Гостуват ни Йоанна Темелкова и Мартин Гяуров – с пълните си имена, самите себе си, задно…

Когато търсех вдъхновение за въпросите си, попаднах на десетки статии. В почти нито едно заглавие не сте представени с имената си. Някой е внук на някого, друг гадже, дори „снаха“… И тъй като това ми се стори доста объркващо (дори не красиво), представете се вие. Така, както бихте искали да ви познаваме:

Йоанна Темелкова.

Мартин Гяуров.

Спомнете си съкровена детска мечта. Йоанна е искала да стане журналист, Мартин се е вълнувал от много спортове…  А преди това? Ако сега питахме 6-годишното ви „аз“ какъв/а иска да стане, то какво би отговорило?

Йоанна Темелкова: Помня, че изобщо не исках да пораствам! Детството ми премина на село с много приятели, пакости и приключения, и това беше целият ми свят.

Мартин Гяуров: На 6-годишното ми аз въобще не му пукаше какво ще става!

Йоанна и Мартин се приготвят за „Питър Пан“ – прекрасният мюзикъл за малки (и пораснали) деца, за който ви разказахме скоро

Любов от пръв поглед, дълга връзка с възходи и падения, брак за цял живот? Каква е любовната ви история с театъра?

Йоанна Темелкова: Като малка, с децата от махалата редовно организирахме т.нар. концерти: подбирахме по няколко песни, няколко вица и после канехме по-възрастните да ни гледат. Постепенно обаче започнахме да си измисляме истории и да се превъплъщаваме в различни персонажи.

По това време съм била на около 6-7 годинки. Толкова се запалихме, че “концертите” се превърнаха почти в ежедневие. Това е наистина първият ми допир с театъра и то без да го осъзнавам тогава. Помня, че най-много ми харесваше да разсмивам публиката и много се възгордявах, когато това станеше :-)

Мартин Гяуров: Още от дете все се мъчех да помня някакви песни или части от класически произведения и след това си ги пусках и си представях, че ги изпълнявам или дирижирам и въобще, че съм пред публика. Знам , че доста деца имат подобни спомени за себе си , но при мен се превърна в професия.

Никога не съм изпитвал някакъв сериозен страх от публика освен, когато ми се е налагало да говоря свободен текст. Тогава не ми е особено комфортно. Имах нужда от лек тласък , за да се насоча към театъра и вярвам, че това е вярната посока и начин на живот за мен.

В какви постановки бихте искали да играете? „Класики“ на големи драматурзи? По-иновативни, използващи нетрадиционни похвати и нови технологии? Основани на драматични текстове? Комедии?

Йоанна Темелкова: Нямам никакви предпочитания стига текстът да казва нещо! Да има цел и съдържание. Много се уморих от глупости по сцената, не само да ги играя, но и да ги гледам.

За съжаление все по-трудно е да се пребориш за смисъла.

Мартин Гяуров: Обичам смислената драматургия. Тази, която по време на репетиции те държи буден по цели нощи и която след 50 представления и нагоре, все още те провокира да търсиш нови и нови неща и ги намираш.

Наложи ми се няколко пъти да правя компромиси в работата си с предоставите ми за театър  като текст, режисура, отношение и съм си казал, че това повече няма да ми се случи. На никаква цена!

Вие сте млади актьори и все пак с богат опит. Голяма част от постановките с ваше участие имат по над 50 представления. Кой е любимият ви проект, как се задържа зрителското внимание толкова дълго?

Йоанна Темелкова: Все още не ми се е случило представлението, за което да кажа, че ми е любимо. Все още го чакам, не зная дали ще ми се случи, но аз не се отказвам лесно от мечтите си :) А иначе – публиката обича спектакли, които не се опитват да я “метнат”; спектакли, които “играят” честно.

Мартин Гяуров: Хубавите представления се постигат по един единствен начин: добър текст, който задължително трябва да е провокирал режисьора, а не на някой режисьор да му кажат – ето ти тези пари, направи това. Вярно разпределение! Това е страшно подценявана част от изграждането на каквото и да е –  филм, сериал, представление… И , разбира се, добра атмосфера на работа.

Вярвайте ми, има представления, в които се набиват известни лица и те нямат никакъв успех. И обратното. Представления с по-малко познати актьори, но видени в ролите от режисьора, правилно поставени в кожите на своите персонажи на базата на техните лични качества. Ето тогава очаквайте 50, 100, че и повече представления.

Опитът ви в телевизията и киното обогатява ли работата ви в театъра? И кой образ се изгражда по-лесно – този на Ромео или този на сириеца във „Фамилия“?

Йоанна Темелкова: В театъра мога да направя много повече неща, отколкото в киното. Поне за сега.

Мартин Гяуров: За мен изграждането на образ в театъра винаги е било по-лесно. Не, че имам какво толкова да разкажа от малкия си опит в киното, но в театъра имам повече време да изградя дълбок и пъстър образ. Такъв , какъвто си го представям и чувствам и да бъда удовлетворен. Нищо от това, което съм заснел не ми харесва по моите си разбирания.

Интересно е, че и двамата, по различно време и поводи, сте определяни като сексимволи. Как се отнасяте към това?

Йоанна Темелкова: Нито ме вълнува, нито го намирам за нещо сериозно, дори не знам как да го коментирам.

Мартин Гяуров: С безразличие :-)

Йоанна, освен актриса, е пишещ човек, със свой блог и много собствени статии в любопитния проект lovetheater.bg. Какво те привлича в писането?

Йоанна Темелкова: Обикновено ме провокират несправедливостта и страхът на хората да назоват нещата с истинските им имена. В писането винаги намирам отдушник, чувствам се добре сред буквите.

Винаги съм искала да пиша в някой сайт или вестник и когато редакторът на lovetheater.bg – Мирена Керезова, прие кандидатурата ми за автор в сайта, усетих каква отговорност е това и каква смелост се изисква да изразяваш мнението си публично.

Мартин споделя, че от известно време е запален по композирането. Да очакваме ли още приятни изненади, след музиката към късометражен филм, която си създал?

Мартин Гяуров: Надявам се. Все още се уча.

Йоанна, някои от текстовете ти са доста ярки, други – с категорична гражданска и творческа позиция. След привлеклия внимание „Мъртвешкия танц на театъра“ и последвалите го препоръки за реформи в сферата, промени ли се с нещо средата, в която творите?

Йоанна Темелкова: Не, нищо не се промени и няма да се промени. Не мисля, че тези текстове изобщо са прочетени от хора със свободно мислене, ами от такива, които мислят себе си за критерий.

Не искам да го казвам по-просто, за да няма обидени, защото аз не тая лоши чувства към никого, но смятам, че човек трябва да живее в крак с времето. Не с миналото (което вероятно му липсва), а с настоящето – това означава да се интересува какво се случва извън неговия кръг на интереси.

И когато този човек оглавява толкова важна институция като театъра, то никой не може да ме убеди, че липсата на пари е в основата на бездната, към която върви театралното изкуство. В основата са незаинтересоваността и липсата на личен ангажимент!

Какво мислиш за позицията на Йоанна. Споделял си, че се гордееш с избора си да останеш да работиш тук. Още ли е така?

Мартин Гяуров: Разбира се! Не съжалявам за нищо. Тук има толкова неща за поправяне и поддържане. В театъра най-сладкото е , че всячески се опитват да ни пречупят, но ние упорито продължаваме.

И, един ден, когато нашите деца или внуци решат да се занимават с театър, ще можем с чиста съвест да си кажем – браво! Така, както аз съм благодарен на всички предни поколения актьори, че са запазили театъра в България жив.

Да направим малка пауза от сериозните теми. Разкажете ни любима случка или гаф на сцената.

Йоанна Темелкова: Любимите ми моменти винаги са онези, в които актьорите се разсмиват от сърце на сцената, публиката усети, че това е отклонение от действието, но го подкрепя с аплодисменти. Толкова е хубаво!

Мартин Гяуров: Ооооо…гафове колкото искаш. На “Ромео и Жулиета” преди години два пъти ни спира тока. Случват се разни интересни неща на всяко представление почти.

Двамата заедно, и поотделно, подкрепяте доста каузи, включвате се активно в различни благотворителни кампании. Какви са те? Защо го правите?

Йоанна Темелкова: Аз се включвам само в кампании, които мога лично да подкрепя, не само с лицето си на някой плакат. Вече трета година разнасям пакети с храна на семейства в неравностойно положение – кампания, създадена от Holiday Heroes.

Винаги преди това се информирам къде са пунктовете, където човек може да купи и дари продукти за тези хора.  Не съм привърженик на благотворителност проформа, не виждам смисъл. За мен смисълът е в това да помогнеш на някого, защото можеш, защото искаш, защото това е твой човешки дълг.

И преди отново да сме „кривнали“ към не розовото положение в различни обществени сфери, да си поговорим за… любов. Йоанна, преди време нарече Мартин „най-добрият приятел, най-всеотдайният мъж, не вярващ все още в себе си композитор“. Сега какво би прибавила/ променила в тези думи?

Йоанна Темелкова: За човек, който мисли в музика, винаги може да се добави още нещо :-)

Мартин пък с усмивка е определял Йоанна като „чепат характер“, без да пропуска да отбележи, че е „красива, чаровна, мила и добра“.  Каква всъщност е тя?

Мартин Гяуров: Вече не малко време сме заедно и винаги ме изненадва. Способността и да не се отказва е чудесна.

В национален ефир са ви обявявали и като: „Йоана Темелкова и Мартин Гяуров, известни още като тенис двойка номер едно в актьорската гилдия“. Какви други страсти и хобита делите двамата? А има ли увлечение на другия, което не разбирате?

Йоанна Темелкова: Това с тениса е много смешно, но ще мина по същество… Страстни почитатели сме на футбола като цяло, но винаги, когато има български спортист, на който му предстои важен мач (в която и да е сфера на спорта) ние сме пред екрана.

Нещо, което най-много обичаме да правим заедно и то доста по-успешно от тениса, това е риболова. Ходим за риба всяко лято и това са едни от най-хубавите ни моменти.

Мартин Гяуров: Хахахах… ако ме видите как играя тенис… колкото съм и секс символ!

Афишът на едно от представленията с участието на Мартин – „Покана за вечеря“ казва: „Това е история за близостта, за взаимоотношенията, които се разпадат, за лекотата, с която свикваме с другите и ги приемаме като част от общата картина“. Вие как се отнасяте към другия в „общата картина“? Как съхранявате връзката си, след като делите толкова общи пространства – лични и професионални?

Йоанна Темелкова: Мартин е единственото ми спасение от “общата картина”. Не мисля, че полагаме някакви специални усилия за съхранението на връзката ни… просто се уважаваме един друг.

Мартин Гяуров: С любов, толерантност и търпение.

Ако трябва да ни поканите само на по едно представление, в което играете, кое ще е то?

Йоанна Темелкова: “Последният страстен любовник”!

Мартин Гяуров: “Анна Каренина”. Премиерата е през септември.

Краткото гостуване на Йоанна и Мартин завърши, но ние ви оставяме в красивата компания на стиховете на Йоанна Темелкова:

Почти рима

Вятърът се е смълчал и нощта е сякаш няма.
Викът ти кара розите да вехнат,
а дъхът ми – облаците да летят.

Луната гали всеки порив
на безнадежност и тъга…
А сякаш ми говори,
шепне ми със светлина.

Уханието на безкрайността,
на мига, разтварящ се в очите…
сякаш няма смисъл,
сякаш всичко е на път.

Времето тежи
със своя стар, износен куфар.
И нито полъх, нито капка дъжд.
Поне да ме остави някъде по път.
Небето е свободно и знае да лети.
Знае как да бяга, когато е само.
Но къде отива – знае само то.
И нито ти, нито пък и аз
можем да го разпознаем в нас.