„Полъхът на свободата“ от италианската писателка Джована Джордано (Изд. „Колибри“) е една от най-непредсказуемите книги, които съм чела. Със сигурност не очаквах толкова магически и философски сюжет, нито такива вглъбени в себе си герои. Това е книга за пътуване към себе си. Тя ни рисува едн неразрушим блян за свободата на духа. Не знам дали днес има толкова дълбоки мечтатели като главния герой Антонио. Надявам се обаче все още да има хора, които толкова безапелационно да ценят свободата.

Сюжетът

Годината е 1923-а, а мястото – малко село в Сицилия на име Джесо. Едно смело момче излиза от познатия свят и се втурва с цялата енергия на двайсетте си години към новия и неизвестен континент Америка. От бреговете на прекрасната Сицилия Антонио Грило се гмурва в океан от мечти, приятелства, любови, приказни острови, пирати, затвори, подводници и незабравими срещи. Опитва сладката и горчивата страна на живота, докато съдбата му поднася неочаквани предизвикателства. Сред напасти, които валят от небето, и вулкани, изникващи от дълбините, той среща Ѐлиде, облечена в море, археоложката Лучила, духовния си баща отец Ардири и верния си другар Матия.

С майсторския си изказ, който звучи епично, но леко и увлекателно, Джована Джордано разказва една одисея за свободата на духа, за пътуването към себе си, към непознатите кътчета на света и на душата, към спасението, което търсиш, когато съдбата не ти оставя избор, към силата вътре в теб. За да усетиш полъха на свободата.

Впечатленията

“Полъхът на свободата“ е пътешествие. Пътешествие из Сицилия, пътешествие по бреговете на Италия и Испания и малките острови, пръснати из Атлантическия океан. И всяка нова дестинация крие изненада, среща с екзотично създание, магия и поука за живота. Всеки един от тези елементи е важен за израстването на един млад мъж, особено такъв, който много иска винаги да вижда света през очилата на мечтател и фантазьор, да вижда само хубавото, красивото и емоционалното и да пропуска жестокостта, тъгата и нещастието. Неговото пътешествие към свободата обаче го учи, че ежедневието е пълно със затвори, които оковават тялото, но не и духа. Учи го и също на здрава физическа работа, която го изгражда като човек, който може да се грижи за себе си, да се издържа финансово и да бъде достатъчно силен, за да се изправя пред предизвикателствата на живота. Антонио има нужда от това каляване преди да стъпи на мечтания американски бряг, където да започне живота си от нулата.

Близо първата половина на книгата ни разказва за подготовката на Антонио за неговото пътуване до Норфолк. Младежът обича родния си остров и вкарва много символика в подреждането на багажа си в опит да вземе частичка от него на новия континент. Със сигурност бях впечатлена кои вещи избра да вземе със себе си, но както се оказа, макар и да изглеждаха непрактични на пръв поглед, някои от тях успешно влязоха в употреба в хода на тази невероятна история. Антонио прекарва и много специално време в сбогувания – както с любимите и значими за него места на острова, така и с обичаните от него хора. Разбира се, не липсват и недоброжелатели, които искат да осуетят мечтата му. Стремежът към свобода обаче се оказва по-силен.

Разказът за Сицилия на моменти ми приличаше като изваден от история на Исабел Алиенде. Това е амалгама от древни обичаи и вярвания, уникални рецепти, които се предават от поколение на поколение, вещици и магии, предразсъдъци, стереотипи, силни емоции, семейна обич и семейни свади. Сицилианците са най-автентчните италианци – и като темперамент, и като начин на живот. Тъй като нашият герой попада и на други места в страната и чужбина, ще се убедите колко различна е атмосферата за него и колко голямо е противопоставянето дом-чужбина. Това, разбира се, не му пречи да бленува за живот в държава, която не познава и да е влюбен в жена, чието местонахождение не знае. Е, като всеки 20-годишен, Антонио се оказва и доста влюбчив, но заплетеният сюжет на обектите на неговата любов ще оставя да проследите сами.

И, както стана дума, тъй като „Полъхът на свободата“ е книга за свободния дух и пътешествието и израстването на един 20-годишен младеж, който обича да се рее в облаците и да търси смисъл и символика във всеки миг, пригответе се за много, много житейски въпроси, разсъждения и сентенции. Антонио и неговите приятели прекарват доста време в наблюдение на звездите, небето и океана, които съвсем естествено водят до много разговoри по дълбоки вселенски теми като смисъла на живота и смъртта, дълбочината на човешката душа, любовта, омразата, чудото на природата, разума и магията. В следващата част на текста можете да прочетете избрани от мен моменти…

Избрани цитати

–          Нищо не обединява хората повече от случките, преживени заедно, независимо дали са приятни или неприятни, от откритията, от разкритията, на които са се радвали един до друг с широко отворена уста. Нищо не обединява хората повече от битките, водени заедно, от ученическите години,  когато всеки се свързва с останалите като частите на тялото, и ако тези части се разделят, ни боли и се чувстваме сами.

–          За всеки проблем има храна, която лекува, облекчава болката и дори ви кара да се влюбите, когато Купидон вече няма нито една стрела. Някои храни преобръщат душата. Някои храни могат да преобърнат живота. В края на краищата хубава храна – хубав живот, лоша храна – лош живот.

–          Не всички обичат еднакво нощта.

Нощта обичат именно хората, определяни като нощни птици, влюбените, крадците, вещиците, както и поетите, музикантите, хлебарите, контрабандистите и най-сетне играчите. Нощта обичат и мизантропите, защото досадите и досадните спят.

–          Виж, скъпи приятелю, всеки човек си строи своите въздушни кули, за да пребори досадата, и със същото умение, с което изгражда тези въздушни кули, ги разрушава.  В момента твоята кула е купчина развалини и трябва да построиш друга. Не мога да ти помогна да залепиш парчетата. Ти си архитектът на своя живот.

–          После, докато съзерцаваше океана от руля, разбра и какво означава океан от щастие, океан от болка и океан от любов: нещо, което не може да се обхване дори с поглед. Нито следа от суша наоколо, нито от ден и всеки миг, там, по средата, се чувстваш малък или могъщ.

–          Нас, хората, ни носят теченията – промълви. – Нас, хората, ни носят хиляди течения.

–          Всяко страдание е напредък, само прекаленото страдание убива човек преждевременно. Всеки носи своя кръст, но Бог му праща само един, с другите човек се сдобива сам. Внимавай да не си навлечеш кръстове собственоръчно.

Откъс от „Полъхът на свободата“ от Джована Джордано

Малко за Джована Джордано

Джована Джордано (р. 1961 г.) е италианска писателка и журналистка. Произведенията ѝ са преведени на 10 езика. По своето разказваческо изкуство тя се родее с класици като Карен Бликсен и с магичната Шехерезада. През 2020 г. е номинирана за Нобелова награда за литература. „Полъхът на свободата“ (2021) е четвъртият ѝ издаден роман, номиниран за престижното отличие „Стрега“.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.