Марчела Уорд представя най-интересните моменти от древните сказания

От създаването на света, през могъщите богове, та чак до славните подвизи на Херкулес гръцките митове са извор на знания и епични приключения. Марчела Уорд и илюстраторът Сандер Берг се заемат с нелеката задача да разкажат словесно и визуално най-известните легенди, като внимателно извеждат поуките от тях. „Пътешествие през гръцката митология“, издавана от „Ентусиаст“, ще заплени малките читатели с красиви, страшни и пълни с опасности и премеждия истории.

Марчела Уорд е с класическо образование и прекарва дните си в преследване на митове и легенди от Античността в библиотеките на университета Оксфорд във Великобритания. Изследователските ѝ интереси са съсредоточени към това как стария свят определя насоките на бъдещето.

Сандер Берг е шведски илюстратор. Творбите му се фокусират върху цвета, текста и съвременните дигитални творби. Той обожава визуалния аспект на разказа в своята работа. „Пътешествие през гръцката митология“ е първото му издание за деца.

Книгата проследява полета на Малка сова и нейния дядо из Древна Гърция по време на мисията им да научат повече за мистериозната богиня Атина. Те се реят в небето с Пегас и се гмуркат в дълбините на Подземното царство, докато пътешестват из света на легендарните герои и свирепите чудовища.

В тази съкровищница от приказки Марчела Уорд дава съвременен поглед над гръцките митове, а илюстрациите на Сандер Берг са едновременно в класически и модерен стил и дават усещането за пътуване във фантастична вселена.

Пътешествие през гръцката митология

Марчела Уорд

РАЖДАНЕТО НА ЗЕВС

Кронос, начело на Титаните, живеел в страх, че някой ден собствените му деца ще пораснат и ще го изместят като владетел на света. Като син на Уран и Гея, Кронос не знаел нищо за човешката доброта и подкрепата в семейството. За да се предпази от това децата му да не го изместят, той поглъщал всяко още при раждането. Всеки път, когато съпругата му Рея усетела бебе да рита в корема ѝ, тя го умолявала да забрави за силата си и да остави невинната им рожба да живее. Напразно! Веднага щом някое дете се раждало, на момента бивало изтръгвано от ръцете ѝ.

Рея изгубила пет деца по този начин, но когато усетила, че в утробата си носи шесто дете, измислила план. Избягала на остров Крит, където обкръжаващото море я пазело от съпруга ѝ. Скрита в пещера, тя тайно дала живот на детето си и го кръстила Зевс. Морето не могло да държи Кронос далеч завинаги. Само няколко дни след раждането на Зевс, Рея дочула жуженето на нимфите пчели, които живеели наблизо. Корабите на Кронос били пристигнали. Стените на пещерата се тресели и екот се разнасял с всяка гигантска крачка на съпруга ѝ. Рея нямала друг избор, освен да остави бебето Зевс на грижите на нимфите пчели и сама да се изправи пред мъжа си. С голяма сила тя откъртила камък от скалите, увила го в мекото одеяло, което сама изтъкала, и го гушнала. Целунала Зевс за сбогом и излязла от пещерата, оставяйки новородения си син.

Когато Кронос видял жена си да люлее това, което смятал за новороденото, не можел да мисли за друго освен за старото пророчество – че един ден собственото му дете ще го убие и ще завладее света.

– Нарекох го Зевс – казала Рея, държейки бебето камък далеч от погледа на съпруга си, за да не заподозре измамата. Кронос изтръгнал „бебето“ от ръцете ѝ и без дори да разгърне одеялцето, отворил устата си широко и го погълнал цялото. После вдигнал жена си с една ръка и се запътил към кораба си, преминавайки целия бряг с три крачки. Дал нареждане на ветровете, които леко понесли кораба му надалеч.

Зевс живял в пещерата с нимфите пчели, докато пораснал достатъчно, за да узнае какво бил сторил баща му с неговите братя и сестри. Той решил да накаже баща си и започнал да крои планове, докато скитал из острова. Един ден, както си седял на брега, сякаш дочул някакъв глас в шума на вълните.

Зевс направил няколко крачки, докато морската вода не покрила глезените му. Млада жена се появила от бялата пяна. Той бил чувал легендата за Метида – морска нимфа, която знаела как да прави магически отвари, – но никога не я бил виждал. Тя протегнала водната си ръка и Зевс зърнал, че в нея държи малък зелен съд. Течността вътре бурно бълбукала и се пенела.

Зевс не можел и да се надява на по-добра отвара. Веднага щом Кронос отпил от нея, стомахът го свил и той повърнал. Зевс гледал как братята и сестрите му се борели за животите си в гигантската вълна, която излязла от устата на баща му. Преброил ги, докато плували: Хестия, Деметра, Хера, Хадес и Посейдон. Последен от баща му излязъл камъкът, който погълнал накрая.

Кронос не бил доволен. Той събрал всички Титани от целия свят и обявил война срещу децата си. Войната продължила десет години, но докато Зевс и останалите петима богове растели и ставали по-силни, то Кронос и Титаните слабеели и изнемощявали. Точно когато си мислел, че войната ще продължи вечно, на Зевс му хрумнала идея.

Циклопите били най-добрите воини: силни великани, които с голи ръце побеждавали огромни зверове. Циклопите обаче нямало как да се притекат на помощ. Те били затворени в подземната тъмница Тартар. Тъкмо когато се канел да влезе вътре, Зевс забелязал създание, което дори не можел да си представи, че съществува. Полужена-полудракон, а около кръста ѝ висели главите на петдесет вълка, мечки, змии, лъвове и тигри, които се зъбели и ръмжали. От гърба ѝ излизала огромна опашка с жило на скорпион, а имала и чифт заплашителни черни криле. Кампе го приближила. Докато се движела, змиите около глезените ѝ съскали, а вълците около кръста ѝ виели. Кампе обаче не могла да се опре на бъдещия цар на боговете. Зевс я повалил със сила, която не подозирал, че притежава: една-единствена светкавица. Той освободил циклопите от тъмницата им и ги отвел на върха на планината Олимп. С циклопите на своя страна Зевс, братята и сестрите му станали непобедими.

ПАНДОРА

Гневът на Зевс все още бил много силен. Той поискал от Хефест, бога ковач, да създаде възможно най-красивото смъртно създание. Боговете дали на това момиче всички дарове, които Епиметей разпределил на животните: ум, любопитство, вярност и много други. Нарекли я Пандора. Боговете я натоварили с невъзможна задача. Поверили ѝ кутия, която тя трябвало да пази, но ѝ било забранено да я отваря, каквото и да става. След това я изпратили на земята, за да открие Епиметей.

Макар че по-големият му брат Прометей го предупредил, че Зевс може да замисля отмъщение, подобна мисъл изобщо не хрумнала на Епиметей, когато видял Пандора на прага си. Той я пуснал в дома си и те двамата прекарали цялата вечер в разговори за тайнствената кутия. Наясно били, че трябва да уважат желанието на боговете, но и боговете много добре знаели, че това е невъзможно. Накрая, подтикната от собственото си любопитство, Пандора повдигнала капака…

Кутията започнала да се тресе и да се клати. Пандора отстъпила и изпуснала кутията, която се затъркаляла и силно заподскачала. С всяко завъртане някаква злина, която Зевс бил затворил вътре, излитала навън, на свобода. Пандора и Епиметей с ужас наблюдавали как завист, гордост, омраза, насилие, лицемерие, измама, несправедливост, неравенство, недоверие и още хиляди злини изхвърчавали отвътре с малки крилца. Пандора скочила на крака и опитала да ги улови в гънките на дрехата си, но те били прекалено бързи и скоро се разпилели по целия свят.

Когато кутията най-накрая спряла да се търкаля, Пандора я вдигнала и погледнала към дъното ѝ. Не била напълно празна. Малък чифт трептящи крилца останали на дъното. Тези криле не били като останалите.

Те били златни и когато се движели, наподобявали крилете на лебед. Тя наклонила кутията, за да види какво е изписано в средата ѝ: έ…λ… π…ί…ς. Н А Д Е Ж Д А. Пандора обърнала кутията и я раздрусала. Задържала я така, за да види дали надеждата ще се присъедини към останалите, но тя не помръдвала. Пандора затворила кутията и скрила надеждата на сигурно място. Без нея хората били загубени.

Малка сова бе стъписана.

Тук, на планината Парнас, птиците не бяха единствените, които можеха да летят! Мятайки невероятната си грива, Пегас отлетя в нощното небе толкова бързо, че дори за совите бе трудно да го следват.

– Ето, вече срещна и Пегас! – засмя се Нощна сова.

ПЕГАС И БЕЛЕРОФОНТ

Пегас бил известен в цяла Гърция с приятелството си с големия герой Белерофонт. Двамата победили Химера – свирепо чудовище с глави на лъв и коза, и змийска опашка. Макар боговете да били щастливи, че Химера е мъртва, Белерофонт не бил удовлетворен. Той вече бил опитал вкуса на славата и искал още и още от нея. Един ден решил да язди Пегас по-високо от всякога – достатъчно високо, че да достигнат планината Олимп, мястото, където живеели боговете.

Белерофонт знаел, че на хората не им е позволено да прекосяват границата, която ги дели от боговете, но бил така преизпълнен с гордост, че не спазил забраната. Веднага щом Зевс видял ярък бял кон със златни криле да препуска в небето към него, вече знаел, че ездачът му трябва да е Белерофонт. Върховният бог решил да покаже на героя колко лесно може да бъде отклонен благородният му кон. Той уловил една щръклица и я запратил към Пегас, който веднага забравил, че е вълшебен летящ кон, и започнал, хапан от мухата, да се мята и да рита като някое старо магаре. Белерофонт се изпуснал от Пегас и паднал на земята, където останал да се скита сам завинаги.

ПЕРСЕЙ И МЕДУЗА

Акрисий, царят на Аргос, бил разочарован, че със съпругата му все още нямали момче. Това било сериозна грижа, защото по онова време царствата се наследявали само от синовете. Той отишъл при оракула в Делфи, за да го попита защо няма мъжка рожба. Оракулът не дал отговор на въпроса, а казал само:

– Ще бъдеш погубен от сина на дъщеря си.

Акрисий не харесал чутото, а още повече се объркал, тъй като единствената му дъщеря Даная нямала деца. И все пак той вярвал, че оракулът казва истината. Той издигнал за дъщеря си ограждение от бронз в двора на двореца си: то било без покрив, за да може Даная да се наслаждава на слънчевата светлина, но стените били три пъти по-високи от нея, за да не може да избяга. Акрисий смятал, че ако държи дъщеря си заключена, тя няма да успее да срещне мъж, да се влюби и да роди дете, както предсказвало пророчеството.

Един ден, докато Даная тъчала в бронзовата си стая, над главата ѝ започнали да се събират облаци. Тя видяла светкавицата на Зевсовата мълния и завалял дъжд – не просто дъжд, а златен дъжд, който се стичал по тялото ѝ. Девет месеца по-късно Даная родила син и го кръстила Персей. Веднага щом Акрисий разбрал, че детето е момче, започнал да се тревожи за предсказанието на оракула. Той обмислял да убие бебето, но след като Даная му разказала за Зевс и божествения дъжд, се отказал от плана. Вместо това наредил Даная и синът ù да влязат в дървен сандък, който войниците му хвърлили в морето. След няколко дни и нощи на клатушкане, сандъкът бил изхвърлен на брега на остров, управляван от цар Полидект, чието име значело „много гостоприемен“.

Рибар на име Диктис открил Даная и Персей, когато извадил с мрежата си сандъка. Диктис ги завел направо в дома си и ги поканил да живеят в дома му, сякаш били негово семейство. Когато Персей пораснал, започнал да подозира, че цар Полидект има повече от приятелски чувства към майка му. Царят често посещавал дома на скромния рибар и разговарял с Даная.

Един ден, когато Полидект се появил с венец като подарък за Даная, Персей се опитал да застане между царя и майка си. Царят не искал да се носят слухове за отношенията му с Даная, затова изпратил Персей да свърши непосилна задача. Заръчал му да му донесе главата на горгона Медуза, надявайки се, че няма да се върне. Това страшилище някога било красива млада жена, но когато Посейдон се влюбил в нея и разбрал, че тя не отвръща на чувствата му, я превърнал в чудовище със змии вместо коса. Той я проклел така, че всеки, който я погледнел, да се превръща в камък. Персей нямал ни най-малка представа как да я победи, затова се обърнал към Атина за помощ. Атина му се явила в пълно бойно снаряжение и му казала да открие Хесперидите – нимфите на залеза. Единствено на тях били поверени оръжията, необходими за убийството на Медуза. Персей нямал представа къде живеели Хесперидите, но знаел, че Граите могли да му кажат, затова тръгнал да търси първо тях.

Граите били три сестри, стари като света. Поделяли си едно око и един зъб и се редували да ги ползват. Персей вървял дни наред, докато накрая стигнал необятната тъмнина на пещерата им. Докато примигвал, изчаквайки очите му да привикнат с мрака, трите сестри си подавали окото, за да може всяка от тях да огледа добре натрапника. Преценявайки добре момента, Персей грабнал окото, докато минавало от ръка на ръка, и го пъхнал в джоба си. Граите били разярени.

– Какво искаш, страннико? – изплакали те. Гласовете им били дрезгави и груби като грак на гарвани.

– Искам да ми кажете къде да открия Хеспери… – Персей спрял да говори. Възрастните жени клатели главите си в отрицание и изглеждало, че вече били взели решение. – Ако не ми кажете къде да открия Хесперидите – заплашил Персей, – ще задържа окото ви и повече няма да прогледнете!

Старите жени започнали да мърморят и без да кажат и дума, се завъртели на пети едновременно, и в редица една по една го извели от пещерата към гората на Хесперидите.

Докато Персей следвал Граите на запад, слънцето започнало да потъва и светът около него се окъпал в оранжевия блясък на залеза. Седемте нимфи видели пристигането на Персей и сякаш вече знаели защо бил там.

Те отворили кутиите си със съкровища и дали на Персей крилати сандали от Хермес, бога вестител; нечуплив меч от Зевс; блестящ щит от Атина; шлем, за да го направи невидим, и торба, която самите те били изтъкали. Персей благодарил на Хесперидите и изслушал внимателно обясненията за пътя към пещерата на Медуза.

След като пътувал няколко дни, Персей забелязал странни статуи да се появяват в далечината. Когато приближил, разбрал, че са статуи на мъже, но не изваяни от човешка ръка. Някои били замръзнали в страх, докато други били коленичили, а главите им били обърнати през рамо. Дочул съскането на змии и знаел, че е пристигнал при пещерата на Медуза. Той си сложил шлема, за да стане невидим, и задържал блестящия щит на Атина под ъгъл до входа на пещерата, за да може да види спящата Медуза в отражението.

Светкавично се стрелнал към горгоната, която дремела в ъгъла. Отрязал  главата  ѝ  с  едно  движение  –  всичко  това,  докато  я  наблюдавал в отражението ѝ в огледалния щит. Змиите изсъскали и се извили върху отсечената глава за миг, след което замлъкнали. Персей грабнал главата и я пуснал в торбата на Хесперидите, преди да отлети с крилатите сандали на Хермес.

За авторката

Марчела Уорд е с класическо образование и прекарва дните си в преследване на митове и легенди от античния свят в библиотеките на университета Оксфорд във Великобритания. Изследователските ѝ интереси са насочени по-малко към това какъв е бил античният свят и много повече към това как античният свят определя какъв би могъл да е модерният свят. „Пътешествие през гръцката митология“ е първата ѝ книга за деца.

За художника

Сандер Берг е шведски илюстратор. Творбите му се фокусират върху цвета, текста и съвременните дигитални творби. Той обожава визуалния аспект на разказа в своята работа. „Пътешествие през гръцката митология“ е първата му детска книга.

Според редактора на изданието Гергана Рачева книгата има ясна цел да даде своеобразен начален поглед върху старогръцката митология. Тя създава цялостна и справедлива представа на любознателните малки читатели за основата, върху която се изгражда европейската култура. Родословното дърво на боговете и героите, поставено в първите страници, отваря широка врата към свят, който е задължителен за всяко дете, поело по пътя на културното израстване.