Наричат Георги Бърдаров разказвач на Балканската душевност. Той връща читателя към трудни, кървави и жестоки времена от човешката история – и по-специално тази, свързана с нашите земи и хора. В новата му книга “Адажио за Мария” (Изд. „Мусагена“) ставаме свидетели на една красива, силна, но невъзможна любов. Тя се казва Мария и е гъркиня, а той е Вангел и е българин. Двамата се влюбват във времена, които противопоставят българите и гърците, богатите и бедните. Паралелно с тази история се запознаваме и с една друга Мария… и нейната трудна любов.

Сюжетът

„Адажио за Мария“ е история за истинската, дълбока любов на Вангел и Мария, за която двамата се борят през целия си живот. Една любов, която преминава през различни катаклизми, исторически събития и обрати и която ще ви накара да повярвате, че най-голямото чудо е самият живот. 

Георги Бърдаров я представя по следния начин – Убеден съм, че можем да се преборим за мечтите и любовта си. Дори и да изглежда невъзможно, дори и целият свят да е срещу нас.

„Адажио за Мария“ е история за най-голямото чудо – самия живот!

Впечатленията

Бърдаров е тежък за четене. Неговите истории никога не оставят читателите безпристрастни. Думите му се насочват директно към сърцето и емоциите и извикват тлеещи болки у всеки от нас. Той ни разказва колко жестоки са били времената за нашите предци, при това не толкова отдавна. В „Адажио за Мария“ се проследяват годините, в които Македония е разкъсана, наранена, а земите й са напоени с кръвта на българи, гърци, сърби и турци. Балканите също бушуват от войни. И някъде там в една солунска къща българското момче Вангел среща дъщерята на богат гръцки предприемач, която носи името Мария.

Години по-късно една друга Мария се бори за живота си, докато пътува из Европа с опасна мисия. Нейната крайна цел е да остане жива и да се събере отново с нейната невъзможна любов. И макар че тази история категорично е на втори план и се развива в друг времеви период, Бърдаров ни ги разказва паралелно. Това със сигурност ме държеше в напрежение, най-малкото защото на пръв поглед са доста различни и не е ясно защо авторът е избрал да ни ги представи по този начин. Уверявам ви, че смисъл има и разкриването на връзката между тях е най-красивият момент в книгата.

Извън любовта между Мария и Вангел, романът ще ви докосне и с доста страници, посветени на любовта към Македония. Любов, която идва директно от сърцето на Бърдаров. Той не се е изкушил да представи събитията с изобилие от исторически детайли, а ни ги разказва през емоциите и съдбите на героите си. По този начин ние ги съпреживяваме, а не ги четем като странични наблюдатели. Именно този подход прави книгата толкова емоционална.

“Адажио за Мария“ ме накара да обичам Солун. Точно както и нашият Вангел. Не малка част от действието се развива там и животът на героите е повлиян от атмосферата на улиците на града и крайбрежието му. Ще усетите морския въздух и хлад, ще поискате да опитате от маслините и виното му и да се разходите сред църквите му. От българска страна емоцията се носи към село Кулата (което е и родно място на Бърдаров). Там, под неговите смокини е завършекът, там е родината, там е и покоят.

Тази книга върви и с музикален съпровод, който е последният емоционален елемент от пъзела на историята. Това е „Адажио“-то на Мария:

Избрани цитати

• Щом излязоха на централната улица, сърцето на Вангел се разтуптя. Нямаше как да не си припомни вълнението, което изпитваше първите пъти, когато минаваше по нея. Още беше дете тогава. Очите му леко се замъглиха. Не чуваше никакви звуци. Зададе си въпроса за какво им бе всичко това. За какво им се случваха тези неща в живота. За какво бе цялата тази безсмислица, която инак им носеше толкова вълнения. След петдесет години тази улица пак щеше да я има. И макар и променена, външно щеше да си е същата. Морето щеше да го има, дори вълните да бяха други, то щеше да си е същото. Въздухът, небето, слънцето, вятърът, всичко щеше да си е тук, само тях нямаше да ги има. Защо им бе всичко това? Защо?
• Войната винаги е била най-доходоносният бизнес. Ако не си достатъчно прагматичен, хитър и безскрупулен, от войната и човешката глупост се печели най-много. Леонидас бързо осъзна, че това е златна мина! Той беше нащрек и щеше да се възползва от всяка изгодна сделка.
• А каузата бе Македония. Малцина в Европа я разбираха и осъзнаваха какво изживяват тези хора. Македония, все още под османска власт, бе и на разлома между България, Гърция и Сърбия. Всеки имаше претенции, всеки искаше да я притежава като чудно красива куртизантка с големи гърди и бяла плът и всеки искаше да я обладава ведно с населението в нея. А хората в тази разпъната на кръст земя не можеха да намерят покой. Бог бе благословил Македония с всички земни дарове, но й бе отнел спокойствието. Тази земя бе създадена винаги да ври и кипи винаги да е на вододела на събитията и хората в нея да спят нащрек и със зареден револвер под възглавките.
• В следващите дни тя посети бащиния си дом. Катерини също бе остаряла, но така, както остаряват хубавите, поддържани къщи. Покрива ги патината на времето, скърцат отвсякъде, но носят аромата на отминала и същевременно вечна красота.
• Затова е празникът за човека. Страда, плаче, тъгува, страхува се, па мине, не мине, и се усмихне. Душичката му се поотпусне, понадигне бъклицата с вино, главата му се замае. Стори му се, че всичките му ядове са бели кахъри, а бъдещето – безоблачно, и подхване песента. А тя в македонския край е хем тежка, хем кръшна, хем пълна с любовно биле, но и с куршум за предателите.
• Вангел беше тази стихия, на морето и небето, която я омагьосваше като малка. Всички други деца тичаха да се скрият в домовете при буря. Не и Мария. Тя обичаше при буря да седи навън и да наблюдава морето. Двете стихии, небесната и морската, се сливаха в плътна сива пелена, която заплашваше да погълне всичко живо пред себе си. Мария копнееше да бъде погълната, засмукана, да усети дъжда и бурята отвътре.

Малко за Георги Бърдаров

Георги Бърдаров е омайващ писател, географ, специалист по етно религиозни конфликти и демографските проблеми. Бърдаров попадна във фокуса на общественото внимание с неочаквания и за самия него онлайн успех на разказа „За петата ракия или колко е хубав животът“. Едва няколко години след като бе написан и публикуван онлайн, една сутрин той се превърна във фурор, четен и споделян лавинообразно във виртуалното пространство. Над милион вече са неговите посетители, четивото и днес вълнува с мъдрата, живописна и меланхолична история, дошла от родопските села Гудьовица и Гоздьовица. След това Бърдаров спечели първото и засега единствено телевизионно литературно реалити – „Ръкописът“, а издаденият след това „Аз още броя дните“ (2016 г.) се превърна в бестселър и един от най-обсъжданите български романи през последното десетилетие. Следващата му книга „Absolvo te“ също завладя сърцата на читателите и се нареди на челни места в класациите.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева.

Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции.

И от онези, които събират усмивки“, както казва тя. Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.