Рушат се девствени прегради…

Николай Лилиев

Рушат се девствени прегради,
и плачат, плачат в своя сън
цветята на надежди млади,
забравени от бога вън.

Живота ми разсичат мълнии,
и бездни зеят в моя път.
Знам, твойта воля се изпълня,
и мойте детски вери мрат
пред твоя зов, любов зловеща,
любов убила навсегда
утехата на всяка среща,
утехата на всяко да.

О дай ръка и пощади ме,
да не угасна без следа:
аз вярвам в твойто кобно име,
аз вярвам в твоята звезда.