“Италианска книжарница сред лозята“ от Аманда Уайнбърг (Изд. „Колибри“) е меланхоличен и тъжен разказ за обречената любов. Действието се развива в прелестното италианско градче Монтерини в региона Тоскана, чиито жители са добри и състрадателни, с чувство за защита на общността. Те обаче са безсилни пред жестокостта на времената, в които са обречени да живеят. Времена, в които една определена група хора е подложена на преследвания и избиване и малцина ще оцелеят, за да разказват историите си. Времена, в които възрастните са лишени от достойни старини, а младите нямат право да се обичат и да живеят мирен живот. Времена, в които Белла и Рико са обречени на страдание.

Сюжетът

Сред прелестния пейзаж на Тоскана католици и евреи съжителстват в пълна хармония. От седем поколения семействата на Анджело и Якопо живеят в съседство, споделят радости и скърби. Земеделецът Анджело, дълбоко свързан със земята, който омайва гроздето с песни, за да „роди“ Ангелско вино, и интелектуалецът Якопо, пристрастен към литературата и посланията на кабалистите. Ала ето че на власт идва Мусолини и техният сговор е поставен на изпитание, а любовта между децата им – застрашена. И всеки е призван да направи своя труден избор, когато трябва да бъдат спасени еврейски сираци бежанци, да бъдат укрити и опазени съседите евреи, както и партизаните, преследвани от нацистите.

Затрогващ роман за вярност и приятелство, за обич и предателство на фона на пластове история, смесени култури и мистичен полъх от древна цивилизация. Химн за обречената любов между двама млади, родени в един и същ ден и създадени един за друг.

Впечатленията

Когато разглеждах списъка с новите книги на пазара, заглавието “Италианска книжарница сред лозята“ ми създаде очакване за топла и уютна любовна история по италиански. Разбира се, книгите не се избират по кориците и заглавията, така че веднага се запознах със сюжета й и разбрах, че историята няма да бъде толкова лека или ведра. И все пак, въпреки тъгата, която струи от страниците на книгата, героите й са изключително благи и топли. Мой любим е дядото Козимо Леви, който притежава всичката мъдрост и добродетели на едно отминало възрастно поколение. Не мога да пропусна и добрякът Анджело, който многократно доказва предаността към семейството и приятелите си (особено към Якопо).

Красивата и непокорна Белла, около която се завърта разказа, за мен е доста противоречив персонаж. Отношението към баща й, макар и с причина, е доста студено, а характерът й като дете е доста бурен и не особено приветлив. Това прави и нейното израстване в историята най-впечатляващо, защото тя многократно показва, че макар и нещастна и неудовлетворена от живота си, притежава добро сърце и завидна смелост. Завиден е и хъсът, с който защитава каузите и убежденията си, както и идеализмът да вярва, че борбата за истинската любов е на всяка цена.

Акцентът, който най-много ми допадна в творбата на Уайнбърг, е изборът на писателката да ни преведе през един от най-мракобесните периоди в историята на XX век през очите на малка, задружна и състрадателна общност от хора. Монтерини е прелестно градче не само заради чудната си природа и лозя, а и заради атмосферата, която създават неговите жители. Католици и евреи преживяват ежедневието, радостите и тъгите си рамо до рамо, защото са преди всичко човеци, а различията в религията и езика просто подчертават многообразието и идентичността им. Така Монтерини е в ярък контраст с политическата конюнктура в Италия и Европа по онова време, когато евреите са били преследвани заради това, че са евреи. Това ни показва, че дори и в най-мрачните времена на човечеството, светлинката на доброто не спира да свети. Може да е скрита и приглушена, но не може да бъде загасена нито с омраза, нито със смърт.

Не на последно място, Уайнбърг вкарва и малко мистика и духове в историята за две религии. Духовете на отминалите поколения бдят над настоящите, но малцина са онези, които имат очи да видят посланията им. Впрочем така е и с книгите.

Избрани цитати

–          Белла не се тревожеше, че може да ги разкрият. Имаше ли смисъл да се безпокои за бъдещето, което и бездруго бе неясно? Въпреки расовите закони в живота й цареше възбуда. Знаеше, че нейният възлюбен всяка нощ ще потропва на прозореца. И с потъмнелите си от гроздовия сок ръце ще я прегръща с онази нежност, за която си бе мечтала. Ще усеща дъха му по лицето си. А кожата й ще тръпне, когато устните им се срещнат. Двамата шепнешком си мечтаеха какъв би бил животът им в друго време. В коя ли от двете къщи щяха да живеят, със сивите или с черните капаци? Какви ли щяха да станат децата им, фермери или интелектуалци? Евреи или католици?

–          Ненадейно усети как тялото й изтръпна. Долови миризма на сяра и вдигна глава. Танакуила се рееше над гробището. Белла не я бе срещала отдавна. Понякога усещаше в съня си дъха й по лицето си заедно с миризмата на сяра. Но думите на баща й, произнесени преди доста години, тутакси започваха да кънтят в главата й: Vietato! Забранявам ти да разговаряш с духове и вещици!“.

–          Осъзнаваш колко е сладка свободата едва когато ти я отнемат – прошепна му Белла, но думите й увиснаха във въздуха. Рико не бе в състояние да разбере

как липсата на свобода може да превърне едно човешко същество в изпразнена от съдържание черупка.

–          Любовта се променя. Тя или расте, или си отива. Хората се променят. – Не, не се променят. Виждам го всеки ден. Могат да променят възгледите си, но никога същността си.

–          Знаеше, че в Европа бушува война, която достигаше до тях като отвратителна миризма. Кога ли щеше да ги задуши? Познаваше житейските обрати. Знаеше, че парите, образованието, положението в обществото не означават нищо. В един миг те изчезват. Изпаряват се яко дим.

Малко за Аманда Уайнбърг

Британката Аманда Уайнбърг изучава съвременни езици в Университета на Източна Англия. Преподава френски, немски и италиански. Основава агенция за маркетинг и реклама в областта на телекомуникациите. Завършва курс по творческо писане. Живее със семейството си в Лондон, но често пребивава в живописното италианско градче Питиляно, първообразът на мястото на действието в дебютния ѝ роман „Италианска книжарница сред лозята“ (2023). Той е вдъхновен от реални събития и е публикуван през 2020 г. под надслов „Сълзите на Монтерини“.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.