Мислехме си, че само съвременните артисти са отегчени от платното и се чудят върху какво да се развихрят – от препечени филийки до лебедови пера.

Изглежда обаче още от древността отдадените на изобразителното изкуство творци са обичали да експериментират върху различни повърхности.

Хубаво е, че някои от техниките им са се запазили и до днес. Като тази магия: капвате капки боя върху вода и се оставяте въображението да ви води – без да можете дори да предположите крайния резултат и без никога да успеете да повторите картината си…

Магията си има име – ебру.

Ебру е техника за рисуване върху водна повърхност с тюркско-ислямски исторически корени. При нея творецът никога не знае как точно ще изглежда бъдещата му картина. Има само най-обща представа за композицията й.

Повечето историци и изкуствоведи са на мнение, че ебру се заражда през ІХ век на територията на Тюркистан. Оттам то прониква в Иран, а след това и в Османската империя, където окончателно придобива цялостен и завършен вид като техника, материали и концепция за изпълнение.

В периода на Османската империя се е смятало за сериозен занаят и изтънчен вид изкуство, което не всеки художник е имал таланта и търпенето да владее. Най-старото запазено ебру е от 1554 г.

Доскоро ебру е било анонимно изкуство, което не носи подписа на своя създател. Много малко от имената на майсторите ебрутисти преди 20-ти век са достигнали до наши дни и то ако за тях се е споменавало в други хроники и документи.

От Турция образци на това изкуство се разпространяват в Европа под названието „турска хартия“, а през 20-ти век към него започват да проявяват интерес и в САЩ.

В действителност ебру е трудно изкуство, което изисква голямо търпение и усет, макар по дефиниция и наглед да изглежда просто и лесно. При него не може да предположи точно каква шарка ще се получи и рисункът е неповторим. Невъзможно е едно и също ебру да бъде направено два пъти.

В миналото всеки майстор сам си набавял или изработвал основни материали за ебру: вода, бои, плитък съд, хартия, материал за уплътняване на водата, инструменти за рисуване – четка, биз (или бъз), гребен, заострени шишове.

За бои се използват минерални цветове, придобивани от природните цветни камъни и пръст, а също и някои неразтварящи се във вода пигменти от растителен произход.

Понастоящем повечето от минералите и необходимите съставки са заменени със съвременни химикали. Ръчно изработените инструменти също вече могат да се купят в специализирани за целта магазини. Изкуството става достъпно за широк кръг любители и ученици.