Това е книга, в която медицинската тематика е поднесена като забавен и хумористичен разказ

„Черво с чар” (Изд. „Колибри”) наистина разкрива колко пренебрегван орган е червото. Признавам си, че подходих към книгата малко скептично, защото смятах, че ще се загубя в скучна терминология, колкото и да е разчупена.

Нооо… още с прочитането на първите страници разбрах, че това е едно доста необикновено произведение, което ни разказва за самите нас – как работи тялото ни, как са свързани системите му, какво се случва с безупречно декорираното парче торта, след като го хапнем и как стомахът и червата проявяват толкова много капризи само с една цел – и не, не за да ни дразнят, а да ни предпазят от вредите, които, съзнателно или не, си причиняваме.

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и код-ваучер за читателите на списанието тук.

Книгата е пълна със забавни илюстрации, допълващи свежите описания на процесите в тялото ни, които са поднесени не с лъжица, а с цяла купа чувство за хумор.

„Черво с чар” е един кратък наръчник за здравословен живот, като авторката не акцентира толкова върху конкретни медицински съвети, а по-скоро читателите сами стигат до важните изводи, след като разберат как организмът приема не просто различните видове храни, а и стреса, безсънието и дори – чувствата.

Беше ми безкрайно интересно да науча как се извършва комуникацията между мозъка и чревната ни система, за какво си говорят, защо ни става лошо при пътуване, защо реално, колкото и да е неприятно, е хубаво, че ни се гади в различни ситуации и как е най-правилно да се храним.

Личи си, че „Черво с чар” е книга, написана от млад човек, който има голямото желание да предаде сложните си знания на хората, за да им бъдат полезни по най-лесно разбираемия начин. Със сигурност бих я прочела и втори път, за да мога да обърна внимание на допълнителни, пропуснати при първия прочит, детайли.

И ще се надявам вдъхновението на Джулия Ендерс тепърва да започва да се вихри, за да ни разкаже още за човешкото тяло в този неповторим стил.

Дотогава, вижте какво сподели чаровната авторка на „Черво с чар“ в ексклузивно интервю за читателите на Jasmin.bg.

Избрани цитати

Когато понякога някой от нас си седи и си мисли: „На никой не му пука за мен”, сърцето вече е изкарало седемнайсетхилядната си двайсет и четири часова смяна и би имало пълното право при подобни мисли да се чувства малко повече от невъзмутимо.

• Докато преминаваме през живота, виждайки само „лъжицата”, пропускаме страхотни неща. Под кожата ни постоянно нещо се случва: течем, помпаме, смучем, мачкаме, пукаме, поправяме и изграждаме всичко наново. Цял екип от умни органи работят така перфектно и ефикасно заедно, че на възрастен човек за един час не му е нужна повече енергия отколкото на стоватова крушка с жичка. Всяка секунда бъбреците прецизно пречистват кръвта ни – значително по-добре от филтъра за кафе – и в повечето случаи издържат цял живот.
• На пръв поглед тънкото черво изглежда сякаш лишено от концепция в сравнение с другите органи. Сърцето ни има четири камери, черният дроб – своите лобове, вените имат клапи, мозъкът има ареали, а тънкото черво си лъкатуши насам-натам без цел. Истинската му същност става ясна едва под микроскоп. Имаме си работа със създание, което най-добре може да въплъти понятието „любов към детайла”.
• Всъщност има и други възможни причини за усещането на умора след хранене: определени сигнални вещества, които отделяме при ситост са в състояние да стимулират мозъчни области, които ни изморяват. И така, умората може би пречи на работата на мозъка, но тънкото черво във всички случаи я смята за супер. То може да работи по-ефективно, когато сме приятно отпуснати. Тогава има на разположение най-много енергия и кръвта не е пълна със стресови хормони. Спокойният, четящ книги човек е по-успешен в храносмилането от напрегнатия топмениджър.
• Червото не само има незнайно количество нерви, но и – в сравнение с останалите части на тялото – незнайни по вид нерви. То притежава цяла армада от различни сигнални вещества, от изолиращи материали за нервите и механизми за свързване. Има само един друг орган, който може да се похвали с такова разнообразие – мозъкът. Ето защо нервната система на червото се нарича и „чревен мозък” – тя е също толкова голяма и химически сложна.
• Ние, хората, всъщност знаем една истина още от праисторически времена, истина, която изследванията бавно откриват: усещането в корема има голям дял в начина, по който се чувстваме. Много ни е „спечено” или „пълним гащите”, когато ни е страх. Ще се „омажем до уши”, ако нещо не ни се получи. „Преглъщаме разочарованието си”, трябва първо да „смелим” поражението си, злобният коментар оставя „горчив вкус”. Влюбени ли сме, имаме „пеперудки в корема”.

Малко за автора

Джулия Ендерс е родена през 1990 г. в Манхайм, Германия. Тя нашумя като учен и автор още с дебюта си на книжния пазар, тъй като „Черво с чар” вече е абсолютен бестселър.

Оригиналното издание на Черво с чар: вътрешната история на най-подценявания орган на нашето тяло излиза на немския пазар през март 2014 г. Книгата вече има реализиран тираж от над 1 милион екземпляра, а права за издаването й са продадени на над 30 страни.

Началото на този успех е дадено през 2012 г., когато авторката печели първа награда в състезанието за популярно излагане на научни идеи (Science Slam) с доклада си „Черво с чар”, а презентацията му става хит в YouTube.

Ендерс специализира гастроентерология в Университетската клиника във Франкфурт и е докторант в Института по гастроентерология в града.

Представянето на доклада на Джулия Ендерс на Science Slam можете да гледате тук. Видеото е на немски, но има субтитри на английски и френски.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.