Фигура от гръцкия театър на сенките карагиозис изобразяваща Алексдандър върху крилат кон.
Снимка: Здравка Михайлова

Жив ли е цар Александър?

Няма гръцко дете, което да не е чувало от баба си приказката за Александър Велики и сестра му Тесалоники, дала името на беломорския пристанищен град. Когато земните й дни свършили, тя се превърнала в русалка. Живеела в Егейско море и щом срещнела кораб или моряци им задавала само един въпрос: „Жив ли е цар Александър?” Единственият правилен отговор вече столетия наред е: „Жив е и ще царува, докато свят светува”. Всякаква друга догадка предизвиквала гнева й и била равнозначна на сигурна смърт за корабните екипажи.

Според надпис открит в една от столиците на древните македони – Пела, там съществувал култ към сирийска богиня на водите и плодовитостта, пренесен в Македония през 3 в.пр.Хр. Богинята била изобразявана като красива жена възседнала кит, като риба с женска глава или жена с рибя опашка. Заедно с Александър този рибообразен женски демон заема централно място в придобилия универсално звучене „Роман за Александър”, условно считан от специалистите за творение на Псевдо-Калистен.

Според проф. Б. Богданов*, след Новия завет „Александрията” е „най-широко разпространената книга в литературната традиция на човечеството. Със своите 200 версии на около 35 езика тя не престава да буди интерес цели 17 века. Възникнал на гръцки и влязъл в западната литературна традиция, романът прекрачва границите на Европа и става известен далече на Юг и на Изток”.

С посредничеството на реторически съчинения и устни предания сюжетът на този мит, превърнал се в народно сказание за изпитанията на героя-цар, влиза в средновековния фолклор. Известни са негови версии на арабски, малайски, арменски, турски, провансалски, френски, немски, български, сръбски, румънски, новоперсийски, индийски, исландски, испански, фламандски, маджарски, еврейски и пр.

Митовете за Александър са плътно присадени в корпуса централноазиатски легенди, разпространява се в християнска Етиопия, сцени от него са изобразени в англикански катедрални храмове като тези в Глостър и Уелс, съхранени са многобройни ръкописи илюстрирани с него. В еврейската традиция Александър е учител и пророк, в по-късните гръцка и сирийски версии са подчертани преданото му послушание и вяра в Бога, в европейското Средновековие е образец на храбрия рицар, за персите е едно от превъплъщенията на Сатаната, тъй като разрушава храмовете на зороастрийците. За съвременните гърци той е един от почти магичните символи на гръцката идентичност.

Улица на името на Александър Велики в Александрия. Rue Iskandar el Akbar.
Снимка: Здравка Михайлова

Походът на македонския завоевател продължава да шества из европейските музеи. Покорил Изтока с политиката си на културен синкретизъм, Александър Велики е въплъщение на перипетиите и трагедията на Запада, опитващ се да „обуздае” Изтока. Импулсивен и загадъчен, македонският владетел е разяден и погълнат от собствената си амбиция. Биографичният филм на Оливър Стоун, в който се веят русите къдрици на кинематографичния „Алекс” (Колин Фаръл) има доста сходства с епичния Лорънс Арабски – синеокия „арабин” на Дейвид Лин. Лорънс отхвърля британската флегматичност и става поборник за арабско единство, а Александър заменя чистотата на „арийската” раса с преливане в цивилизования свят на варварска кръв, превръщайки се в родоначалник на нов културен модел на общуване.

Здравка Михайлова, Атина

Корица на изданието „Александър Велики: сътворяването на един мит“ (под редакцията на Richard Stoneman), съпровождащо изложбата в Британската библиотека

Британската библиотека представи (21 октомври 2022 – 19 февруари 2023) уникални издания с истории от цял свят за великия пълководец в изложбата под наслов „Александър Велики: Сътворяването на един мит“ (Alexander the Great: The Making of a Myth), включваща експонати от двайсет и пет страни написани на двайсет и два езика.

Кураторът на изложбата Питър Тот казва: „Впрочем, 2023-та съвпада със смъртта на Александър Велики, факт който осъзнахме по-късно, след като бяхме подредили изложбата, но това не е съвсем точна годишнина, тъй като той умира преди 2 346 години. При все това, 2023-та е широко смятана за „Година на Александър“, изпълнена с прояви и конференции по цял свят.

Изложбата е актуална понеже ни кара да се замислим за нашата мултикултурно и глобализирано битие, в която слухове и истории – колкото и странно да звучи – често пъти играят също толкова важна роля колкото във времето на Александър Македонски, засенчвайки историческата реалност и обслужвайки разнородни пропагандни интереси“.

Сайтът на Британската библиотека въвежда посетителя към „чудесата“, представени в тази експозиция:

Когато става въпрос за изковаване на митове, историята на Александър Македонски разполага с всички необходими съставки. Александър Велики изгражда империя, простираща се през Персия и Памир, до Индийския океан и Хималаите. През целия познат тогава свят. Прелита през небето на летяща колесница. Или се спуска на морското дъното в стъклен „батискаф“.

Изложбата снажда представи за великия пълководец от астрологически глинени плочки, древни папируси, средновековни ръкописи, до холивудски и боливудски филми и видеоигри със свръхмодерни технологии, прекосява континенти, за да изследва фантастичните истории превърнали неговото наследство в легенда.

Фараон, пророк, философ, европеец, ориенталец от близкоизточни, средноизточни и азиатски култури моделирали Александър като измислен герой какъвто те си го представят. А днес, както хора на изкуството, така и разказвачи на приказки все още се опитват да измислят наново и преосмислят историческата личност и мита за нея. Кой е бил той всъщност? Всеки един ще трябва да реши за сам за себе си.

Александър Македонски… с бивни

МЕРИ СИАНИ ДЕЙВИС
споделя впечатления от изложбата в атинския вестник „Катимерини“
.

Всички носим в съзнанието си някаква представа за Александър Велики. Обикновено си го представяме възседнал кон предвождащ войска с копие в ръка, да препуска безстрашно върху Буцефал, завоювайки една след друга различни страни. Никой от нас, обаче, не би могъл да си го представи като един капитан Немо, в стъклен подводeн „звънец“ в компанията само на петел, за да го известява колко е часът, и на котка, за да дезинфектира въздуха около него (така вярвали хората на времето), да обследва не дълбините на Азия, а морските глъбини. И все пак, така го представя един наивистичен, но изключително красив френски илюстриран ръкопис датиращ отпреди 600 години, изобразяващ сцени от живота му.

Посетителят на тази магическа изложба трябва да подходи с открит ум и да остави необуздано въображението си. Преди всичко обаче той трябва да обича приказното. Това, което видяхме в Британската библиотека, е твърде различно от онова, което се е знаело досега. Тъй като предметът на тази уникална изложба е както историческото лице на Ал. Велики, така и отзвукът и въздействието на митовете и разказите за живота му върху вселената на измисленото.

„Никоя изложба не е изследвала досега това богато наследство“, потвърждава кураторът на изложбата д-р Питър Тот, отговарящ за античните и средновековни ръкописи в Британската библиотека. Сред многобройните средновековни манускрипти с екзотични рисунки посетителят среща неочаквани изображения на Александър Велики, така както са били „изковани“, по техен и образ и подобие, от различни народи и през различни епохи.

Александър Велики се възнася в небесата, в клетка теглена от четири грифона 
Снимка: @British Library

Например, ръкопис от четиринайсети век от Британия, съдържащ истории на латински, представя прочутия пълководец като средновековен владетел с къдрави коси и корона върху главата. В друг, от тринайсети век, написан на френски, македонският владетел е изобразен как влиза в Рим яхнал ослица, като Христос в Йерусалим на Връбница, а тълпата го посреща с палмови клонки в ръце. В германски ръкопис от петнайсети век синът на Филип II Македонски и Олимпиада е представен в одеянията на византийски император, с бивни стърчащи от челюстта му.

Историческата личност може да е стигнала до северозападна Индия, но митическата, изследваща земята, морета и небето (на една рисунка е изобразен в аеростат теглен от грифони), изглеждала е завоювала вселената. В този свят на въображението, от който е проникната изложбата, не липсват обаче и няколко исторически източника, като например вавилонски надпис споменаващ победата на македонския владетел над Дарий в историческата битка при Гавгамила (днешен Кюрдистан) през 331 п. Хр. или останки от папирус датира отпреди 2 200 години с текстове и описания на чудноватите земи през които преминават Александър Велики и неговите войски. Тези исторически документи представляват носещата конструкция върху която са изградени и избродирани хиляди нови фантастични истории за популярния и до днес войн и политически мъж.

Устни разкази за Александър Македонски са се разпространявали векове наред – дори от времето, когато все още е бил жив; и продължават да бъдат разказвани, ако съдим по видеозапис в изложбата показващ разказвач, който и до днес преповтаря в кафене в Иран премеждията на Александър Велики. Тези разкази са записани, най-напред на гръцки, вероятно в Александрия, приблизително през втори или трети век п.Хр. Всеки път, когато били записвани или преписвани, нови елементи надделявали, други били пропускани, така че историите да могат да бъдат адаптирани към потребностите на читателите. С времето тези истории познали такъв успех, че били преведени на много езици – на коптски, арабски, персийски, латински … Достигат апогей в Европа и Азия, придобивайки собствен живот. Превръщат се в бестселъри. И както във всеки бестселър успял да възбуди въображението на читателя – виж книгите на Джоан К. Роулингс за Хари Потър – в тях не липсват повествования и описания за чудовища, гиганти, канибали, еднооки диваци с лица върху гърдите им, дракони, сирени, дървета изричащи предсказания…

Ренесансът

Александър Велики дискутира небесните сфери. Псевдо-Аристотел, Secreta Secretorum, Лондон,1326-1327  
Снимка: @British Library

Но с Ренесанса настъпва и краят на техния успех“, казва д-р Тот, „изследователите за пръв път се заемат да изровят „истинския“ Александър от „сметището“ на средновековните сказания, както ги наричали, и се съсредоточават върху „исторически“ „източници, като Плутарх, Ариан и други, за да открият истинския мъж и да оценят неговото величие. При това отсяване те измислят понятието роман за Александър („Alexander Romance“), представляващ скрина в който напъхват всички измислени истории и приказки, които според тях не са достойни за научно проучване“.

Александър Велики, средновековен ръкопис с изображения на чудовища, които е срещнал по време на походите си
Снимка: @British Library

Кой не си е присвоявал Александър Велики посредством тези митични разкази! В Египет вярвали, че баща му бил не Филип II Македонски, а Нектанебо, детрониран фараон омаял жената на македонския владетел Филип – Олимпиада, за да легне с него, приемайки образа на увенчания с рога бог Амун. Така, бидейки „техен“, Александър Велики бил законен наследник на трона -престолонаследник. Същото се случва и в Персия. Александър Велики бил смятан за природен брат на Дарий, нещо, което означавало, че персите не са претърпели поражение, в техните очи Александър Велики не бил завоевател, а законен наследник на трона. Според персийската версия Нахид, дъщерята на македонския цар Филип Втори, се била омъжила за персийския владетел по дипломатически съображения, но понеже имала лош дъх царят я напъдил и я върнал обратно в Гърция, където тя родила Александър Велики. От друг разказ научаваме, че дядото на Александър Македонски бил албанец, героят Флоримонд, спасил гръцката принцеса Ромаданапли от ръцете на зъл унгарски владетел. Те се оженили и първото им дете било Филип, царувал по-късно като Филип II Македонски и баща на Александър. Измислените истории край нямат.

Александър Велики, мозаечно изображение

Не само различни държави са претендирали за него, но и религии. В изложбата има прекрасен илюстриран свитък с пергамент – използван и пазен като амулет – от Етиопия, от 18. век, изобразяващ Александър Велики като християнски водач, обладаващ магически способности срещу злото. В юдейските писания Александър Велики е обрязан. Зороастрийците в Персия го смятали за демон и унищожител на тяхната религия.

Всички по някакъв начин са го използвали за собствените си цели. И не са го използвали само народи и религии, той е бил модел за поведение и на разни водачи. Лъскавата броня в една от изложбените зали, принадлежала на Ерик Фредерик, син на английския крал Джеймс, е гравирана отгоре до пръстите на краката с позлатени изображения от походите на Ал. Македонски в Азия. Дори гръцкият мислител, политик, писател и революционер Ригас Фереос в манифеста си, с който призовава гърците и другите балкански народи да се вдигнат на борба срещу османците, е избрал да бъде изобразен като Александър Македонски с шлем, заобиколен от неговите генерали, с имената им и сцени от битки.

Експонати от двайсет и пет страни написани на двайсет и два езика

Днес примерите за присвояване на личността на великия пълководец, както те са показани в изложбата, са по-комерсиализирани и са свързани със забавленията и игрите. Като Мики Маус, патока Доналд и Скрудж, които откриват изгубения саркофаг – гроба на Ал. Велики. Търсенето на изгубения гроб на великия мъж е превърнато в електронна игра от серията Assassin’s Creed.

Легендата за него продължава да „мутира“ до такава степен, че великият завоевател е лошият в историята. В друг комикс Супермен се сражава срещу Ал. Велики, отвлякъл различни държавни ръководители, сред които и Маргарет Тачър(!), в опита му да претендира наново за страните, които някога е завладял.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова


* „Животът на Александър Македонски”. прев. от старогръцки и предговор Б. Богданов. С., библиотека за антична литература „Хермес”, НК, 1991. – Бел. авт.

Александър Велики, мраморна глава
Μεγαλέξανδρος, μαρμάρινη κεφαλή

Ζει ο βασιλιάς Αλέξανδρος;

«Ζει και βασιλεύει», απαντά η έκθεση. Ποιος θα μπορούσε να το φανταστεί πως ο Μέγας Αλέξανδρος είχε κατορθώσει να κατακτήσει όχι μόνο την Ανατολή αλλά και τις λογοτεχνίες και τους πολιτισμούς της Ευρώπης και της Ασίας – αν κρίνουμε από τα εκθέματα, που προέρχονται από είκοσι πέντε διαφορετικές χώρες και είναι γραμμένα σε είκοσι δύο διαφορετικές γλώσσες. «Αλλά γιατί τώρα μια τέτοια έκθεση:» ρωτώ τον δρα Τοθ.

«Το 2023 θεωρείται ευρέως “Ετος Αλεξάνδρου”, γεμάτο εκδηλώσεις και συνέδρια σε όλο τον κόσμο».

«Η έκθεση είναι επίκαιρη, γιατί μας κάνει να αναλογιστούμε τη δική μας πολυπολιτισμική και παγκοσμιοποιημένη κουλτούρα, όπου φήμες και ιστορίες, περιέργως, παίζουν συχνά εξίσου σημαντικούς ρόλους, όπως στην εποχή του Μεγά-λου Αλεξάνδρου, επισκιάζοντας την ιστορική πραγματικότητα και εξυπηρετώντας διάφορα προπαγανδιστικά συμφέροντα. Εξάλλου, το 2023 συμπίπτει με τον θάνατο του Μεγάλου Αλεξάνδρου, πράγμα που το αντιληφθήκαμε μετά, αφού είχαμε στήσει την έκθεση, αλλά δεν είναι μια ακριβής επέτειος γιατί ο Μέγας Αλέξανδρος πέθανε πριν από 2.346 χρόνια. Παρ’ όλα αυτά, το 2023 θεωρείται ευρέως ως “Ετος Αλεξάνδρου” γεμάτο εκδηλώσεις και συνέδρια σε όλο τον κόσμο».

Ο Μέγας Αλέξανδρος με… χαυλιόδοντες

Η Βρετανική Βιβλιοθήκη παρουσιάζει μοναδικές εκδόσεις με ιστορίες απ΄όλο τον κόσμο για τον μεγάλο στρατηλάτη

Ο Μέγας Αλέξανδρος και ο Δαρείος αντικριστά. Φωτ. John Rylands Library/University of Manchester

ΜΑΙΡΗ ΣΙΑΝΗ ΝΤΕΙΒΙΣ

  • Ολοι μας έχουμε κάποια εικόνα στο μυαλό μας για τον Μέγα Αλέξανδρο. Συνήθως τον φανταζόμαστε ως έναν έφιππο στρατηλάτη με τ’ ακόντιο στο χέρι να καλπάζει ατρόμητος πάνω στον Βουκεφάλα, κατακτώντας τη μια χώρα μετά την άλλη. Kανένας μας, όμως, δεν θα μπορούσε ποτέ να τον είχε φανταστεί ως έναν άλλο πλοίαρχο Νέμο, χωμένο μέσα σε έναν γυάλινο καταδυτικό κώδωνα με παρέα μόνο έναν κόκορα για να του λέει την ώρα και μια γάτα για να του απολυμαίνει τον αέρα (έτσι πίστευαν τότε), να εξερευνά όχι τα βάθη της Ανατολής, αλλά της θάλασσας. Κι όμως, έτσι τον παρουσιάζει ένα ναΐφ αλλά απείρου κάλλους γαλλικό εικονογραφημένο χειρόγραφο με ιστορίες απ’ τη ζωή του που χρονολογείται στα 600 χρόνια πριν.

Ο επισκέπτης αυτής της μαγευτικής έκθεσης πρέπει να έχει ανοιχτό μυαλό και να αφήσει τη φαντασία του αχαλίνωτη. Προπάντων όμως θα πρέπει να αγαπάει τα παραμύθια. Αυτό που θα δει είναι πολύ διαφορετικό απ’ αυτό που ήξερε μέχρι τώρα. Γιατί το αντικείμενο αυτής της μοναδικής έκθεσης δεν είναι τόσο το ιστορικό πρόσωπο του Μεγάλου Αλεξάνδρου όσο ο αντίκτυπος και η επίδραση των μύθων και αφηγήσεων για τη ζωή του στον χώρο της μυθοπλασίας. «Καμία έκθεση μέχρι τώρα δεν έχει εξερευνήσει αυτή την πλούσια κληρονομιά», επιβεβαιώνει ο δρ Πίτερ Τοθ, επιμελητής της έκθεσης και υπεύθυνος Αρχαίων και Μεσαιωνικών Χειρογράφων στη Βρετανική Βιβλιοθήκη. Ο επισκέπτης θα συναντήσει μέσα από τα πάμπολλα μεσαιωνικά χειρόγραφα με τις εξωτικές ζωγραφιές τα απρόσμενα πρόσωπα του Μεγάλου Αλεξάνδρου έτσι όπως τα σμίλεψαν κατ’ εικόνα και καθ’ ομοίωσίν τους οι διάφοροι λαοί και οι διάφορες εποχές.

Για παράδειγμα, ένα χειρόγραφο του 14ου αιώνα από τη Βρετανία, που περιέχει ιστορίες στα λατινικά, παρουσιάζει τον Μέγα Αλέξανδρο ως βασιλιά του Μεσαίωνα με κατσαρά μαλλιά και κορώνα στο κεφάλι. Σ’ ένα άλλο του 13ου αιώνα, γραμμένο στα ελληνικά, ο Μακεδόνας βασιλιάς απεικονίζεται να εισέρχεται στη Ρώμη πάνω στο γαϊδούρι σαν τον Ιησού στην Ιερουσαλήμ την Κυριακή των Βαΐων και το πλήθος να τον υποδέχεται με φύλλα φοίνικα στα χέρια. Στο γερμανικό χειρόγραφο του 15ου αιώνα ο μέγας στρατηλάτης είναι ντυμένος σαν Βυζαντινός αυτοκράτορας με δυο χαυλιόδοντες να ξεπετάγονται απ’ το σαγόνι του.

Το ιστορικό πρόσωπο μπορεί να είχε φθάσει στη βορειοδυτική Ινδία, αλλά το μυθικό, εξερευνώντας γη, θάλασσες και ουρανούς (μια ζωγραφιά τον δείχνει με αερόστατο που το τραβούσαν γρύπες), φαίνεται να είχε κατακτήσει το σύμπαν. Μέσα σ’ αυτόν τον κόσμο της φαντασίας που διαποτίζει την έκθεση δεν λείπουν, όμως, και λίγες ιστορικές πηγές, όπως, για παράδειγμα, η βαβυλωνιακή επιγραφή που αναφέρει τη νίκη του Μακεδόνα βασιλιά κατά του Δαρείου στα Γαυγάμηλα (σημερινό Κουρδιστάν) το 331 π.Χ. ή τα θραύσματα παπύρου που χρονολογούνται στα 2.200 χρόνια πριν και φέρουν κείμενα με περιγραφές για τις παράξενες χώρες που επισκέφθηκε ο Μέγας Αλέξανδρος με τα στρατεύματά του. Αυτά τα ιστορικά ντοκουμέντα αποτελούν τον σκελετό πάνω στον οποίο χτίστηκαν και κεντήθηκαν επιδέξια μυριάδες καινούργιες φανταστικές ιστορίες για τον δημοφιλή άνδρα μέχρι σήμερα.

Βίντεο δείχνει έναν αφηγητή να διηγείται ακόμη και σήμερα τις περιπέτειες του Μεγάλου Αλεξάνδρου σε καφενεία στο Ιράν.

Προφορικές αφηγήσεις για τον Μέγα Αλέξανδρο κυκλοφορούσαν για αιώνες – ακόμη κι από τότε που ζούσε· και εξακολουθούν να κυκλοφορούν αν κρίνουμε από το βίντεο προς το τέλος της έκθεσης που δείχνει έναν αφηγητή να διηγείται ακόμη και σήμερα τις περιπέτειες του Μεγάλου Αλεξάνδρου σε καφενεία στο Ιράν. Αυτές οι αφηγήσεις είχαν πρωτογραφτεί στα ελληνικά, ίσως στην Αλεξάνδρεια, περίπου τον 2ο ή 3ο αιώνα μ.Χ. Και κάθε φορά που γράφονταν ή αντιγράφονταν, καινούργια στοιχεία υπεισέρχονταν ή άλλα παραλείπονταν έτσι ώστε οι ιστορίες να μπορούν να προσαρμοστούν στις ανάγκες των αναγνωστών. Με τον χρόνο αυτές οι ιστορίες γνώρισαν τέτοια επιτυχία που μεταφράστηκαν σε πολλές γλώσσες, στα κοπτικά, στα αραβικά, στα περσικά, στα λατινικά… Απογειώθηκαν σε Ευρώπη και Ασία, αποκτώντας δική τους οντότητα. Εγιναν μπεστ σέλερ. Κι όπως σε κάθε μπεστ σέλερ που καταφέρνει να ερεθίζει τη φαντασία του αναγνώστη –βλέπε τα βιβλία της Τζ. Κ. Ρόουλινγκ για τον Χάρι Πότερ–, δεν τους έλειπαν αφηγήσεις και περιγραφές για τέρατα, γίγαντες, κανίβαλους, αγριάνθρωπους με ένα μάτι ή με το πρόσωπο στο στέρνο, γρύπες, δράκους, σειρήνες, δέντρα που έδιναν προφητείες…

Η Αναγέννηση

«Αλλά με την Αναγέννηση επήλθε και το τέλος της επιτυχίας τους», αναφέρει ο δρ Τοθ, «οι μελετητές για πρώτη φορά βάλθηκαν να ξεθάψουν τον “πραγματικό” Αλέξανδρο απ’ τα “σκουπίδια” των παραμυθιών του Μεσαίωνα, όπως τα αποκαλούσαν, και επικεντρώθηκαν σε “ιστορικές” πηγές, όπως ο Πλούταρχος, ο Αρριανός και άλλοι, για να ανακαλύψουν τον αληθινό άνδρα και να εκτιμήσουν το μεγαλείο του. Πάνω σ’ αυτό το ξεσκαρτάρισμα επινόησαν τον όρο “Alexander Romance”, που ήταν δηλαδή το σεντούκι μέσα στο οποίο έχωσαν όλες τις μυθιστορίες και τα παραμύθια που θεώρησαν ανάξια επιστημονικής μελέτης».

Και ποιος δεν είχε ιδιοποιηθεί τον Μέγα Αλέξανδρο μέσα απ’ αυτές τις μυθικές αφηγήσεις! Στην Αίγυπτο πίστευαν πως ο πατέρας του δεν ήταν ο Φίλιππος Β΄ αλλά ο Νεκτανέμπο, ένας εκθρονισμένος Φαραώ, που σαγήνεψε τη γυναίκα του Φιλίππου Β΄, την Ολυμπιάδα, για να κοιμηθεί μαζί του, παίρνοντας τη μορφή του κερασφόρου θεού Αμούν. Ετσι, όντας «δικός» τους, ο Μέγας Αλέξανδρος ήταν ένας νόμιμος διάδοχος του θρόνου. Το ίδιο και στην Περσία. Ο Μέγας Αλέξανδρος εθεωρείτο ετεροθαλής αδελφός του Δαρείου, πράγμα που σήμαινε πως οι Πέρσες δεν είχαν ηττηθεί, στα μάτια τους o Μέγας Αλέξανδρος δεν ήταν κατακτητής αλλά νόμιμος διάδοχος. Σύμφωνα με την περσική εκδοχή, η Ναχίντ, η κόρη του βασιλιά Φιλίππου Β΄, είχε παντρευτεί έναν Πέρση βασιλιά για διπλωματικούς λόγους, αλλά επειδή είχε κακοσμία στην αναπνοή της ο βασιλιάς την έδιωξε και την έστειλε πίσω στην Ελλάδα, όπου γέννησε τον Μέγα Αλέξανδρο. Σε άλλη αφήγηση μαθαίνουμε πως ο παππούς του Μεγάλου Αλεξάνδρου ήταν Αλβανός, ο ήρωας Φλοριμόντ, που έσωσε την Ελληνίδα πριγκίπισσα Ρομαδανάπλη απ’ τα χέρια ενός κακού Ούγγρου βασιλιά. Παντρεύτηκαν και το πρώτο τους παιδί ήταν ο Φίλιππος που έγινε ο Φίλιππος Β΄ ο Μακεδόνας και πατέρας του Μεγάλου Αλεξάνδρου. Οι μυθιστορίες δίνουν και παίρνουν.

Και δεν είναι μόνο χώρες που τον διεκδίκησαν, αλλά και θρησκείες. Στην έκθεση υπάρχει μια πανέμορφη εικονογραφημένη κυλινδρική περγαμηνή –που την είχαν κάτι σαν φυλαχτό– από την Αιθιοπία του 18ου αιώνα που δείχνει τον Μέγα Αλέξανδρο ως χριστιανό ηγέτη που κατέχει μαγικές ικανότητες κατά του κακού. Στα ιουδαϊκά γραπτά ο Μέγας Αλέξανδρος είχε κάνει περιτομή. Οι Ζωροάστρες στην Περσία τον θεωρούσαν δαίμονα και καταστροφέα της θρησκείας. Ολοι με κάποιον τρόπο τον είχαν χρησιμοποιήσει για τους δικούς τους σκοπούς. Και δεν ήταν μόνο λαοί ή θρησκείες που τον χρησιμοποίησαν, αλλά και ηγεμόνες που τον είχαν ως πρότυπο. Η αστραφτερή πανοπλία σ’ ένα δωμάτιο της έκθεσης, που ανήκει στον Ερρίκο Φρειδερίκο, γιο του βασιλιά Ιακώβου Α΄ της Αγγλίας, είναι χαραγμένη από την κορυφή μέχρι τα νύχια με επίχρυσες παραστάσεις από την εκστρατεία του Μεγάλου Αλεξάνδρου στην Ασία. Ακόμη κι ο Ρήγας Φεραίος στο μανιφέστο του για να ξεσηκώσει τους Ελληνες να επαναστατήσουν κατά των Τούρκων είχε επιλέξει την απεικόνιση του Μεγάλου Αλεξάνδρου με την περικεφαλαία, πλαισιωμένη από τα πρόσωπα των στρατηγών του με τα ονόματά τους και σκηνές από μάχες.

Βαβυλωνιακή επιγραφή με οιωνούς, που αναφέρει τη νίκη του Μεγάλου Αλεξάνδρου στα Γαυγάμηλα. Φωτ. BRITISH MUSEUM
O Μέγας Αλέξανδρος πάνω στο άλογο εισέρχεται στη Ρώμη (Historia Alexandri Magni). Φωτ. Bodleian Library / University of Oxford

Εκθέματα από είκοσι πέντε χώρες γραμμένα σε είκοσι δύο γλώσσες

Σήμερα τα παραδείγματα ιδιοποίησης που παρουσιάζει η έκθεση είναι πιο εμπορικά κι έχουν να κάνουν με τη διασκέδαση και το παιχνίδι. Στα Μίκυ Μάους, ο Ντόναλντ Ντακ και ο Σκρουτζ ανακαλύπτουν τη χαμένη σαρκοφάγο του Μεγάλου Αλεξάνδρου. Ενώ η αναζήτηση του χαμένου τάφου του γίνεται ηλεκτρονικό παιχνίδι στη σειρά Assassin’s Creed.

Ο Βουκεφάλας θρηνεί. Φωτ. Hellenic Institute for Byzantine and PostByzantine Studies in Venice 

O θρύλος του συνεχίζεται και εξακολουθεί να μεταλλάσσεται σε τέτοιο βαθμό, που ο μέγας κατακτητής να είναι ο κακός της ιστορίας. Σε ένα κόμικς ο Σούπερμαν πολεμά εναντίον του Μεγάλου Αλεξάνδρου, ο οποίος έχει απαγάγει διάφορους αρχηγούς κρατών, ανάμεσά τους και τη Θάτσερ(!), στην προσπάθειά του να διεκδικήσει ξανά τις χώρες που είχε κατακτήσει παλιά.

Η ΚΑΘΗΜΕΡΙΝΗ

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук