Авторката на „Черво с чар” ни разказа защо червото за нея е чаровно и сподели какво можем да добавим към менюто си… за да работи тялото ни по-добре

English version below

Тя е родена през 1990 г. в Манхайм, Германия, специализира гастроентерология в Университетската клиника във Франкфурт и нашумя като учен и автор още с дебюта си на книжния пазар, тъй като „Черво с чар” (която сме „чели заедно ”) вече е абсолютен бестселър.

Началото на успеха на Джулия Ендерс идва през 2012 г., когато печели първа награда в състезанието за популярно излагане на научни идеи (Science Slam) с доклада си „Черво с чар”, а презентацията му става хит в YouTube. Така докладът я вдъхновява да напише книга, която вече има реализиран тираж от над 1 милион екземпляра, а права за издаването й са продадени в над 30 държави.

В специално интервю за Jasmin.bg Ендерс разкри как двете със сестра й Джил разбират, че всъщност не са толкова различни, докато работят заедно по книгата, какви храни е започнала да похапва, след като е се е впуснала в сферата, която изучава нашето тяло, и какво я е подтикнало да излезе от строгата медицинска среда и да започне да обяснява материята по такъв увлекателен и лесен за разбиране начин.

---

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и код-ваучер за читателите на списанието тук.

---

Нека да започнем с това как избра медицината – сбъдната детска мечта ли е или нещо друго в живота ти те накара да се заинтересуваш от нея?

Избрах медицината, защото бях заинтригувана от системите на природата – хиляди години опит! И също така осъзнах – ще живея в това тяло 70+ години. Как може да знам толкова малко за него?

В началото на книгата разказваш как си започнала да обясняваш медицински въпроси на приятели по лесен за разбиране начин. Това ли беше единственото ти вдъхновение или богатото въображение е служело и на теб самата за разбиране на безспорно трудната материя?

Баба винаги казваше – да си интелигентен, не означава да си сериозен. Означава да се наслаждаваш на знанията и да се заиграваш с тях. Така стигнах до предмета „черво” – иначе може да бъде много смущаващо заради толкова много фактори – там е съсредоточена 2/3 от имунната ни система, втората по големина нервна система в тялото, 2 кг. бактерии и около 20 собствени хормона.

В книгата изказваш специални благодарности на сестра си, която е първият читател на работата ти и е давала съвети върху кои моменти да поработиш повече. Тя също така е автор на забавните илюстрации. Как започнахте да работите заедно по този проект?

Преди книгата ние имахме кратка презентация за червото – аз говорих, тя рисуваше. Тогава разбрах, че в крайна сметка не сме толкова различни! Аз винаги съм била човек на думите, а сестра ми е по-визуален тип – но когато започнахме съвместна работа по проекта, разбрах, че тя усеща естетиката на думите и идеята ми за атмосфера без почти никакви обяснения. Разбрахме, че си приличаме и разбираме какво иска другата без думи. Работата заедно е като да играем пинг-понг с умовете си.

Въпреки че на нас, читателите, се казва да не съдим за книги по кориците или заглавията им, няма как да не спомена, че твоята книга привлича „от пръв поглед” благодарение на съчетанието на думите „черво” и „чар”. Определено е избор на думи, който общата ни представа за нещата не би направила – как избра „Черво с чар” за заглавие на доклада за Science Slam, който съответно се превърна в книгата?

Седнах си на стола и поиграх с думите, които ми идваха на ум. Просто е. Точно както казва баба – важното е да е забавно. Така че, реално си изкарах добре и бях с огромна усмивка на лицето.

Как избра гастроентерологията или гастроентерологията избра теб?

Обичам пациентите, обичам органа, обичам предизвикателствата. Не мога да обичам нито една друга сфера на медицината по този начин. Не мога да кажа, че единият е намерил другия. Мисля, че просто се срещнахме и знаехме, че е правилно.

Ако съм разбрала правилно, до 7-годишна възраст стомахът и червата ни „се учат” да обработват храната, която е достъпна в региона, в който живеем. Този процес на учене ограничен ли е до определен момент или тялото може да свикне с всяка храна на каквато и да е възраст? Например, ако аз на 30 реша да се преместя в Германия – ще свикна ли напълно с някои от местните храни, които бих считала да трудносмилаеми или те винаги ще останат чуждестранни за червата ми?

Това е интересен въпрос. Телата ни винаги имат способността да се приспосабяват – но до определена степен. Така че, за да разберем дали би ни било трудно или лесно, може да развием усещанията си. За целта може да се използва науката. Да речем, че отнема 2-3 часа за едно не обилно ядене да стигне от стомаха в тънкото черво – така че, след 3 часа може да се запитаме – как се чувствам сега? Голямо парче торта ще има чудесен вкус в първите секунди, но след него бихме се почувствали по-уморени от, например, зеленчуци на пара. Лесно може да се разбере. И едно много просто нещо – обърнете се на тоалетната чиния и се запитайте как ви изглежда това в нея. В смисъл – така или иначе сте там, защо да не погледнете набързо?

Един забавен въпрос – познанията ти по медицина накараха ли те да промениш нещо в лайфстайла си? Например, сега избягваш ли да ядеш неща, които преди си обичала?

Добавих повече неща към менюто си, за които преди не ме беше грижа. Сега ям повече пребиотични храни, тези, които ти набавят добрите бактерии. Ям и пробиотични храни като кисело зеле, кимчи, горчица или ферментирали кисели краставички. Всяка култура си има свои пре- и пробиотични ястия, така че микробите да ни помагат да храносмиламе. Ако не използваме тези малки помощници, правим процеса ненужно труден за нас.

И още един – популярните схващания ни карат да вярваме, че когато сме тъжни, можем да изядем една купа сладолед, един шоколад, да изпием бутилка вино и това ще ни накара да се почувстваме по-добре. Науката има ли обяснение или просто вярванията ни карат да се чувстваме така?

Тялото ни награждава, когато успеем да доставим енергия на кръвта си възможно най-бързо. Хубаво е да го подхранваме. Нямало е как да знаем, че след милиони години внезапно ще има толкова много компании, които ще произвеждат сладки неща в такива огромни количества, така че тази система на възнаграждаване може да води и до дисбаланси. Въпреки тези нови развития, твърдо съм убедена, че телата ни са много умни и, ако знаем повече за тях, ще можем да интерпретираме сигналите.

Смяташ ли, че книгата ти ще вдъхнови и други специалисти от различни медицински сфери да напишат подобни книги за техните специалности?

Не знам, но с удоволствие бих прочела техните, ако го направят.

И един въпрос, който не е свързан с медицината – какви книги обичаш да четеш в свободното си време? Ще бъде чудесно да споделиш и любим автор или заглавие.

Хареса ми „Парфюмът” на Патрик Зюскинд. Да съчетаеш идеята за тялото с художествената измислица ми се стори великолепно.

Планираш ли ново „чаровно” продължение?

За момента не. Мисля, че казах повечето неща, които се знаят за момента. Сега ще се фокусирам върху медицинските си задължения.

English version of the interview

First of all, how did you choose medicine – was it a childhood dream came true or something else in your life and interests that made you indulge into that field?

I chose medicine, because I was fascinated by the systems of nature – thousands years of experience! Also I realized: I will live in this one body for 70+ years… how come I know so little about it?

At the beginning of your book you tell the story how you started explaining medical questions in an easy-to-understand way to answer your friends’ questions? Was it the only inspiration to get interested in the matter or you yourself used that vivid imagination for your own explanation of the undoubtedly difficult scientific issues?

My grandma always said: Being intellectual doesn’t mean to be serious. It means to enjoy knowledge and to play with it. This is how I approached the subject “gut” – otherwise it can be very intimidating with so many factors: 2/3 of our immune system, the second largest nervous system of the body, 2 kg of bacteria and around 20 hormones of its own!

In the book you pay a tribute to your sister who was the first reader of your pieces and let you know which parts you had to work on more. She is also the one who made the funny illustrations of the book. How did you two ended up working together on the project?

Before the book we did a short presentation on the gut – I talked, she painted. It was then when I discovered that we weren’t so different after all! I have always been a very verbal person, my sister was always rather the visual type – but when we worked together on this project, I discovered that she understood my aesthetics of words, my ideas of communication atmosphere with almost no words. We realized we are very alike and need no words to understand what the other one wants. Working together is like playing mind ping pong!

Although we, readers, are told not to judge a book by its cover, or title, I dare say that your book catches the first glimpse thanks to the combination of “charming” and “bowels”. It is definitely a choice of words that the popular perception will not use together – how did you come up with the title of your report for Science Slam, which then turned to the book itself?

I just sat on a chair and played with the words in my mind. It’s that simple. Just like my grandma says: It has to be enjoyable – so I actually had a good time and a big smile on my face.

Why you choose gastroenterology or was it gastroenterology that chose you?

I love the patients, I love the organ, I love the challenges. No other area of medicine is so easy for me to love. I wouldn’t say one found the other… I think we just met and both knew it was right.

If I have understood correcty, by the age of 7 and up our stomach and bowels “learn” how to digest food available in the area we live in. Is it a period-defined process or the body may get used to any food no matter the age? For example, if I, at the age of 30, now decide to move to Germany – will I firmly get used to some of the meals, which I may at first consider “hard to digest” or will they always to some extent remain “foreign” to my bowels?

That is an interesting question. Our bodies are always able to adapt – but to some extent. So to find out what is easy or hard on us, it is very good to develop a smart body feeling. We can use science to do so. So let’s say it takes 2-3 hours for a small meal to go from the stomach to the small intestine – we can ask ourselves 3 hours afte we ate something: Well, how do I feel now? A huge piece of cake will taste great in the first seconds, but we might feel a bit more tired after it than let’s say a few steamed vegetables. So it’s easy to find out. Also a very basic thing: turn around on the toilet and ask yourself – how does that look? I mean, you’re there anyway… why not do a quick check-up?

One funny question – has your knowledge of medicine made you change something in your lifestyle – for example, do you now avoid eating something you used to like?

I have added more things that I didn’t care for so much earlier. I eat more prebiotic foods – those are foods that feed your good bacteria. I also eat more probiotic foods like Sauerkraut, Kimchi, mustard, or fermented pickles. Every culture has always had their pre- and probiotic foods so microbes could help us digest. If we don’t use those little helpers, we make it unnecessarily hard for ourselves.

And another one – it is popular culture that makes us believe that when feeling blue we can take a bucket of ice-cream, or a bar of chocolate, or a bottle of wine that would make us feel better. Does science have a proof to that or is it just our beliefs that make us “feel” that?

Our body rewards us if we are able to put energy in the blood fast. It is a good thing to be nurtured. We couldn’t know that after millions of years we would suddenly have factories producing sugar in those huge quantities, so that this rewarding system would actually lead to imbalances. Despite these new developments I am a firm believer that our bodies are very smart – als long as we know enough about them and are able to interpret their signals.

Do you think that your book will inspire other specialists from different medical areas to write similar pieces on their specialties?

I don’t know! I would love to read theirs, if so.

One medicine-unrelated question – what kind of books do you enjoy reading in your spare time? It would be awesome if you can share with us a favourite title or writer?

I loved Patrick Süßkinds “Perfume”. Mixing the body with fiction is great to me.

Do you plan on a “charming” sequel?

Not at the moment. I feel like I said most of the things that are out there at the moment. Now I focus on my medical works again.