Шон Бейкър прави кино, в което хора, изтласкани в периферията на живота и облечени в грозни стигми, намират убежище, те са колоритни и с характер, получават топла режисьорска и зрителска прегръдка, освободени от стереотипните си обвивки, емоционално уязвими,  разголени – буквално и не само. Най-често използват тялото си като инструмент за оцеляване – те са трансджендър секс работнички, препускащи из L.A. в субкултурна коледна одисея, заснета изцяло с iPhone 5 (Tangerine), млада майка с детето ѝ, живеещи ден за ден в мотел на отчаянието, лъжовно облян в свежи пастелни тонове, с името Magic Castle Inn (Florida Project), застаряващ и усмихващ, но и опасно инфантилен бивш порноактьор (Red Rocket).

Обичаме Шон Бейкър заради чаровната му скромност, автентичност и любов към независимото кино, с което отправя индиректни, но и ясни критични послания по значими за Америка икономически и социални теми, без значение с колко оскъдни бюджети разполага. Постига го така леко и трогателно, както нито една лъскава Холивудска продукция не умее. 53-годишният американски режисьор все още посещава стари прашни кино салони в L.A., той е разпознаваем лоялен клиент, дори дарява средства за запазването на едно такова любимо кино, бедстващо по време на ковид пандемията. В сърцата на Letterboxd феновете той е кинозвезда, но застава близо до нърди общността и педантично регистрира филмите, които гледа – до скоро наброяваха поне по два на ден.

Проектът “Флорида” или филмът, който ти намига, докато рони цветни сълзи

С последния си филм – Анора, Бейкър изследва емпатично, в компанията на забавни арменски гамени и презадоволени богати хлапета, трудния живот на екзотичните танцьорки. Анора обича да бъде наричана Ани, не крие руските си корени, но избягва да общува на този език. С достоверния си бруклински акцент героинята на Майки Медисън ще те застреля от упор с енергия, страст, първична жизненост, цветущ изказ и игрива усмивка. Очакваме не изненадващо висок брой номинации за безупречната роля на Медисън, позната ни с епизодично появяване в Имало едно време в Холивуд. За ролята си в Анора, 25-годишната актриса инвестира месеци в детайлно изучаване на атмосферата в стриптийз барове, поведението, стила на обличане, специфичния акцент на танцьорките в клубовете, както и самото изкуство да танцуваш на пилон. Общува с хореографи, консултанти, представители на бранша и споделя възхищението си от тях и сложността на професията им. В първите няколкосекундни сцени младата актриса с лекота и закачливост изпълнява lap dance и се увива около пилон, докато безгрижно прави балончета с дъвката си, и по нищо не личи, че тя е абсолютен дебютант в този засукан занаят.

Още в самото начало ще хлътнем в бляскава неонова пош среда, която би могла да принадлежи на всеки един бар из Brighton Beach – или Малката Одеса –  Бруклински квартал, популярен със сплотените си източноевропейски и руски общности. Там Анора се среща с млад и разглезен син на руски олигарх и стартира приказното си, турбулентно приключение в света на големите надежди и илюзиите на Пепеляшка от неатрактивните низини на Американското многолико общество. Шон Бейкър показва с образа на Ани неподправената жажда на героинята да открие своето щастливо избавление и споделена шеметна любов. Тя се впуска непредпазливо в нещо, което през следващите близо два часа ще наречем едновременно комедия, сатира, драма, трагедия, ужас, както Медисън сама описва този мултижанров спектакъл.

Докато режисира новата си щура стриптийз история, Бейкър може би сам не планира тя да е толкова многопластова и така неочаквано да отключва болезнени емоции с мрачен послевкус. Той контекстуализира живота на Анора в реалния свят и я представя като не толкова различна от всички останали – онези, които отвръщат поглед от нея, биха я маргинализирали, или вероятно безсърдечно биха я презирали. Шон Бейкър с нежност и грижа опитва да реабилитира нерадостната слава на професията ѝ, да я представи като всяка друга, изискваща труд и усърдие, достойна за уважение работа и да хуманизира хората, които едва свързват двата края и може би следват убеждението, че с повече късмет, усилия и усмивка от съдбата биха могли в даден момент да постигнат големите обещания на Американската мечта.

Първата половина на филма е бурна, шумна и допаминова любовна история между Ани и Иван (Mark Eydelshteyn) – клиент в бара, стъписващо млад, разглезен, ненаситен богаташки син, който се представя като Ваня и скоро я въвежда в луксозното имение на родителите си. Там мащабът на партитата драстично надхвърля този на обикновени колежански вечеринки. Луксът среща кича, червеното е ослепително, сатенът – обилно хлъзгав, а по подиума лепнат оскъдни дрехи, кокаин и алкохол. След поредица интензивни секс сцени и вълнения, отношенията между двамата еуфорично прерастват в спонтанен брак в Лас Вегас. Клишето за манифактурните сватби в Невада вдишва краткия си живот малко преди да го застигне очаквано фиаско. То идва с комична арменска свита – трима гамени, будещи смях, умиление и съчувствие. Във втората половина филмът почти невинно завива в свежа водевилна комедия, и точно когато спуснем гарда, преживяванията на Анора ще ни разстроят повече от очакваното.  

Ани остава без Ваня, приклещена зад стъклените стени на дома му от споменатата банда гамени, които сервилно и всеотдайно се стремят да угодят на господарите си – бесните родители на Ваня – като спомогнат за разтрогването на този брак недоразумение. Анора усеща разочарованието и ужаса от изплъзващите се илюзии за щастлив и сигурен живот, докато публиката все още вижда по забавен начин истеричните ѝ опити да се съпротивлява на кавказките мутри. Насред „баталните“ сцени в помпозното имение и отвъд строшените скъпи вещи, мебели и изкуство, се прокрадва унизителното усещане за накърнено достойнство и безпомощност, с които Анора води вътрешна борба, опитвайки до последно да оправдае поведението и предателството на Ваня.

В този епизод деликатно, но и съвсем явно изпъква отношението на Игор към Ани – той е мълачалив сподвижник на лакейската свита, скромен и лаконичен, обидено отхвърля етикети като „дилър“ и „изнасилвач“, той просто безропотно влиза в ролята на „обезвредител“ на експлозивната Анора. Изненадващо или не – демонстрира уважение и загриженост към нея, които са спасителен лъч светлина в самия финал. В ролята на Игор виждаме Юра Борисов – момчето, което открадна сърцата ни в Купе номер 6.

Кино пътешествие с Купе номер 6: защото хуманността и съпричастността в него са универсални и заслужават (заслужаваме) да си пробият път

Този нов филм във филма (драматичната Анора в комедийната Анора) преобръща зададените от игривото начало жанрови рамки – емпатията и искрената сърдечност, които нахлуват в сюжета, го трансформират в драма с елементи на романтична spin off история. През погледа на Игор, Анора не е онази – пренебрегвана и твърде често наричана глупава – наивна танцьорка, принизена до нивото на сексуален обект и едноседмична компаньонка. През цялата ѝ привидно желязна съпротива прозират уязвимост и болка. Стоическата ѝ фасада се разпада.

Насред смеха и шумотевицата, стряскащите политически и социални послания, Анора на Бейкър е най-топлата безрезервна прегръдка, която можеш да си подариш за Коледа, а във финала една сълза съвсем не режисирано се стича по лицето на Майки Медисън, и ще гори.

Докато довършвам последните редове, Анора получава пет номинации за Златни глобуси и наградата на Los Angeles Film Critics Association за най-добър филм. Въпреки всички озадачени реакции от решението на журито в Кан да награди Анора със златна палма, струва ми се, че тази Анатомия на една мечта беше чудесен избор за фаворит на фестивала, защото искрената човечност, съчувствие и симпатии, с които Шон Бейкър обгръща героите си, заслужават да бъдат споделени и оценени.   

И ако все още някой не го е гледал, препоръчвам да потъне в разкоша на тъмния кино салон поне за едно двучасово сеизмично приключение. После може и още. А за жанровете и категориите с номинирани филмови заглавия бихме могли да поспорим – както приятел сподели в социалните мрежи, то е ясно, че този път „драмата ще е при комедиите“.

* * *

Колонката на Славена е авторска поредица на нашия гост-автор – Славена Проданова.

Страстен пътешественик с ярко перо, дори когато споделя лаконично впечатления от места и творби в социалните мрежи, текстовете на Славена успяват да балансират между проникновения прочит и пъстрата, забавна страна на изкуствата (и живота).