Градът, който събира в себе си неповторимото ухание на кроасани сутрин, китните кафенета по тротоарите в следобедните часове и споделените бутилки вино в градинките привечер

Има спомени, които трудно избледняват. Може да звучи клиширано, но клишетата имат свойството да са истина. Потвърдих си това твърдение, когато случайно реших да разгледам албума си със снимки от едни приказни две седмици в Париж през септември 2009-а.

Париж, какъвто нашият автор Гери го е видяла през 2009 г.

Тъй като пътуването беше с определена цел – курс по френски – времето беше в определена степен разграфено.  Пристига се в неделя, тогава е и настаняването и уроците започват в понеделник.

Разказвам това, защото Франция е държава, в която работната седмица е 35 часа, а почивката в неделя е нещо сакрално. Което прави огромно впечатление, ако първият ден на турист се окаже неделя. Бях настанена в студентско общежитие в 12-и район, който се намира в близост до центъра, но все пак е квартална част, която в неделя буквално се оказа пуста. Дори супермаркетите не работеха и търсенето на храна до вечерта се оказа трудно занимание.

В първата седмица със съкурсистите се сблъскахме и с друга френска особеност – стачките. В един от дните имаше транспортна стачка и ползването на метро беше меко казано тегаво.

Парижкото метро е много удобно… когато не е затворено от стачка

И така с няколко други чуждестранни младежи, настанени в същото общежитие, на сутринта в деня на стачката станахме в 7 ч. и тръгнахме пеша към училището, което беше в централната част на града. Вечерта, когато начертахме плана, разходката по парижките улици звучеше доста вдъхновяващо. По-трудно се оказа осъществяването, защото, да, беше прекрасна разходка, но с упорито ходене и няколко объркани улици, стигнахме задъхани… за два часа. Учителите ни посрещаха търпеливо на входа, допивайки кафе и допушвайки цигари, с усмивки и поздрава: „Добре дошли във Франция”.

Училището, в което Гери, заедно с курсисти от цял свят, попива френски език… и привички

Лежерната част от тези две седмици беше някак магическа, защото Париж носи в себе си една неповторима, топлеща сърцето атмосфера – ухаещите на кроасани улици сутрин, китните кафенета на тротоарите в следобедните часове на деня и споделените бутилки вино в градинките привечер. Ще се спра на няколко места, споменът за които пазя ясно и до днес.

Монмартър и базиликата Сакре Кьор (Sacrе-Cœur, или в превод „Свято сърце”)

Внушителната сграда, която се намира на хълма Монмартър (Montmartre, или „Планината на мъчениците”), е една от най-разпознаваемите забележителности на френската столица. Високата близо 83 метра бяла базилика посетих два пъти. Отделих време да се върна, заради чувството, което създаде в мен, когато влязох в нея – спокойствие и смирение. Там можеш просто да затвориш очи и да почувстваш душата си. Освен разгърнатата гледка към града от високо, тази част от Париж те потапя в малките улички на квартала на артистите. Там можете да откриете много улични художници, галерии и приятни кафенета.

Трябва да призная, че избрах да споделя точно тази снимка, защото малката въртележка, която се намира в подножието й, е част от филма „Невероятната съдба на Амели Пулен”. Именно в Jasmin.bg се запознах с една мексиканка, която е посетила Париж, за да отиде на любимите си места от филма.

Това, изглежда, е и едно от любимите места на „влюбените“ в Амели Пулен

В близост до базиликата срещнах и жената с цветята – една цветно облечена дама, която продава шарени сувенири и свири на акордеон. Спирам се на нея, защото ми е направило впечатление, че тя присъства на повечето снимки на мои приятели, посетили града. Всички имаме нейна снимка.

Кварталът Льо Маре (Le Marais)

Един от най-древните квартали на града, известен с това, че в него са живели много интелектуалци (например писателят Виктор Юго), както и евреи. Сега там има много книжарнички за стара литература и улични пазари. Кафенетата му пък са популярни места за среща на студентите (както и тези на Латинския квартал).

Остров Сите (Île de la Cité)

Островът се намира на река Сена, в центъра на Париж. Именно там е и прочутата католическа катедрала Парижката Света Богородица, по-известна като Нотърдам дьо Пари (Notre-Dame de Paris).

Реших да споделя малко по-различен кадър към катедралата, сниман от един също толкова известен мост, който води до острова – Пон дез Ар (Pont des Arts). Или мостът на изкуствата, който носи на плещите си хиляди катинари на любовта, които влюбените „заключват” на него като символ на вечността (на тяхната любов).

Люксембургската градина

Люксембургската градина (Jardin du Luxembourg) се намира в идеалния център на Париж и е едно много красиво, някак кралско, бягство от ежедневието. Дворцовият комплекс и градината са построени по идея на Мария Медичи, а сега в двореца заседава френският Сенат.

Градината е раят на цветята, наистина! И още нещо любопитно – всички знаем, че Статуята на свободата се намира в Ню Йорк и е подарък на града от французите. Може би по-малко известен факт е, че в Париж си имат две, по-малки, копия на статуята. Едната се намира именно в Люксембургската градина. Нея, признавам си, не я намерих, но стигнах до втората. Тя се намира на островче на Сена, в близост до Айфеловата кула. Така снимката е две в едно – Айфеловата кула и Статуята на свободата.

Айфеловата кула

Лично мое мнение е, че Айфеловата кула е толкова позната, че чак е скучно просто да я посетиш. Но, безспорно, е най-големият символ на Париж.

Също лично мнение – това е най-комерсиалният, но определено не най-впечатляващият символ на града.

Защото Париж е атмосфера, а не кула от желязо. Но пък кулата от желязо, погледната през малките градски улички, изглежда добре.

Точно този кадър, който виждате, е заснет във филма „Обичам те, Париж” на режисьора Алфонсо Куарон (Paris, je t’aime, Alfonoso Cuaron, 2006).

Лентата представя града в 18 епизода, които разказват истории в 18 различни квартала на френската столица. Препоръчвам горещо и като за край на тази публикация предлагам да видите точно частта “Айфелова кула – Мимове”. Гледайте я, дори не е нужно да говорите френски, за да я разберете. Историята просто е разказана на универсален език.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.