето. Затова една от нашите художнички коментира наградите „Златен лъв” за 2017 година така: „И двете награди отидоха при когото трябва. Не знам какво става?”

Наградата беше изненада и за нас. Ние знаем, че сме направили много хубава поредица, която е обмислена до последния детайл. Но издателството е ново и това обикновено е пречка да те забележат, независимо колко добра е работата ти. И все пак се случи – журналистите я оцениха, а читателите я харесаха толкова много, че с нетърпение очакват всяка следваща и се опитват да гадаят коя ще е тя.

А какви „награди“ получавате от най-малките си читатели? Учудвали ли са ви с въпроси или реакции по време на представяне на някоя от книгите?

Марин Бодаков преди време ме изненада като ми каза, че неговата малка дъщеря Ния много харесва „Котките от Копенхаген” на Джойс – това е малка смешна история, която дъблинчанинът праща на внука си от датската столица и въпреки заглавието си, в нея няма нито една котка. Едно момиченце веднъж ми каза, че илюстрациите на Хармс го плашат, но пък момченцата ги намират за вдъхновяващи. Но най-странният въпрос, който деца са ми задавали, докато им говоря за книгите в детската поредица, беше: „На колко сте години?”

Ще се радваме да прелистим книгите от поредицата заедно. Бихте ли ни представили всяка с няколко думи за автора и художника ѝ.

Разбира се. Ето как аз виждам книгите в „Детски шедьоври от велики писатели”:

„Котаракът и Дяволът” от Джеймс Джойс съдържа две истории – тази, която даде името на книгата, и „Котките на Копенхаген”. Ясно е, че като много писатели Джойс много е обичал котки – затова и в историите, които разказвал на внука си винаги имало и котка. Това са две от тях, но вероятно е имало и други, които не са стигнали до нас. Като разказвач за деца Джойс запазва обичайната си ирония, дори има и злободневност, която хлапетата едва ли ще открият. За тях тези две истории са просто забавни четива. Чавдар Николов е един от най-добрите ни карикатуристи. Бях убедена, че с Джойс ще си допаднат. Когато го поканих да илюстрира книгата, той беше много изненадан, че някой може да го разпознае като художник на детска книга. И все пак реши, че е предизвикателство и прие.

„Морис, или къщичката на рибаря” е история на Мери Шели, която тя пише за детето на своя приятелка в Тоскана. След това разказът се изгубва в огромната библиотека на замъка. Открита е случайно преди 20 години от родственица на това момиченце. Историята за Морис е кратка, но разделена на три части като роман за възрастни в три тома. Нашето издание е илюстрирано от Мила Янева-Табакова, нейните акварели предават тъжната съдба на Морис, който е изгубил семейството си, а след това и осиновителя си.

Приказката „Пчелица” Анатол Франс пише, за да се противопостави на липсата на вълшебство в живота на децата. Разказва за две деца – граф и херцогиня, които са отвлечени – тя от джуджета, той от русалки. Франс е носител на Нобелова награда за литература от 1921 година. И затова потърсихме легендата на българската илюстрация – Любен Зидаров. Той хареса историята и започна да рисува. Съвсем скоро имахме готов проект за книгата.

Трудно е да си преставим, че Вирджиния Улф би написала книга за деца, но „Вдовицата и папагалът” е създадена за домашния вестник на семейството й по поръка на нейните племенници. Те обаче не харесали историята, защото била с поука. Години по-късно единият племенник разбира каква грешка е направил и издава книгата. Както при Джойс тук в екип работиха отново преводачката Иглика Василева и Чавдар Николов. Художникът използва основно сиво, защото почти цялото действие се развива през нощта. Когато книгата излезе открихме съвсем същия сив жако на съседната улица, но той се казва Гошо, а не Джеймс като при Вирджиния Улф.

Гъртруд Стайн е непозната за българските читатели, защото досега нейна книга не е издавана у нас. „Земното кълбо се върти” е с особена структура – Стайн не спазва пунктуацията и разказът е изграден като музикално произведение. Необходима е различна настройка, за да четеш тази книга, защото фразите са поетични. Илюстрациите са отново на Мила Янева-Табакова – тя спази изискването на Гъртруд Стайн, която е настоявала книгата да бъде отпечатана в розово. Това е и преобладаващият цвят в книгата, въпреки че любимият на главната героиня Роза е синият.

Марк Твен е известен като писател за деца, но книгите му са и за възрастни. Затова си позволихме да включим в серията неговия „Съвет към малките момичета”. Съвсем в негов стил той пише забавни препоръки и някои от тях не трябва да се приемат буквално. Капка Кънева доразказа идеите му и направи своя интерпретация на съветите с хартиените си пластики. Затова книгата е наситена с образи и асоциации. Децата с удоволствие се вглеждат в малките детайли и им се иска да имат детска стая като в книгата например.

Съдбата на Даниил Хармс е жестока като на много писатели в началото на социализма. Било му е забранено да публикува и затова е пишел детски истории. „Как Колето Панкин летя за Бразилия, а Петята Ершов хич не вярваше” е една от тези книги. Разказът е насечен с препирни между двете момченца като рефрен на песен. Както докато четеш историята, се чудиш дали е истина, така е и докато гледаш илюстрациите на Дамян Дамянов. Дали момчетата са в Бразилия, или в Ленинград, и дали виждаш врабче, или колибри.

За Коледа решихме да издадем зимна история и „Бяла приказка” от Валери Петров беше естественият избор. Тя не е издавана самостоятелно откакто е издавана за пръв път през 1977 година. А Валери Петров няма нужда да бъде представян. Затова пък е нужно да го направим за художничката Милена Вълнарова. Това е дебютът й като илюстратор, но тя е добре позната иначе – има големи награди за дизайн от Япония и Корея, а там са безкомпромисни към качеството. Когато отворите „Бяла приказка”, ще ви стане ясно защо.

Какви изненади да очакваме от „Детски шедьоври от велики писатели“?

Новата книга в поредицата е „Щастливия принц” от Оскар Уайлд – тя е издавана многократно, но също като „Бяла приказка” я няма в самостоятелно издание. Преводът е нов – на Диана Симеонова. Старият имаше нужда от преработка и затова решихме да я преведем отново. А и променихме една интересна граматическа подробност – в другите издания заглавието е членувано, което е грешка, а в текста Щастливия принц е без пълен член според правилата на българската граматика. Художник е отново Мила Янева-Табакова, която избра два цвята – сиво като зимата и жълто като златото, с което е покрит Щастливия принц. Тя предпочете да акцентира върху второстепенните герои – бедните хора, които получават като подарък части от принца – листове злато, сапфир или рубин. И резултатът е впечатляващ.

Следващите книги в поредицата са „Двата трамвая” от Осип Манделщам в превод на Ася Григорова и илюстрации на Свобода Цекова и „Слонът и пеперудът” от Е. Е. Къмингс в превод на Владимир Молев и илюстрации на Юлиян Табаков. Предстои и книга с три истории на Силвия Плат в превод на Стефан Русинов и илюстрации на Капка Кънева.

След като вече познаваме Капка Кънева, нямаме търпение да прибавим нови гости в домашната библиотека и куклената къщичка на децата си.

Капка Кънева: Играта като книга има безброй лица (интервю)