Интимната лирика
на Мара Белчева

Родих се да живея в бури…

Родих се да живея в бури –
но ей живота ясноок
ръка на устните ми тури:
„Чуй, тихий извор е дълбок!“
ми каза той – и ме погледна.
И в погледа му аз видях,
във бистрината му победна,
затихнали и плач и смях.

В душата ми градина

В душата ми градина
речта си посади,
и на далеч отмина.
Речта ти реч роди.

Когато се завърна
речта си непозна;
когато ме прегърна
ти — майска светлина —

тя пак бе полетяла
— пчела от цвят на цвят —
и от дъхът ти брала
най-дивний аромат.

Пак сама

О, дай ми Боже сила
света сама да нося
и милост да не прося
аз, никому немила.

На всички дал си мъки,
Но сила на малцина.
О, дай да не загина
от обич и разлъка!

Автор: Мара Белчева (Обществено достояние)