Only parts of us will ever touch only parts of others*

София Филм Фест и тази година ни открива в размирни времена. 165 заглавия от 56 държави заливат графика му, онлайн можем да видим почти половината от тях до 30 април на online.siff.bg. Черно-бели кенчета с билети се търкалят из барове, магазини, супермаркети – консервирали красивото, мултинационалното и различното в киното. Кинофестивалът тази година е повече от развлекателно събитие в културния календар, той е убежище.

Взимам си от хартиените програми и чувам до касата в Дома на киното някой да подсказва как трябва да се сменят тези програми с новите – които не включват руски заглавия. Оказва се, не включват и копродукции с руско участие. Така, един от фаворитите ми за 2021 не стига до широк екран в София, но

ще ви разкажа за този филм, защото хуманността и съпричастността в него са универсални и заслужават (заслужаваме) да си пробият път.

Филмът, който дели Grand Prix в Кан през 2021 с A Hero на Фархади, е Купе номер 6 (Compartment Number 6) – дело на финландския режисьор Juho Kuosmanen, дебютирал в София филм фест преди време с The Happiest Day in the Life of Olli Maki. Купе номер 6 среща финландската студентка по археология Лаура и руския миньор Льоха в тесните измерения на един влак, в безкрайността на сиви пейзажи, които се нижат през прозорците му, в сгъстения въздух на задушни пространства, по пътя от Москва към арктическия кръг. Историята е едновременно добре позната и с нищо изненадваща, но е също необичайно въздействаща – естествена, неловко интимна, нежна и стопляща в контекста на огрубения, диспропорционален свят.

И те са в преследване на убежище – за Льоха алкохолът е краткосрочно спасение, за Лаура – пътешествие към скали и древни изображения на над 5000 години, намиращи се в далечния северен град Мурманск. Тя не поема по този път със страст и целеустременост, а инертно и вяло. Планирала е да сподели пътуването с Ирина – професор, с която Лаура има бурна и кратка афера в Москва. Откриващата сцена във филма ни разхожда в бохемска и снобска среда, сред приятели на Ирина, в артистичния ѝ апартамент с високи тавани и богати библиотеки, под звуците на Love is the Drug от Roxy Music. Лаура блуждае, попаднала не на място сред руски интелектуалци, в небрежна престрелка от литературни цитати. Персонажът ѝ излъчва деликатност и неувереност. Лесно е да се симпатизира на подобни герои – почти толкова, колкото е лесно да се заклеймят като неспособни и неотличителни.

В киното (и в изкуството изобщо) историите за пътуване във влак, срещи във влак, премеждия във влак, най-често не ни показват буквално преместване от точка до точка в пространството, те са метафорични, пътуват навътре в човешкия лабиринт от въпроси и сложни взаимоотношения, често не приключват точно там, където са планирали. Влакът може да е антиутопичен (Snowpiercer), романтичен (Before Sunrise), да е символ на събиране и преоткриване (The Darjeeling Limited), бягство и скривалище. Купе номер 6 проследява най-тривиалното пътуване – към себе си. Героите се откриват без излишни сантименти, без ефектите на кино романтиката, без рационално обяснение кое ги свързва.

Камерата ни впуска в клаустрофобични коридори, тесни и неугледни общи вагони, болнави купета, с натуралистична тягостна обстановка, движи се треперещо, но плътно зад персонажите, засилва усещането за самотност и уязвимост. Лаура е стъписана, разбирайки, че ще споделя купе с Льоха в следващите няколко дни. Той излъчва първична враждебност при срещата им, подхвърля груби шеги, но изглежда също откъснат от настоящето, капсулиран в пиянството си, залитнал върху маса до празни бутилки от алкохол. През това тясно пространство други пътници идват и си заминават, а двамата са взаимно отбранителни, дистанцирани, пушат цигари и кръстосват неловки диалози. Льоха подхвърля неадекватно колко велика страна е Русия, опитва се да изтъкне в пиянски патос как “ние сме били там” – на луната. И този патос кънти иронично на фона на индустриалните, неприветливи и мрачни реалности, разкриващи се по пътя. Филмът е бегло базиран на романа на финландската писателка Rosa Liksom, действието вероятно се случва в края на 90те и ни среща с разпада на пост съветска Русия.

Времето минава и героите плавно стават приятели, проявяват загриженост. Първоначалните страхове и предпазливост на Лаура се трансформират в топло отношение към Льоха, може би породено от детинската му инфантилност. Миньор със затруднена артикулация и финландска студентка с приличен, но несъвършен руски език, общуват през човечността и стремежа към споделеност и съпричастност. Тези древни “езици”, които свързват несъвместими хора в невъзможна сплав.

И точно така невъзможно се оказва достигането до крайната цел в пътуването на Лаура – скалите с петроглифи в Мурманск. Влакът е хвърлил котва в смразяващия север, а Льоха е изчезнал без да се сбогува, Лаура се опитва да осъществи целите си, но изглежда уморена и загубила устрем. След като персоналът на хотела я убеждават в невъзможността да достигне скалите, заради суровото зимно време, Льоха изниква рано сутрин, за да обори тази невъзможност. И това е вероятно най-романтичната нотка в историята – героите предприемат последното си пътуване заедно, в което смиряват “невъзможното”. Тази спонтанна среща в свиреп студ, в компанията на респектиращи побелели скали, виелица, непрогледност и тишина, показва Лаура и Льоха, увиснали като удавници на палубата на кораб – арктическия Титаник, закотвен на края на света, в един меланхолично красив и топъл финал.

*Only parts of us will ever touch only parts of others – думи на Мерелин Монро, цитирани от Ирина в откриващата сцена на филма.

* * *

Колонката на Славена е авторска поредица на нашия гост-автор – Славена Проданова.

Страстен пътешественик с ярко перо, дори когато споделя лаконично впечатления от места и творби в социалните мрежи, текстовете на Славена успяват да балансират между проникновения прочит и пъстрата, забавна страна на изкуствата (и живота).

Повечето ни читатели намират статията за удивителна. А ти?
  • удивителна (50%)
  • вдъхновяваща (50%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук