Романът „Прелест“ (Изд. „Колибри“) е поредното доказателство, че италианката Маргарет Мацантини знае всички пътища до най-съкровените кътчета на човешката душа.

Многопластова, емоционална и разтърсваща, историята на Гуидо и Константино открито насочва вниманието към онези теми, за които обикновено се говори тихо, скрито и несигурно.

Историята препуска през годините, като откроява емоционалното съзряване на двамата младежи, чиито съдби не се вместват в рамките на традиционното общество. Белязани от трудностите на детството, и двамата водят вътрешни борби на няколко фронта  – да последват истинските желания на сърцата и телата си и да намерят мястото си в света, въпреки тайните си копнежи.

„Прелест“ е роман, който ни кара да се замислим върху предразсъдъците, разкрепостеността, традиционализма и ъндърграунд културата, които градят идентичността на всеки един от нас. Кара ни да се замислим и върху вечните въпроси за любовта, щастието, живота, семейството и всички капани, които животът ни поставя, докато градим съдбите си, основани на обществените привички за нормалност. И за всичкия гняв и (само)ирония, които натрупваме в себе си.

Не на последно място, “Прелест“ е разказ за Рим и Лондон, за Италия и Великобритания, за две различни по емоционалност, но еднакви по ограниченост общества, в които пътят да бъдеш различен е осеян с бездни, страдания и много, много скрита тъга.

Избрани цитати

• Всички любовни връзки се раждат от някаква липса – пренасяме се в жертва на някой, който ще съумее да се разположи в отворилото се болезнено пространство, където да направи каквото поиска: да ни стори добро или да ни съсипе.
• Защото това, което кара морето да бушува, е само младостта, после всеки ще се оттегли на мястото си. Ще се разделим любезно и някой ден ще се срещнем и ще се тупаме силно по рамото като далечни братовчеди: Как си? Добре съм, нали виждаш, не съм се хвърлил от прозореца.

Всеки живот има своя булевард, на който залязват светлините.

• Какъв смисъл имаше да си говорим по някаква жица и да си припомняме рая? Оттогава винаги ме е било страх от спомените. Милиони пъти съм бягал, никога не съм си създавал привързаности, за да не съжалявам после. Защото оттогава нищо не ми изглежда по-жестоко от един прекрасен спомен.

Откъс от “Прелест” на Маргарет Мацантини

Малко за авторката

Маргарет Мацантини е родена в Дъблин. Живее в Рим със съпруга си Серджо Кастелито и четирите им деца. Завършила е Академията за драматично изкуство в Рим и е изиграла множество роли в театъра, киното и телевизията. Но истинската й страст е писането. Печели популярност още с първите си книги „Корито от цинк“ (1994) и „Манола“ (1999). Следва романът „Чуй ме“ (2001), преведен на над 30 езика, увенчан с престижните отличия „Стрега“, „Гринцане Кавур“, „Рапало Каридже“, приза на град Бари и европейската награда „Цептер“. През 2008 г. излиза световният бестселър „Да дойдеш на света“, удостоен с „Кампиело“. През 2011 г. Мацантини поднася поредното доказателство за таланта си да създава бестселъри. Романът „Никой не се спасява сам“ се продава в огромни тиражи, получава авторитетното отличие „Флаяно“ и е преведен на десетки езици. Романът й „Утринно море“ (2011) пък е носител на наградите „Павезе“ и „Матеоти“. Най-новата й творба, „Прелест“, е публикувана през 2013 г.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.