Капка Кънева и нейни хартиени пластики

Две деца – моето и още едно момиченце, видимо на същата възраст (приятелки от вече цели 5 минути) ме молят да им чета книжка. Избирам първата, която ми грабва погледа. “Тази я е правила мама!”, казва новата приятелка на дъщеря ми.

И оттогава искам да я срещна – художничката Капка Кънева. За късмет, няколко дни по късно, поредицата (Не)познатите визуални артисти на България сама ме отвежда при нея.

Коя е Капка Кънева? 

Капка Кънева

Капка Кънева

Капка Кънева съм аз, въпреки че би могло да става дума и за майка ми, чието име нося. :)

Самоопределям се като художник на книги – всичко, свързано с графичния облик на едно издание (от определянето на формата, през параметрите и ошрифтяването на наборното поле, илюстрацията, допълнителните графични елементи до избора на материалите за печат) би могло да бъде предмет на моите работа и интерес.

През последните няколко години се занимавах основно с графичен дизайн и създаване на пластични изображения за корици на книги. Изключително важни за мен бяха хартиените пластики за изданията от поредицата “Дървото на класиците” на Oxford University Press, Мадрид.

Първите 10 корици от поредицата “Дървото на класиците”

Нереализирани варианти на "Ласарильо от Тормес"

Нереализирани варианти на “Ласарильо от Тормес”

Наскоро получих възможността отново да почувствам свободата и радостта от детската илюстрация, благодарение на един прекрасен проект на издателство “Лист” – книгата на Марк Твен “Съвет към малките момичета” от поредицата “Детски шедьоври от велики писатели”.

 

Ножица, хартия и фотоапарат – не са ли необичайно “въоръжение” за художник на книги? Как се раждат кориците ти?

Факт е, че някои все още намират техниката ми за нетрадиционна, за мен обаче тези изразни средства са се превърнали в нещо като естествено продължение на ръцете, ума, сърцето ми. До такава степен ми допада да се изразявам с тяхна помощ, че сякаш не си спомням времето, преди да ги разпозная като своя визуална азбука. :)

С какво друго би искала да експериментираш?

С издания с нетрадиционна пространствена структура, авторски книги и книги обекти. Също така с правене на кукли и театрални декори. Със скулптура.

На моменти ми се иска и да се върна в гимназиалните си години, за да преоткрия някои традиционни графични техники като суха игла, офорт гравюра върху дърво, кредов картон… Всъщност, с доста неща бих искала да експериментирам тепърва или отново, а усещането е, че времето за това все не достига.

(Илюстрации към “Приказки от Жълтата река” – нереализиран сборник с адаптирани фолклорни легенди)

Защитила си докторска дисертация, посветена на нетрадиционните издания за деца. Създаваш ли такива в момента?

Фокус на моята дисертация са книгите, които имат различна от традиционната (кодексова) пространствена форма. Обикновено тези книги физически навлизат в реалното пространство по неочакван начин – имат изскачащи елементи от типа “поп-ъп”, подвижни крилца, капаци, езичета, щанци или скрити отвори. Казано накратко – предоставят на читателя възможността реално да ги преживява, да играе и да прониква в тях.

Тези книги са забавни за измисляне и илюстриране, но представляват голямо предизвикателство, що се отнася до тиражната реализация, особено в условията на пазарен дефицит. По тази причина, те не са толкова разпространени на нашия книжен пазар. В интерес на истината, лично аз познавам само един български художник, посветил се професионално изцяло на пространствените книги и хартиеното инженерство (става въпрос за Антон Радевски, от когото искрено се възхищавам). Самата аз съм ограничила пространствените си търсения в параметрите на илюстрациите си – из тях читателите пътешестват и проникват засега само с очи.

Голяма част от кориците ти притежават пластичност, усещане за релефност и обем. Не се ли изкушаваш да се занимаваш със сценография? Или това е похват, който ти се иска да запазиш за по-малката “сцена” на книгата?

Без да искам вече отговорих на този въпрос по-горе, но да – изкушавам се и дори си мечтая за това, особено откакто работих по графичната концепция и дизайна на юбилейния албум, представящ творчеството на художниците, създали декорите за сцената на Столичния куклен театър.

Според мен една такава задача по никакъв начин не влиза в противоречие с работата за, както я наричаш, “по-малката сцена на книгата”. И в двата случая художникът е предизвикан да овладее и претвори едно пространство, с помощта на различни материи, обекти и светлина.

(Илюстрации към стихосбирката “Ходене на пръсти” от Желко Иванкович, Изд. “Панорама”)

Разкажи ни за любими проекти? Как, например, се извайва “Анатомия на любовта”? А как изглежда “Играта като книга”?

Идеята за “Анатомия на любовта” се роди една късна вечер, след като художничката Лиляна Караджова ми предложи да се включа в станалата вече традиционна за галерия “Степният вълк” изложба “Любовта е…”, организирана от нея и Биляна Калоянова. Хартиените пластики, поместени в плаксигласови кутии, представят колекция от дванайсет типа сърца преди, по време на и след любовно чувство. Експонатите наподобяват препарирани анатомични органи и са триизмерна илюстрация на добре познати езикови клишета, които характеризират въздействието на любовта върху човека.

А играта като книга има безброй лица, защото и играта, и книгата, са част от нашите култура и развитие от самото възникване на човешкия вид. Играта и книгата са функции на нуждата ни да изразяваме себе си творчески, докато се забавляваме. Те стимулират развитието ни и в еднаква степен ангажират и създават нашите чувства и памет.

Разходи ни из любимите си корици!

Любимите ми корици не са константа. Това, което един художник би избрал да даде като пример за работата си обикновено е актуално в съответния момент. Освен това, някои книги придобиват и запазват за определен период от време по-специалното си значение за своите създатели по изключително субективни причини.

Все пак, ще се опитам да ви покажа себе си днес, с надеждата гледката да бъде различна след няколко месеца. :)

При теб ни доведе въпросът на Кристина Иванова: „Искам да попитам хартиената вълшебница Капка Кънева дали си намери ножицата, хахахахаха! Не, друг е въпросът – къде криеш това необятно вдъхновение, Капче?“ Какво би й отговорила?

Намерих си ножицата, Криси, но още същия ден си купих още една, резервна.:) По другия въпрос, който приемам като голяма похвала, защото е от колега, ще споделя само, че нямам реален контрол върху вдъхновението си – понякога се чувствам окрилена и в състояние да се справя с всяко предизвикателство, друг път – не. :) Много от най-добрите ми идеи обаче са ме споходили насън, тъй че мога да кажа, че често тапата на вдъхновението гръмва, докато човек мисли, че си почива. :)

А на теб какво ти се иска да попиташ и кого?

Бих искала да попитам Албена Лимони как успява да рисува, дори с малката Симона в прегръдките си, както и какво й дава процесът на съвместно творчество с друг художник?

Нямаме търпение да й зададем въпроса. Защото, отново, любимата поредица ни отвежда при автор, събудил любопитството и възхищението ни – с Албена Лимони се запознахме съвсем наскоро покрай удивителната й корица за една също толкова удивителна книга – “Змията и Дъгата” (ревю тук).

С всички гости в поредицата (Не)познатите визуални артисти на България може да срещнете тук.

Повечето ни читатели намират статията за удивителна. А ти?
  • удивителна (33%)
  • вдъхновяваща (22%)
  • любопитна (11%)
  • забавна (0%)
  • гореща (11%)
  • щура (11%)
  • необикновена (11%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук